Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1554 от 23.04.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10175/2018
Вид
Решение № 1554
Подписан
23.04.2019
В сила
06.01.2020
Състав
ТАНЯ АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА-ТОЧЕВСКА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1554 23.04.2019 г.

Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН

СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА-ТОЧЕВСКА при участието на секретаря Величка

Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10175 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ във вр. чл.

211 от КТ, чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Такси 1“ ООД, клон Пловдив, ЕИК: 8253007180016, със съдебен адрес:***, оф.*, чрез *** Д. С. е предявил срещу Д.Л.Р., ЕГН: **********,*** иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 292, 28 лева (четири хиляди двеста деветдесет и два лева и двадесет и осем стотинки) – получени от ответника, но неотчетени и невнесени в касата на дружеството суми, платени от клиентите на дружеството за извършени таксиметрови услуги за превоз на пътници, които същият е имал задължението да внесе и отчете, съгл. трудовия си договор за длъжността „***”, от които сумата 2182, 59 лева – оборот за м. декември 2016г., от който е внесена само сумата 183, 43 лева, и остава да се дължи 1999, 16 лева, 2113,72 лева – оборот за м. януари 2017г., от който е внесена само 210 лева и остават дължими 1903, 72 лева, и 389, 40 лева – оборот за м. февруари 2017г., изцяло невнесен, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на ИМ – 20.06.2018г. до окончателното плащане на дължимите суми.

Ищецът твърди, че между страните е съществувало ТПО, че ответникът е работил на длъжност „***” при ищеца и е имал задължение да отчита и внася в касата на дружеството изработените ежемесечно суми.

Задължението за отчитане на тези суми произтичало от трудовия договор на ищеца, като в трудовите му задължения било вменено да управлява и обслужва лек автомобил за превоз на пътници, като ежедневно попълва пътен лист в пътна книжка, отразяващ изминатите маршрути и километри, разхода на гориво, отработените часове, и да представя финансови отчети за извършените таксиметрови услуги и превоз на пътници, като с тях отчете и паричния оборот, получен по време на работа на поверения му таксиметров автомобил.

Твърди се за м. декември

2016г., да е имал задължение да внесе 2182, 59 лева – оборот, който бил реализиран от извършените превози на пътници, от който е внесена само сумата 183, 43 лева, за м. януари 2017г.-

2113,72 лева – оборот, от който е внесена само 210 лева и 389, 40 лева – оборот за м. февруари 2017г., изцяло невнесен, като след прекр. на ТПО между страните останал да дължи сумата 4 292, 28 лева – получени от ответника, но неотчетени и невнесени в касата на дружеството суми, платени от клиентите на дружеството за извършени таксиметрови услуги за превоз на пътници, от които –м 1999, 16 лева за м. 12.2016г., 1903, 72 лева за м. 01.2017г. и 389, 40 лева за м. 02.2017г., които същият е имал задължението да внесе и отчете за периода декември 2016г. – февруари 2018г.

Твърди се, че дължимостта на процесните суми била установена посредством експертиза по гр. дело № 5184/2017г. по описа на ПРС, VIII-ми гр. с-в, водено от ответника срещу ищеца. С постановеното по това дело решение били отхвърлени предявените от Р. срещу ищеца искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, като било осъдено „Такси 1“ ООД, клон Пловдив да заплати на Р. следните суми: 315 лева неплатено тр. възнаграждение за м. 02.2017г., 136, 50 лева обезщетение за неползван ПГО за 2016 и 2017г., законна лихва и разноски.

Твърди се въз основа на издаден изп. лист от 01.06.2018г. Р. да е образувал срещу Такси 1“ ООД, клон Пловдив изп. дело № ***/2018г. по описа на *** *** , рег. № ***на КЧСИ с район на действие ОС Пловдив, за събиране на горепосочените суми.

Моли се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца процесните суми и законна лихва от завеждане на исковата молба насетне. Претендират се разноски.

В срок е депозиран отговор от ответника, чрез пълномощника адв. Д.К.. С отговора исковете се оспорват като неоснователни.

Признава се твърдението на ищеца, че между страните е съществувало ТПО, по силата на което ответникът е заемал длъжността „***” при ищеца, както и че ТПО е било прекратено със заповед, с която е уволнен дисциплинарно. От представената от ищеца длъжностна характеристика обаче по никакъв начин не се установявало какви са били задълженията му по възложената работа. Никъде в същата не фигурирало посоченото в ИМ задължение по отчитане на оборот от курсове, като тези суми и отчитането им не се дължали от ответника. Твърди се по време на ТПО същият да е управлявал лек автомобил марка „Пежо” с рег. № ***. Този автомобил бил управляван и от още един работник на дружеството – К.К.. Същият бил взел автомобила на лизинг от ищцовото дружество и го изплащал. Той работел с автомобила през деня, а ответникът – през нощта. Ответникът заплащал на К. наем за ползване на автомобила в размер на 15 лева на ден. Заплащал и на ищцовото дружество сумата от 23 лева седмични – такса за ползване на ефира. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание всяка от страните, чрез пълномощника си, поддържа становището си и моли същото да бъде възприето от съда. Всяка от страните е представила писмена защита, с която счита своята теза за доказана, а тази на другата страна – за недоказана, поради което моли съдът да се произнесе с решение в нейна полза. Претендирани са разноски и от двете страни в процеса.

Съдът, като взе предвид изложеното от страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да се уважат предявените искове е необходимо да се установи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, че ответникът е заемал посочената длъжност, че длъжността е била отчетническа - че ответникът е имал задължение да отчита, разходва и съхранява стоково-парични ценности, собственост на работодателя, че са настъпили така посочените вреди от липси, че ответникът в качеството си на работник на ищцовото дружество е реализирал посочените приходи, но не ги е отчел и внесъл в касата на дружеството, като следва да се установи точният им размер.

Оттук насетне ответната страна следва да установи възражението си, че не са й възлагани сочените от ищеца задължения, че няма причинна връзка между претърпените вреди-липси и поведението й, както и че е имало друго материално-отговорно лице, което е следвало да отчита процесните суми.

От приложените по настоящото дело и по гр. дело № 5184/2017г. по описа на ПРС, VIII-ми гр. с-в писмени доказателства се установява, че ответникът Р. е работил по трудово правоотношение с ищцовото дружество на основание сключен на 24.06.2016г. трудов договор на длъжност „***“ на непълно работно време, 4 часа на ден, с ОМВ 210 лева и ДТВ за ТСПО. Със заповед № ***/***г. ТПО между страните е прекратено поради налагане на наказание „***“. Д.Р. е предявил срещу работодателя иск за отмяна на уволнението му като незаконно, за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неползван ПГО.

С влязло в сила на 22.05.2018г. Решение по гр. дело № 5184/2017г. на ПРС, VIII-ми гр. с-в са отхвърлени предявените от Р. срещу „Такси 1“ ЕООД – клон Пловдив искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа, като е осъден работодателя да заплати на г-н Р. неплатено тр. възнаграждение за месеците януари и февруари 2017г. в р-р на 315 лева,136, 50 лева обезщетение за 13 дни неползван ПГО, законна лихва и разноски в р-р на 600 лева.

По делото е представена длъжностна характеристика за заеманата от ответника длъжност „***“, код по НКПД *** ***, връчена му срещу подпис на 24.06.2016г., видно от която на Р. е възложено да управлява и обслужва лек автомобил за превоз на пътници, да познава правилата за движение по пътищата и да ги спазва, да осигурява коректно и безаварийно кормуване, да спазва всички инструкции за експлоатация на превозното средство, да не използва алкохол и други упойващи вещества, ежедневно да попълва пътен лист в пътната книжка, отразяващ вярно и точно изминатите маршрути и километри, разхода на гориво и отработените часове, познава и спазва вътрешната нормативна уредба на дружеството. Възложено му е коректно и вежливо да обслужва клиентите, да попълва достоверно възложената му документация, свързана с таксиметровата дейност, да спазва ПВТР и др. вътрешни правила на работодателя, да подава достоверна информация и др.

По делото са събрани гласни доказателства и експертни такива, чрез изслушването а основно и доп. заключение на в. л. С.К..

От показанията на свидетеля В.И.А., „***“ при ищеца се установява, че същият отговаря за таксиметровите шофьори в дружеството, техният подбор, инструктаж, и следи дали спазват вътрешните правила на дружеството и нормативната уредба. Свидетелят сочи, че назначените по трудов договор лица не шофират свои автомобили, а такива, собственост на дружеството, като в този случай едни водачи са дневна смяна, а други – нощна, на един и същ автомобил.

Когато един автомобил се управлявал от двама шофьори, всеки при приключване на работата си бил длъжен да пусне свой дневен отчет. След това го представял в касата, като взема съответната сума по отчета, който е представил. Самият апарат можел да пуска отчета на шофьорите.

Водела се отчетност, имало пътна книжка, в която се вписва всеки водач, съответно каква смяна е работил и какъв му е бил оборота. В пътната книжка имало поле, където пише името на шофьора, задължително се попълвали дата, час на започване, начални километри и крайни километри и по това се изчислявал какъв е оборотът за деня. Д.Р. е пускал такива отчети за автомобила, който е управлявал. След приключване на смяната, всеки си вземал тези отчети и бил длъжен да ги представи в счетоводството. Парите – приходите от таксиметровата дейност, си ги внасял всеки водач и съответно му се давала разписка за сумата, която се внася. Най-късно до седмица трябвало да ги внесе, можело и всеки ден да се отчита, ако е бил нощна смяна, може да е на следващия ден, но най-късно до една седмица. Имали и клиенти с ваучери, които при предоставена таксиметрова услуга не заплащали, представяли ваучера, издавала се касова бележка и в края на месеца се издавали фактури по тези касови бележки с ваучерите. Шофьорът в този случай бил длъжен да отчете в касата ваучера с касовата бележка, в тези случаи касовият апарат се включвал и работел. Според свидетеля по някакъв начин били осчетоводявани и приспадани тези ваучери, но как точно става това, не му е известно, защото не се занимава със счетоводна дейност. Р. работел по осем часа, карал предимно нощни смени, имал право да работи до 12 часа. Същият управлявал един автомобил на смени с колегата си К.К.. Относно заплащане на ефир, свидетелят сочи, че такса ефир се заплаща от водачи, които управляват свои автомобили и ползват ефира им, но не са на трудови договори при тях. В случая автомобилът бил собственост на дружеството, то било данъчно задълженото лице за автомобила, водачите били на трудови договори и не заплащали такса за ефир.

При разпита на този свидетел, във второто с.з. по делото ответникът за пръв път навежда възражения във връзка с отчитането на зареденото гориво и неговото приспадане и как се осъществява то. В тази връзка свидетелят дава показания, че дори шофьорите да заредят горивото от оборотните пари, то те следва да представят фактура за зареденото гориво, за да им се изплати или да се приспадне от сумите, които те дължат за внасяне в касата на дружеството от дневния оборот. За точния начин на процедиране свидетелят отново сочи, че не му е известен, тъй като не се занимава със счетоводна дейност.

От показанията на свидетеля К. В. К., бивш колега на ответника и бивш служител на ищеца, се установява, че двамата са били сменници на един и същ таксиметров автомобил, работили са по ТПО с ответника и са управлявали този автомобил на смени. Познават се и от по-рано, тъй като 15 години били колеги в друга таксиметрова фирма. В „Такси 1“ ООД клон Пловдив работели на смени, по трудово правоотношение, с автомобил, собственост на работодателя. Свидетелят отрича като неверни твърденията на ищеца да е изплащал лизинг на този автомобил, твърди единствено да е управлявал същия по трудов договор. Ищецът управлявал автомобила нощем, а свидетелят К. – дневна смяна. Когато се сменяли, всеки преди това бил заредил резервоара до горе и се сменяли пълна за пълна бутилка гориво. Свидетелят твърди да е зареждал със свои лични средства, които впоследствие му се осребрявали в счетоводството и касата на дружеството срещу представяне на документ, като твърди автомобилът по принцип да бил зареждан по този начин. Отчитането на сумите по дневния оборот ставало по пътен лист, всеки отчитал колко километра е изминал, колко пари е изкарал като оборот, колко часа е работил. Свидетелят ходел веднъж седмично да си отчита оборота за седмицата.