Решение № 76 от 17.07.2026, Районен съд - Трявна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Трявна, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Диляна П. И. като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20264240100038 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

СЕВЕР“АД против

КООПЕРАЦИЯ

„ТРУДОВО-ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ КОЛЕКТИВЕН ТРУД“,

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ и Т. Д. М..

В исковата молба се твърди, че: Поради непогасени в срок публични задължения срещу първия ответник е образувано изпълнително дело по описа на ТД на НАП – Велико Търново, офис Г.. В хода на него, на ********* е наложена възбрана върху следните недвижими имоти на длъжника, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. П.;

СГРАДА с идентификатор *** и пристройка с площ 09.00 кв.м., които имоти представлявали единен имуществен комплекс от функционално свързани помежду си активи – земя, сграда и пристройка, съоръжения и оборудване, които заедно служели за преобразуване, пренос и снабдяване с електрическа енергия на битови и небитови потребители на територията на гр.

П.. Сградите били предвидени като енергиен обект, обслужващ обществените интереси, а не производствените нужди на отделни правни субекти. След проведена публична продан с тайно наддаване, на основание чл.253 ДОПК, с постановление №С250007-091-0000129/26.02.2025 г., публичен изпълнител при ТД на НАП възложил горепосочените имоти на третия ответник. Въз основа на постановлението, на 05.05.2025 г. същият е бил въведен във 1 владение на имотите. С 2 броя покани – от 20.05.2025 г. и от 08.08.2025 г., третият ответник отправил искане към ищеца за заплащане на обезщетение за ползването на намиращия се в поземления имот трафопост. При несъгласие с отправеното предложение купувачът предлагал правото на собственост върху трансформатора да бъдело изкупено от ЕРП. По тези покани ищецът уведомил третия ответник, че трафопостът, ведно с поземления имот, пристройката и оборудването към него, са заведени в активите му и исканията му са неоснователни. Оспорването на правото на собственост върху имотите и отказът на ЕРП да заплаща ежемесечно обезщетение за ползването на трафопоста дало основание на третия ответник да подаде искова молба, по която е било образувано гр.д. №307/2025 г. по описа на Районен съд – Трявна, като с нея са предявени иск за собственост и за обезщетение за ползване на трафопоста за периода 05.05.2025 г. – 05.09.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане.

Твърди се в исковата молба, че доколкото спорното материално право е придобито от третия ответник в хода на изпълнителното дело срещу първия ответник, за ищеца съществувал правен интерес да се признае за установено спрямо всеки от ответниците, че към момента на налагане на възбраната върху недвижимите имоти длъжникът ТПК „Колективен труд“ не е бил техен собственик. Твърди се в исковата молба също, че: Съвкупността от имотите като функционално предназначение – трансформаторен пост е част от електроразпределителната мрежа на ЕРП и служи за задоволяване на обществени интереси в енергийния сектор – трансформация на електрическа енергия до множество потребители, чиито обекти са присъединени към електроразпределителната мрежа на

ЕРП чрез трафопоста;

„Електроразпределение Север“АД е придобило собствеността върху имотите от „Национална електрическа компания“ЕАД след преобразуване, приватизация и преструктуриране на активите на дружеството; Имотите представляват единен актив – елемент от електроразпределителната мрежа на ЕРП, имат общо функционално предназначение и поотделно не могат да бъдат експлоатирани за цели, различни от електроразпределението на електрическа енергия в обществения сектор; Имотите са част от търговското предприятие „Електроразпределение Север“АД и са заведени в активите на инвентарната му книга; Право на собственост върху поземления имот, върху който е построен трафопостът, не може да бъде придобито на оригинерно или 2 деривативно придобивно основание от първия ответник; Констативен нотариален акт №44/2004 г. на нотариус С. И. не удостоверява действително възникнало право на собственост на първия ответник върху имотите.

В исковата молба се претендира следното: Да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на всеки от ответниците, че към ********* – датата на наложената възбрана от публичния изпълнител при НАП, Трудово-производителна кооперация „Колективен труд“ не е собственик на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. П.;

СГРАДА с идентификатор *** и пристройка към сградата с площ 09.00 кв.м.; Да се отмени изцяло констативен нотариален акт №, т.I рег.

№256 дело №43/2004 г. по описа на нотариус С. И. с рег.№516 на НК; Да се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ТПК „Колективен труд“ е депозирал писмен отговор, в който твърди, че не е собственик на процесния имот, след влизане в сила на решението по гр.д. №6/2009 г. по описа на Районен съд – Трявна, отменено с решение по в.гр.д. №285/2009 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е отхвърлен искът за собственост на ТПК „Колективен труд“ върху трафопост със ЗП от 55 кв.м. След съдебното решение ответникът престанал да се легитимира като собственик на процесния имот и приел, че собствеността върху него принадлежи на „Е.ОН. България мрежи“АД, съответно на правоприемниците му. Оттогава ответникът не стопанисвал имота и не го водел в счетоводните си книги. Дори не знаел за извършените действия от публичния изпълнител при НАП, както и че имотът има нов собственик.

В срока по чл.131 ГПК ответникът НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ взима становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че публичният изпълнител е предприел необходимите действия по установяване на собствеността върху процесния имот към датата на налагане на възбраната върху него, като въз основа на нотариален акт №44/2004 г. на нотариус С. И. приел, че длъжникът е собственик на процесния недвижим имот.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Т. Д. М. е оспорил предявеният иск като неоснователен. Твърди, че е собственик на процесния недвижим имот по силата на постановление за възлагане от 26.02.2025 г. на публичен изпълнител 3 към НАП. Ако е била допусната грешка да се продаде имот на трето лице, а не на длъжника, то тази грешка била на НАП. Твърди, че е собственик на процесния имот и по давност, като присъединява към неговото владение и това на предишния собственик, а именно владение от 2004 г. до днес. Отделно от това сочи, че ищецът не е предявил иск за собственост в едногодишния срок от обнародване в ДВ на постановлението за възлагане, тъй като предявеният от ищеца иск в настоящото производство не бил за собственост.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез адв. А. ПЕ. като процесуален представител, поддържа подадената искова молба, като оспорва изложеното в писмените отговори на ответниците. Допълва твърденията, изложени в исковата молба, като заявява, че правното положение на земята следва тази на трафопоста върху нея. Земята под трафопоста била част от активите на дружеството и нямала самостоятелно предназначение.

В открито съдебно заседание ответникът ТПК „Колективен труд“ – П. поддържа депозирания отговор на исковата молба. Потвърждава, че признава предявения срещу него иск, че не е собственик на процесния имот. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ответникът Национална агенция по приходите поддържа депозирания отговор на исковата молба. Счита за установено правото на собственост на ответника ТПК „Колективен труд“ върху процесния имот, включващ трафопост и земя, като правото на собственост върху земята е самостоятелно и отделно от това на трафопоста върху нея. Счита също, че завеждането на имотите в инвентарната книга на ищеца не е основание за придобиването им от него, съобразно българското законодателство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът Т. Д. М. поддържа становището от писмения си отговор, с изключение на направеното възражение за придобиване по давност, което заявява, че не поддържа. Счита, че предявеният по делото иск не е за собственост, поради което в срока по чл.239 ДОПК същият не е предявил такъв иск.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намери следното за установено от фактическа страна:

С постановление за възлагане на недвижим имот от 26.02.2025 г. на 4 публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Г. и въз основа на проведена на 10.05.2024 г. публична продажба чрез търг с тайно наддаване по изпълнително дело №7154001823/2015 г., образувано срещу Трудовопроизводителна кооперация „Колективен труд“, на ответника Т. Д. М. е възложен следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед №РД-1840/01.03.2023 г. на ИД на АГКК, с площ от 54 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за енергийно производство, заедно с построената в него СГРАДА с идентификатор *** с площ 54 кв.м., бр. етажи: 1, предназначение: сграда за енергопроизводство.

Съобразно скица на поземлен имот №15-1175553 от 15.07.2025 г. на СГКК – Габрово, описаният в постановление за възлагане на недвижим имот от 26.02.2025 г. представлява, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени със заповед №РД-18-40/01.03.2023 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес: гр. П., ул. „*******“, площ: 54 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за електроенергийно производство, при граници: поземлени имоти с идентификатори

***, ***, заедно с построената в него СГРАДА с идентификатор *** с площ 54 кв.м., бр. етажи: 1, предназначение: сграда за енергопроизводство.

От приложената по делото справка от Агенцията по вписванията за извършените през периода 01.01.2002 г. – 02.09.2025 г. вписвания по партидата на Трудово-производителна кооперация „Колективен труд“ се установява, че върху СГРАДА с идентификатор *** е наложена възбрана от ТД на НАП – Велико Търново на *********

С протокол за въвод във владение от 05.05.2025 г. ответникът Т. Д. М. е въведен във владение на описаните в постановлението за възлагане от 26.02.2025 г. недвижими имоти.

С 2 броя покани, получени съответно на 20.05.2025 г. и на 08.08.2025 г., ответникът Т. Д. М. е поискал от ищеца „Електроразпределение Север“АД заплащането на месечен наем за ползването на придобитата с 5 постановлението за възлагане от 26.02.2025 г. СГРАДА с идентификатор *** в размер на 400,00 лв., считано от 01.05.2025 г.

Алтернативно на това е поискал или изкупуването на сградата, или демонтирането на намиращия се в нея трансформатор.

Със свое писмо изх.№7322161 ищецът „Електроразпределение Север“АД е уведомил ответника Т. Д. М., че СГРАДА с идентификатор *** представлява трансформаторен пост с диспечерско наименование ТП „Лидия“ – П., собственост на „Електроразпределение Север“АД и заведен в инвентарната книга на дружеството, в това число земя, сграда и оборудване. На това основание ищецът е заявил, че дружеството няма основание да удовлетвори искането за заплащане на наем, както и за предприемане на действия за изкупуване на съоръжението.

С искова молба вх.№1775/24.09.2025 г. в Районен съд – Трявна ответникът Т. Д. М. е предявил срещу „Електроразпределение Север“АД иск за признаване правото му на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** и намиращата се в него СГРАДА с идентификатор ***, като на съда е служебно известно, че въз основа на тази искова молба е образувано гр.д. №307/2025 г., което е спряно до приключване на настоящото съдебно производство с влязъл в сила съдебен акт.

С оглед установяване правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** и намиращата се в него СГРАДА с идентификатор *** по делото са събрани и следните доказателства: