Решение № 264 от 06.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

В.ия В. Грънчарска при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607387 по описа за 2025 година

Производството по делото е с правно основание Глава 21 от НПК „Въззивно производство“

Постъпил е Въззивен Протест/ВП/ с Допълнително изложение от СРП срещу Присъда по НОХД № 7550/2025 г. по описа на СРС,НО,9-ти състав.С този съдебен акт подс.В. В. М. е бил признат за невиновен и оправдан на основание чл.304 от НПК за обвинението ,че е извършил престъпление по чл.343В,ал.2 от НК.

В своя ВП намира ,че постановения съдебен акт на СРС е неправилен, доколкото са били налице достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението.В Допълнителното изложение към ВП се навеждат конкретни твърдения ,че подсъдимият е извършил престъпленията ,по повод на това се иска от въззивния съд да отмени оправдателната присъда и да постанови нова , осъдителна такава.Причина за това е становището че неоснователно са кредитирани обясненията на подсъдимия, за това че той е заплатил сумата на глобата без да знае за какво плаща.Освен това , прокурорът от една страна критикува изводът на СРС ,че „безкритично“ приемал подсъдимия да е имал английско свидетелство за управление на МПС, но от друга страна ,допуска ако е имало такова ,то да е неистински документ /???/,съдейки по информацията от ИнтерполМанчестър.Прокурорът все пак признава ,че субективната страна за деяние по чл.343В,ал.2 от НК/в хипотеза на връчване на наказ. постановление по реда на чл.58,ал.2 от ЗАНН/ подлежи на доказване с всички доказателствени средства, добавяйки че наистина връчването е станало по електронен път. Предвид горното , прокурорът счита ,че обвинението е доказано и следва въззивният съд да отмени оправдателната |Присъда коато постанови нова такава , с която да ангажира наказ. отговорност на предаденото на съд лице и да му се наложи справедливо наказание.

В ОСЗ пред въззивния съд се явиха прокурор от СГП , подсъдимия с упълномощен защитник.

Прокурорът поддържа ВП заедно с Допълнителните изложения и моли съда да го 1 уважи.Защитата и подсъдимия оспорват ВП като пледират съда да го остави без уважение.

По направените доказателствени искания на прокурора съдът се произнесе , като ги остави без уважение по съображения , които са отразени в Протокола от СЗ.

След прочитане на доказателствените материали ,съдът приключи събирането на доказателства и даде ход на съдебните прения.

Прокурорът поддържа ВП в неговата цялост и предлага на въззивния съд да отмени Присъдата на СРС като един неправилен и незаконосъобразен съдебен акт , като постанови нова Присъда , с която да ангажира наказателната отговорност на предаденото на съд лице.Прокурорът счита още ,че макар първата инстанция да е обсъдила ТР№ 1/2016 г.,то неправилно е интерпретирано съдържанието му.Поведението на подсъдимия да заплати доброволно глобата всъщност означавало ,че подсъдимия знае за адм.санкция и нея оспорва/след като я заплаща/.На следващо място, прокурорът сочи ,че подсъдимият си е позволил да управлява МПС с английско свидетелство за управление ,чиято истинност е „сериозно разколебана“ и това следва да се отчете при преценка на вината му.

Защитникът /упълномощен/ заявява ,че намира ВП за неоснователен , а протестираната Присъда за правилна и законосъобразна.Неправилно прокуратурата счита ,че на 16.11.2023 г. подсъдимият бил получил уведомление за НП с прикачен файл за запознаване.Не е ясно на какъв и мейл е било изпратено това уведомление и кой го е получил , след като чак на 06.06.2025 г. подс.М. е депозирал Молба до ОПП,СДВР в която сочи ел. поща и съгласие занапред да получава по този на(ин различни съобщения.Защитата твърди ,че чак след внасянето на процесния обв. акт са разбрали с подсъдимия ,че има индиция за връчване по ел.път съобщения на подсъдимия. По повод твърдението на прокурора,че на 08.12.2023 г. е платена глобата и възможния извод,че щом плащаш нещо - значи знаеш защо, не е коректен.Човек може да заплати всяка глоба ,но преди това следва да е уведомен по определен начин с писмен акт за какво е наказан, може ли да обжалва, в какъв срок и т.н.Самият адм.наказващ орган сочи ,че връчването е станало по реда на чл.186а,ал.6 от ЗдВП, а не чрез системата за сигурно електронно връчване/ССЕВ/.Следователно наказващият орган никъде не твърди ,че подс. се е запознал с това НП.Няма лично връчване, по поща или чрез обратна разписка-.Не е ясно и защо , след като лично подс. се е явил в ОПП,СДВР адм.наказв. орган не е използвал този факт , за да изпълни задълженията си по ЗАНН.При тези аргументи защитата намира ,че обвинението не се доказва нито от обективна , нито от субективна страна.На последно място , касателно английското свидетелство за управление на МПС,според прокурора - то било неистински официален документ.Няма никакви доказателства за подобен извод,подс.М. няма повдигнато обвинение за подобно деяние,но в крайна сметка защитата заявява ,че то се намира в КАТ Благоевград и всеки , който иска може да се запознае с него и да го изследва за целите на евентуално наказателно преследване.

При последната си дума подсъдимият иска потвърждаване на Присъдата на СРС, с която е бил оправдан.

Въззивният съд, като прецени доводите и аргументите в депозирания ВП , становищата на страните в писмена форма и в съдебното заседание, както и след анализ на доказателствената съвкупност , намира за установено следното :

Подс.В. В. М. е бил роден на **** г. в гр.Сандански,българин , български гражданин,неженен , неосъждан, с висше образование трудово зает,жив.гр.Сандански, ул.****, ЕГН-**********.

Макар и неосъждан , подс.М. имал множество адм.нарушения като водач на МПС/Вж.Справка ,л.7-12 от ДП/.Скоро след навършване на своето пълнолетие подс.М. станал правоспособен като водач на МПС, като това станало на 04.09.2000 г. , а на 06.10.2000 г. му, било издадено и св. за управление на МПС,категория В,М и АМ.През 2010 г.му е било издадено ново свид. за управление на МПС/продължена валидност/.На 25.05.2022 г. в резултат на издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ е било иззето свид. за управление на МПС поради изчерпване на контролните точки от натрупани адм.наказания.

Според данни от Картон на водача към СДВР,ОПП на подс.М. е бил съставен акт от РУМВР Правец при проверка на 03.05.2023 г. когато е представил св. за управление на МПС , издадено от Великобритания.Според Писмо от Н-к сектор ПП до Началника на 01 РУ-СДВР пък се сочи ,че на 04.05.2023 г.М. е представил английско свидетелство за управление на МПС № MALAM807162V99XL,22 ,издадено на 04.06.2015 г.сер.GA № 1044400/16.10.2023 г.

2

На 16.10.2023 г.,около 00,30 ч.М. като водач на МПС,лек автомобил, го управлявал в с.Герман , по ул.“Патриарх Герман“, като при проверка не представил валидно свидетелства за управление на МПС , което да заменя издаденото му такова чуждестранно свидетелство за управление.Издаден бил АУАН сер.GA № 1044400/16.10.2023 г. , а след това на 15.11.2023 г. било издадено и Наказателно Постановление № 23-4332-027589.Последното обаче не било връчено физически на М., така както изисква чл.58,ал.1 от ЗАНН.На 16.11.2023 г. било успешно изпратено ел.съобщение до М. чрез ССЕВ/система за сигурно електронно връчване/ с прикачен линк към съдържанието на НП.Според информация от ССЕВ обаче не са налице данни подс.М. да е отворил съобщението, а така също и той не е изразявал желание и съгласие преди тази дата да получава съобщения по ел.път/това е станало по-късно,съгласно писмени доказателства от ДП/.На 08.12.2023 г. в ОДМВР,ПП,Благоевград подс.М. се явил лично и по повод поставено му условие „да заплати всички издадени наказателни постановления“/7 на брой/, за да може да му се издаде ново св. за управление на МПС, той заплатил сума от порядъка на 1300 лв.Касателно НП от 15.11.2023 г. било отбелязано върху последното ,че му е връчен препис от него по реда на чл.186а,ал.6 от ЗДвП, макар физически препис да не му бил връчван, а заплащането на глобата било условие ,да се снабди с ново свидетелство за управление на МПС.

На 01.02.2024 г. подс.М. отново управлявал МПС,около 12,15 ч. в гр.София,по 1155413ул.“Леге“ в посока от ул.“Позитано“ към бул.“Цар Освободител“ като бил без свид. за управление на МПС.Бил спрян за проверка и отново му бил съставен АУАН ,сер.GA ,№ 1155413.По повод този акт бил докладван случая на СРП и било образувано досъдебно производство по чл.343В,ал.2 от НК.

Чак след образуването на досъдебното производство ,и повече от 4 месеца след заплащане на глобите/“по всички издадени наказателни постановления и фишове“/било издадено ново свидетелство за управление на МПС № 286408546 с валидност от 26.03.2024 г. до 26.03.2034 г. категория В,М и АМ.

Доказателствените материали от досъдебното производство , от чийто анализ първата инстанция е формулирала правните си изводи , са изброени в мотивите на първоинстанционната Присъда.От съображения за проц.икономия не е нужно отново да бъдат цитирани, още повече че в хипотеза на чл.305,ал.3 от НПК съдът не дължи обстоен анализ.Същите безпротиворечиво установяват горната приета за установена фактическа обстановка. Въззивната инстанция счита,че не се налага детайлен анализ на същите, доколкото няма съществен спор по фактите , а спорът е по приложението на закона.

С горното подс.В. В. М. не е осъществил от обективна и от субективна състава на престъплението по чл.343В,ал.2 от НК, като първата инстанция е стигнала до законосъобразен извод в това отношение, което се споделя и от въззивната инстанция.Принципно този извод е направен и от първата инстанция , но той е изведен на база на по-пространни изложения в Мотивите.Тук е мястото да се посочи ,че макар не всичко от изложеното от първоинстанционния съд в мотивите към протестирания съдебен акт да се подкрепя от въззивната инстанция,то крайния извод се споделя.Въпреки че могат да бъдат споделени като основателни критиките на СРС към нормата на чл.186а,ал.6 от ЗДвП, последната не е обявявана за противоконституционна, а още помалко това може да бъде сторено от районен съд.Правилни са доводите ,че става въпрос за нормафикция , каквато е и тази по чл.58,ал.2 от ЗАНН, като е очевидно ,че ако различно лице от наказаното плати глоба в хипотеза на чл.186а,ал.6 от ЗДвП няма как да се презюмира знанието именно на наказаното лице какво плаща.Нещо повече, дори да плаща лично наказаното лице при плащане на няколко глоби/какъвто е настоящия случай,общо плащане на 7 глоби/е напълно мислима житейската хипотеза да няма пълна яснота коя глоба за какво нарушение се отнася.Тук е мястото обаче да се добави,че на въззивния съд е известна практиката при преиздаване на свидетелство за управление да се изисква от водачите да заплатят всички налични глоби.В конкретния случай ,това е станало на 08.12.2023 г., а когато става въпрос за противоконституционни правни норми ,то именно такава е тази на чл.159,ал.2 от ЗДвП/нова, ДВ,бр.51/2007 г. и изм.ДВ 75/2012 г.,според която „Не се издава свидетелство за управление на МПС или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби“.За разлика от нормата на чл.186а,ал.6 от ЗДвП, тази на чл.159,ал.2 от ЗДвП е обявена за противоконституционна с Решение на Конституционния съд № 6/2023г. , ДВ,бр.59/2023 г.И доколкото е ясно ,че ДВ,бр.59/2023 г. е от 11.07.2023 г. от този момент насетне не е следвало да се прилага обявената за противокинституционна норма, то явно органите на ПП,Благоевград са 3 продължили с тази своя практика,да изискват плащане на всички глоби от водачите на МПС.

Въззивният съд намира за нужно да допълни мотивите на първата инстанция и относно свидетелството за управление на МПС , издадено от Великобритания на 04.06.2015 г..На няколко места на фаза ДП има данни за това свидетелство/л.20,л.34,л.50 и др./, като се сочи ,че самият подсъдим го представял на контролните органи.Макар да няма спор ,че това свидетелство е в ОПП,Благоеврад,по някаква причина по делото няма фотокопие на това свидетелство,за да се прецени за кое лице се отнася и какъв е срока на неговата валидност.Доколкото предметът на делото е внесено обвинение за извършено престъпление по чл.343В,ал.2 от НК, то прилагането на същото свидетелство като веществено доказателство по делото , би било полезно.Но дори да не беше приобщено по делото, чл.110,ал.1,вр.чл.109 in fine от НПК изисква веществените доказателства и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото да бъдат огледани, описани и „по възможност фотографирани“.Нищо не е пречело за изясняване на обстоятелствата по делото да бъде приложено едно фотокопие на това свидетелство, най-малко предвид становището на прокурора в открито СЗ пред въззивната инстанция,че това свидетелство е най-вероятно неистинско/макар и да не се повдига обвинение срещу подсъдимия за документно престъпление/.На последно място, на ДП,л.50 има едно лаконично Писмо от ДМОС до Началника на 01 РПУ-СДВР, в което се сочи ,че било получено съобщение от Интерпол-Манчестър , от което ставало ясно ,че на лицето В. В. М. ,род.**** г. не е издавано английско свидетелство за управление от компетентните власти.Самото оригинално съобщение от Интерпол-Манчестър не е приложено,за да може да се провери дали правилно са посочени данните на лицето при запитването,нито съдържа данни какво точно е било съдържанието на запитването,дали е било изпратено копие на намиращото се в ОПП,Благоевград свидетелство или не.