Решение № 3383 от 28.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3383 гр. Пловдив, 28.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330102275 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от К. Ж. С. срещу К. Т. Б., Т. К. Б., И. К. Б., наследници на Н.П. Б. и уточняващи молби от 13.03.2023г. и 05.04.2023г. се твърди, че на ***г. в *** ищецът, в качеството си на заемодател, сключил договор за паричен заем с Н.П. Б., за сумата от 8 000 лв., предадена в брой при подписване на договора. Падежът за връщане на цялата заемна сума настъпил на 26.02.2021г., но Н. Б. не върнала сумата. През 2022г. ищецът разбрал, че гжа Б. е починала, след което предприел стъпки да се свърже с наследниците й. Уведомил сина на заемополучателката за задължението, но сумата не била върната. Дължима била и лихва за забава за периода от 27.02.2021г. до 14.02.2023г. Поради това е направено искане за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 8 000 лв. главница по договор за заем от ***г. и 1595.56 лв. лихва за забава за периода от 27.02.2021г. до 14.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Уточнено е, че от всеки от ответниците се претендира съоБ.зно наследствените им права сумата от 2666 лв. главница и 531.85 лв. лихва за забава, на основание чл.5, ал.1 от Закона за наследството.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от И. К. Б. и К. Т. Б., с който предявените искове се оспорват. На наследниците не било известно да е подписван договор за заем. Посочено е също, че по ч.гр.дело № 17574/2022г. съдът е постановил определение от 21.04.2023г. за приемане на наследството, оставено от Н.П. Б. по опис, като се съдържа позоваване на чл.60, ал.2 ЗН. Посочено е, че 1 отговорността на всеки наследник е до размера на полученото имущество, като оБ.та стойност на оставеното наследство възлизала на 6250 лв., като всеки от наследниците придобивал по 1/3 от него, тоест приетото от всеки наследство възлизало на сумата от 2083.33 лв. и това била стойността, до която отговарял всеки от тях.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от Т. К. Б., със становище за неоснователност на предявените искове. Наследодателката на ответника не била получавала в заем посочената в исковата молба сума, като ответникът не се е ползвал от тази сума.

Оспорват се истинността, автентичността и верността на договора за заем, авторството на подписа и на ръкописния текст, положен от името на Н. Б., датата на договора. Договорът бил нищожен, тъй като сумата не била предадена. Фактът на приемане на наследството по опис от другите двама ответници ползвал и настоящия ответник, поради което ако се приемело, че има договор, отговорността на всеки от ответниците следвало да бъде ангажирана съгласно техния дял от наследството, прието по опис. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички съБ.ни по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за заем от ***г., сключен между К. Ж. С. и Н.П. Б., в качеството им съответно на заемодател и заемател, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 8000 лв., а заемателят се е задължил да я върне до 26.02.2021г.

Видно от препис – извлечение от акт за смърт, Н.П. Б. е починала на ***г., а видно от представеното удостоверение за наследници, законни наследници на починалото лице са К.

Т. Б. – съпруг и синовете Т. К. Б. и И. К. Б..

С определение от 21.04.2023г. по ч.гр.дело № 17574 по описа на ПРС за 2022г. е разпоредено да се впише в особената книга за приемане на наследство при Районен съд Пловдив приемането по опис от И. К. Б. и К. Т. Б. на наследственото имущество, останало от наследодателя Н.П. Б., поч. на ***г.

Представени са по делото покана за доброволно изпълнение до К. Т. Б. по изпълнително дело № *** по описа на ***, ведно с изпълнителен лист от 13.09.2022г. по гр.дело № 19187 по описа на ПРС за 2021г., както и удостоверение от ЧСИ от 12.04.2024г.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-почеркова експертиза, според което в представения за изследване договор е установено от вещото лице, че текстът и подписът за „Заемател“ са изпълнени от Н.П. Б..

С присъда от 13.10.2022г. на ПОС по НОХД № 1877 по описа на ПОС за 2021г. е осъдена подсъдимата С.С.М. да заплати на гражданските ищци К. Т. Б., И. К. Б. и Т. К. Б. сумата от 660 050 лв., представляващи обезщетение за причинени от престъплението по чл.211, във връзка с чл.209, ал.1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.09.2014г. до окончателното изплащане на сумата. С решение от 18.01.2024г. на ВКС по НОХД № 358 по описа на съда за 2023г. присъдата в тази й част е оставена в сила.

2

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С доклада по делото в тежест на ищеца е възложено при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на валидно заемно правоотношение с наследодателя на ответниците Н.П. Б. по цитирания в исковата молба договор за заем, респективно, че е бил изправна страна по това правоотношение, като е изпълнил задължението си да предаде заемната сума на лицето, както и че е уговорен срок за изпълнение на паричното задължение, за връщане на заема, който е изтекъл. Следвало е да установи и качеството на ответниците на законни наследници на заемополучателя. В тежест на ответниците е възложено да проведат насрещно доказване, както и да установят възраженията по писмения си отговор.

По делото не се спори, установява се и от представеното удостоверение за наследници, че К.

Т. Б., Т. К. Б. и И. К. Б. са законни наследници на починалата на ***г. наследодателка Н.П.

Б..

Съдът намира, че от съБ.ния по делото доказателствен материал се установява наличието на валидно заемно правоотношение между К. Ж. С. и Н.П. Б. по договор за заем от ***г. за сумата от 8 000 лв. От заключението на съдебно-почерковата експертиза по делото, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че текстът и подписът за „Заемател“ са изпълнени от Н.П. Б.. В договора изрично е посочено, че предаването на заемната сума ще се извърши в брой при подписване на договора, а според чл.2, ал.3 от него с подписване на договора заемателят декларира, че е получил в брой заемната сума. Поради това и с оглед реалния характер на договора за заем съдът намира, че заемната сума в размер на 8 000 лв. е предадена на Н. Б..

В договора е уговорен срок за връщане на паричната сума – 26.02.2021г., като от страна на ответниците не са ангажирани доказателства същата да е върната на заемодателя, поради което съдът намира, че искът е установен по основание.

По отношение размерите на предявените искове и с оглед направените от ответниците възражения за приемане на наследството по опис съдът намира следното:

С уточняваща молба от всеки от ответниците ищецът претендира съоБ.зно наследствените им права сумата от 2666.66 лв. главница и 531.85 лв. лихва за забава за периода от 27.02.2021г. до 14.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Според разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗН наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото имущество. В решение № 165 от 16.09.2013г. по т. д. № 1057/2011 г., II т. о. на ВКС е застъпено разбирането, че за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството, като съгласно чл.60, ал.2 ЗН приемането на наследството по опис има защитна функция - да се ограничи отговорността на наследника за задължения на неговия наследодател само до размера на полученото наследство. Следва да се отбележи, че съдеБ.та практика е противоречива по въпроса относно приложението на чл. 60, ал. 2 ЗН в исковото 3 производство при предявен иск против наследник, приел наследството по опис, съответно дали посочената правна норма има значение за пасивната материалноправна легитимация на наследника, или следва да се съоБ.зява в рамките на изпълнителното производство при събиране на вземането. Настоящият състав намира, че ограничаването по силата на чл. 60, ал. 2 ЗН на отговорността за наследствен дълг до размера на наследеното имущество следва да се преценява на общо основание в исковото производство, като исковете се уважават до размера на приетото по опис наследство, съоБ.зно оценката, дадена в производството по чл.

553 и сл. ГПК, както и че ако има извършено плащане, то се приспада от дължимата сума /в този смисъл Решение № 226/04.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 1906/2016 г., ТК, II т. о./.

Приемането по опис на наследството има правоограничаващо действие с оглед отговорността на наследника и в това се изразява неговата защитна функция.

С оглед на изложеното, установява се от представеното определение от 21.04.2023г. по ч.гр.дело № 17574 по описа на ПРС за 2022г. , че е разпоредено да се впише в особената книга за приемане на наследство при Районен съд Пловдив приемането по опис от И. К. Б. и К. Т. Б. на наследственото имущество, останало от наследодателя Н.П. Б., поч. на ***г.

Според разпоредбата на чл.62 ЗН приемането по опис от един от наследниците ползува останалите, следователно от общо приетото наследство в размер на 6250 лв. съоБ.зно оценката в производството по чл.553 и сл. ГПК, всеки от ответниците отговоря до размера от 2083.33 лв. Следва да се съоБ.зи и извършеното от К. Т. Б. по изпълнително дело № *** на *** плащане на сумата от 1164.40 лв. /по представено удостоверение от 12.04.2024г./ за задължения на наследодателя Н.П. Б. по изпълнителен лист по гр.дело № 19187 по описа на ПРС за 2021г.

При произнасяне по размера на предявените искове съдът намира, че не следва да съобразява представените от ищцовата страна доказателства за възникнало в полза на ответниците вземане за сумата от 660 050 лв., представляващи обезщетение за причинени от престъплението по чл.211, във връзка с чл.209, ал.1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.09.2014г. до окончателното изплащане на сумата по присъда от 13.10.2022г. на ПОС по НОХД № 1877 по описа на ПОС за 2021г. и решение от 18.01.2024г. на ВКС по НОХД № 358 по описа на съда за 2023г., тъй като според настоящия състав се касае за вземане, за което не са ангажирани доказателства да представлява актив от наследството на Н. Б..

Или предявените искове срещу К. Т. Б. следва да бъдат уважени до размера на сумата от 918.93 лв., срещу Т. К. Б. – до размера на сумата от 2083.33 лв., срещу И. К. Б. - до размера на сумата от 2083.33 лв., които суми следва да се присъдят ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2023г. до изплащане на сумите, а до пълните претендирани размери за всеки от ответниците от 2666.66 лв. главница и за сумите от по 531.85 лв. лихва за забава за периода от 27.02.2021г. до 14.02.2023г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При този изход на делото, на страните следва да се присъдят разноски при съоБ.зяване уважената и отхвърлената част от исковите претенции. От общо претендираните от ищеца 4 разноски в размер на 2647.08 лв. по представения списък по чл.80 ГПК, на присъждане подлежи сумата от 1402.94 лв. От претендираните от ответниците И. Б. и К. Б. разноски в размер на 600 лв. по представения списък по чл.80 ГПК на присъждане подлежи сумата от 318.22 лв.

Поради това съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. Т. Б., ЕГН ********** от ***, в качеството му на законен наследник на Н.П.

Б., поч. на ***г., да заплати на К. Ж. С., ЕГН ********** от *** сумата от 918.93 лв.

/деветстотин и осемнадесет лева и 93 ст./, представляваща невърната сума по договор за заем от ***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2023г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над уважения размер от 918.93 лв. до пълния претендиран размер от 2666.66 лв., както и иска за обезщетение за забава за сумата от 531.85 лв. лихва за забава за периода от 27.02.2021г. до 14.02.2023г.