Присъда № 20 от 05.03.2026, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда № 20 от 05.03.2026 година, по н.ч.х.дело № 2518/2025 година по описа на Старозагорския районен съд.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и изложеното в тъжбата, намира, че в разглеждания случай е предявено обвинение от частен характер от М.О.М., ЕГН **********, против подсъдимата М.Д.М, родена на *** година в с. *****, община ****, област ***, живуща в град Стара Загора, ул. „*****“ №5 българка, българска гражданка, разведена, със средно образование, пенсионер, неосъждана, ЕГН ********** за това, че на 14.03.2025 година в град Стара Загора е причинила лека телесна повреда на М.О.М., изразяваща се в „Повърхностна травма /контузия/ по задната стена на гръдния кош, без видими травматични увреждания“, с което е причинена болка без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.

Повереникът на частния тъжител – адвокат Стоян Стойков, АК Стара Загора, в открито съдебно заседание заявява, че от името на доверителя си поддържа частната тъжба.

Частният тъжител в съдебно заседание заявява, че поддържа тъжбата. Моли съда да признае подсъдимата за виновна по така повдигнатото й частно обвинение и да й наложи съответното наказание

Подсъдимата М.Д.М не се признава за виновна по така повдигнатото й обвинение и моли съда да бъде оправдана. Защитникът на подсъдимата адвокат Мария Райчева от Адвокатска колегия Стара Загора, оспорва така повдигнатото обвинение и пледира за оправдателна присъда.

По делото се събраха гласни и писмени доказателства.

Изслушани са и съдебно – медицинска и съдебно - техническа експертиза.

Експертите заявиха в съдебно заседание, че поддържат представените заключения.

Съдът, след като взе предвид обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по безспорен начин следната фактическа и правна обстановка:

В изложението на частната тъжба е посочена следната фактическа обстановка:

На 14.03.2025 година частната тъжителка М.О.М., около 09.00 часа сутринта разхождала кучето си в пар „Бранителите на Стара Загора“. Разхождайки се по алеята в далечината съзряла подсъдимата М.Д.М, която започнала да я псува и да заплашва със саморазправа под претекст, че М.М си била пуснала кучето на поляната без повод.

Тъжителката започнала да прави видеозапис с телефона си, надявайки се, че по този начин агресивната жена щяла да се успокои и нямало да предприеме физическо посегателство.

Въпреки това подсъдимата взела дебел клон от земята, след което се приближила, опитала се да удари кучето и непосредствено след това нанесла 3 броя удари на частната тъжителка М.М. Първият удар бил нанесен в лявата част на гръдния й кош, вследствие на което тъжителката изпитала силна болка и за известно време не можела да си поеме въздух и се привела напред. След това подсъдимата й нанесла още два удара с клона в областта на задната част на главата. Вследствие на нанесените удари частната тъжителка почувствала силна болка и затруднение при движение, което наложило необходимостта да потърси медицинска помощ. На същия ден – 14.03.2025 година в 10.50 часа била прегледана в УМБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ АД, град Стара Загора, за което имало издаден „Лист за преглед на пациент“, като травматичните й увреждания не наложили необходимост от 1 болнично лечение. На 17.03.2025 година било издадено медицинско удостоверение № 77/2025 година от доктор Т.П., който при извършен преглед установил повърхностни травми на гръдния кош, които са причинили болки и страдание. Във връзка с нанесените телесни увреждания, частната тъжителка подала сигнал на 17.03.2025 година в 01 РУ на МВР – град Стара Загора. Била образувана прокурорска преписка № 3323/2025 година по описа на Районна прокуратура Стара Загора, като с прокурорско постановление било отказано образуването на досъдебно производство, тъй като изводите на прокурора били, че било извършено престъпление от частен характер по чл. 130, ал.2 НК. След обжалване, прокурорското постановление било потвърдено от Окръжна прокуратура – град Стара Загора.

Видно от приложената по делото прокурорска преписка№3323/2025 година по описа на Районна прокуратура Стара Загора, същата е образувана във връзка с докладна записка от служители 01 РУ при ОД на МВР Стара Загора, във връзка с настъпил конфликт между лицата М.О.М. и М.Д.М. С постановление от 31.03.2025 година наблюдаващият прокурор е приел, че в случая не са налице обстоятелства, които да сочат на извършено престъпление от общ характер, поради което е отказал да образува досъдебно производство.

Това постановление е било обжалвано от частната тъжителка и е било потвърдено с Постановление от 28.05.2025 година на прокурор от Окръжна прокуратура Стара Загора.

По делото е представен лист за преглед на пациент в КДБ/СО

№000472/14.03.2025 година. От този документ се установява, че на посочената дата частната тъжителка М.О.М. е посетила УМБАЛ „Професор Стоян Киркович“ АД град Стара Загора, като е съобщила, че е била нападната от жена с дървен кол и са й били нанесени уреди. При прегледа не са били установени травматични увреждания във връзка с нанесени удари.

В представеното по делото Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 77/2025 година се сочи, че от представена медицинска документация и при извършен преглед на М.О.М. са били установени повърхностни травми на задната стена на гръдния кош. В удостоверението се сочи, че по време на прегледа не се установяват видими травматични увреждания.

По делото се събраха гласни доказателства, чрез разпит на свидетели. От показанията на свидетелката З. К. К. се установява, че познава тъжителката, но не познава подсъдимата. На процесната дата, узнала за настъпилия конфликт от тъжителката. Последната показала на свидетелката К. видеозапис, но той не успял да покаже точно какво се било случило. Свидетелката останала с впечатление, че подсъдимата се опитала да удари кучето и поради това нападнала частната тъжителка. Свидетелката не видяла удари върху частната тъжителка.

Свидетелката М.И.Ц твърди, че на процесната дата срещнала свидетелката З.К докато разхождала кучетата си. В един момент дошло и кучето на частната тъжителка.

Двете жени чули шум от караница и отишли да проверят . Видяли подсъдимата с тояга – държала телефон и говорила. Частната тъжителка отишла при тях и казала, че М.М я била ударила с тояга. Подсъдимата си тръгнала и жените продължили разходката си.

Свидетелката Ц била срещала подсъдимата и преди, знаела че има страх от кучета.

Свидетелят В.И.М заявява, че е съпруг на частната тъжителка. На процесната дата – 14.03.2025 година съпругата му се обадила разстроена и поискала да я вземе от мястото, където разхождала кучето. Казала, че била ударена и обиждана. Отишли частната тъжителка да бъде прегледана, извадила си медицинско. Обяснила на съпруга си, че била ударена с кол и била обиждана с цинични думи и напсувана.

Свидетелката М.Г.Ж. сочи, че познава подсъдимата М.Д.М. В деня на инцидента я срещнала, като последната била разстроена. Разказала, че голямо куче тръгнало да ръмжи към нея. На връщане от разходката си свидетелката срещнала частната тъжителка, 2 която разказала за същия инцидент но с друга информация. Сочи, че подсъдимата има страх от кучета.

Свидетелката Х.С.С твърди, че е познава с подсъдимата от 45 години. Заявява, че кучето на частната тъжителка е гресивно и скача върху хора. Подсъдимата много се страхувала от кучета.

От анализа на тези свидетелски показания съдът намира, че в същите не се съдържат преки доказателства за извършеното деяние от страна на подсъдимата. Налице са твърдения за такова от страна на свидетелите З.К, М Ц и В.М, но същите представляват интерпретация на твърденията на самата тъжителка, поднесени на свидетелите под формата на разказ.

В хода на съдебното следствие, в открито съдебно заседание бяха възпроизведени 3 броя видеофайлове, съдържащи се в във флаш памет Acuitus, както следва: VID 20230314-WA1; VID 20230314-WA2 и VID-20230314-WA3. След извършеното възпроизвеждане на същите, съдът намери, че в цитираните видеофайлове не се съдържат обстоятелства, сочещи на извършване на цитираното в частната тъжба деяние.

По делото е изготвена съдебно – медицинска експертиза, заключението на която е прието от съда като компетентно, мотивирано и добросъвестно дадено. Въз основа на него се установи, че от проверената медицинска документация се установява, че на процесната дата – 14.03.2025 година, тъжителката е получила повърхностна травма /контузия/ по задната стена на гръдния кош, без видими травматични увреждания. Вещото лице сочи, че в конкретния случай, в медицинската документация приложена по делото, нито при извършения преглед в спешно отделение, нито при освидетелстването на частната тъжителка не са описани видими травматични увреждания в областите, в които тъжителката е съобщила., че са били нанасяни, поради което счита, че в случай че са били налице нанесени удари, то същите или не са били нанесени с голяма сила или са били нанесени с предмет с малка маса. Такава травма на гръдния кош е от характер да причини болка. Срокът за възстановяване от такава травма е в рамките на една седмица. В открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че при такъв удар отстрани следва да има останал белег, като белегът зависи от предмета. Ако ударът е бил нанесен с кол в областта, която е попаднал е следвало да има кръвонасядане. Няма описани травматични увреждания в областта на главата – ако е имало такива, счита че трябва да има следи или оток. Ако не се е бил появил оток и кръвонасядане при прегледа в ЦСМП, то при освидетелстването е следвало да има увреждания. Твърди, че цилиндричният удар оставя характерни кръвонасядания.

Въз основа на така изложеното от тъжителката, съдът приема, че спрямо подсъдимата е отправено следното обвинение – за това, че на 14.03.2025 година в град Стара Загора е причинила лека телесна повреда на М.О.М., изразяваща се в „Повърхностна травма /контузия/ по задната стена на гръдния кош, без видими травматични увреждания“, с което е причинена болка без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2, във връзка с ал.1 от НК. Това престъпление, съгласно правната теория е от категорията на резултатните, като елемент от фактическия състав на същото е настъпване на болка и страдание у пострадалия, без да е налице разстройство на здравето.

При съвкупната преценка на целия доказателствен материал по делото съдът намира, че не се доказа по несъмнен начин изложеното в частната тъжба обвинение, описано по – горе, поради което и съдът намери, че следва да признае подсъдимият за невиновен и да го оправдае по това обвинение. Не се доказа по несъмнен начин осъществено от страна на подсъдимата изпълнително деяние, както и авторството на твърдяното такова в частната тъжба.

Съдът намира за безспорно, че на процесната дата частната тъжителка и 3 подсъдимата са се срещнали в парк „Бранителите на Стара Загора“, при която среща между двете е възникнал конфликт. От събраните по делото доказателства, обаче, не се установи твърдението, че подсъдимата е „взела дебел клон от земята, след което се приближила, опитала се да удари кучето и непосредствено след това нанесла 3 броя удари на частната тъжителка М.М. Първият удар бил нанесен в лявата част на гръдния й кош, вследствие на което тъжителката изпитала силна болка и за известно време не можела да си поеме въздух и се привела напред. След това подсъдимата й нанесла още два удара с клона в областта на задната част на главата.“ , което твърдение по правната си природа представлява обвинение в осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130, ал.2 НК. Това заключение на съда се подкрепя и от изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, съгласно което заключение се установява, че по отношение на частната тъжителка не са установени такива белези и кръвонасядания, характерни за описаните в тъжбата удари. За доказване на това твърдение, не способстваха и събраните по делото свидетелски показания, които както се посочи по-горе представляват интерпретация на разказа на самата частна тъжителка, а не са непосредствени впечатления на очевидци.