Решение № 102 от 03.12.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. К., 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20245320200442 по описа за 2024 година Установи следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 24-0281-000667/12.09.2024г. на Началник група при РУ на МВР – К., ОДМВР П., на К. В. Г. с ЕГН ********** от с.**************, обл.П., на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Г. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок. Счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, оспорва извършване на нарушението, сочи процесуални нарушения. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Т. поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответната по жалбата страна – Началник група в РУ на МВР - К., редовно призована, не изпраща представител, но взема писмено становище с което моли НП да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

1

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

На 13.06.2024 г. в 20:55 часа, в гр.К. по ул. „Г.К.“, с посока на движение от запад на изток, жалбоподателя, като водач на лек автомобил **********, негова собственост, на кръстовището на ул. „Г.К.“ с ул. „Т.К.“, при извършване на маневра завой наляво, съзнателно изваждал извън контрол автомобила който управлявал, като извършвал т.нар. „Дрифт“ с превъртане на гуми и приплъзване на автомобила настрани, като по този начин създал опасност за другите участници в движението и не използвал по предназначение път отворен за обществено ползване, а го използвал за други цели – дрифтиране.

Това му поведение било възприето от свидетелите Б. и Б., като след спиране на водача, св.Б. установил самоличността му и изготвил докладна записка за случилото се.

Въз основа на същата, от св.Л. бил съставен АУАН серия АД и бл.№ 145578 от 22.07.2024г., който бил връчен лично на водача Г. срещу подпис, но неподписан от актосъставителя.

Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Видно от показанията на свидетелите Б. и Б. е, че същите са бил непосредствени очевидци както на извършеното деяние, така и на неговото авторство в лицето на жалбоподателя. Същевременно от показанията на актосъставителя Л., депозирани непосредствено в съдебно заседание се установява, че той е съставил въпросния АУАН по докладна записка и извършена проверка, но не е бил свидетел на самото нарушение. Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни, логични и безпротиворечиви. От гласните доказателствени средства се доказва наличието на извършено противоправно деяние от подведеното под административна отговорност лице. Показанията на свидетелите се подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на 2 санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

При извършена служебна проверка по законосъобразното провеждане на административното производство и съобразявайки възражението на защитата съдът намира, че в хода на същото е било допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, обуславящо опорочаването на съставения АУАН и оттам на издаденото въз основа на същия наказателно постановление.

Видно от данните по делото е, че АУАН не отговаря на изискванията на чл.43, ал.1 от ЗАНН, тъй като същият не е бил подписан от съставилия го свидетел. По своята правна същност е налице незавършен фактически състав при изготвянето на документ, който е следвало да приключи с подписването му от лицата, които са посочени в него. Актът е бил подписан от нарушителя и свидетелите, но не и от актосъставителя. Последователното полагане на подписите от участниците в производството следва да бъде спазено, за да осигури ефективна гаранция за правото на защита на нарушителя.

Т.е. съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено въз основа на АУАН, който не отговаря на изискванията на чл.43, ал.

1 от ЗАНН, а именно не съдържа подпис на актосъставителя. Изискванията в чл.43, ал.1 от ЗАНН са гаранция за достоверността на констатациите на актосъставителя и нарушаването им води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на такъв акт наказателно постановление.

Юридическият ефект на АУАН може да се прояви само ако същият е редовно съставен. Само валидно съставеният АУАН е годен да осъществи присъщите на тази категория актове констатираща, обвинителна и сезираща функции.

Предвид характера и значението на АУАН да обезпечи по-нататъшното надлежно развитие на административно-наказателното производство, неподписването му представлява съществено нарушение, опорочаващо самото административно-наказателно производство. Неподписването на акта от неговия съставител води до такова съществено нарушение във формата му, което би могло да се приравни на липса на издаден акт. За да бъде надлежно предявен на нарушителя, акта за установяване на административно нарушение следва да е подписан от съставителя си, т. е. да е налице валиден акт, обективиращ констатациите на подписалото го лице, като изпълнението на задълженията на актосъставителя, визирани в чл. 43, ал.1, 2 и 5 от ЗАНН 3 гарантира упражняване правото на защита от страна на нарушителя в пълен обем. Функциите и юридическият ефект на АУАН, по изключение, биха могли да се проявят и ако в него е допусната несъществена нередовност, съобразно разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, но това изключение се отнА. за отстранима незаконосъобразност на валидно съставен АУАН. В разглеждания случай, допуснатата нередовност на АУАН - неподписването му от актосъставителя, е съществена и не би могла да се санира след предявяването на АУАН на нарушителя. Неподписването на акта от съставителя му е съществено, неотстранимо на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН нарушение на процесуалните правила. Порокът във формата на АУАН не може да бъде отстранен и в съдебното производство по обжалване на НП, включително чрез показанията на свидетеля Л., че той е съставителят на акта. С оглед изложеното, допуснатото нарушение е достатъчно основание издаденото въз основа на неподписан, а оттам и недействителен АУАН, наказателно постановление да бъде отменено. Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е да проведе законосъобразна процедура - със законосъобразни актове, въз основа на които да докаже обективираните в тях твърдения, с валидни доказателства.

Предвид на изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Относно искането за присъждане на разноски:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнА. по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за 4 правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай АНО е взел писмено становище по делото и не претендира разноски.

Относно искането на адв. Т. - съгласно разпоредбата на чл.63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско възнаграждение в пълен размер. От съдържанието на приложения по делото пълномощно, се установява, че жалбоподателят е възложил на адв. Т. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000 лева и същото е заплатено в брой, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна, съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, възражение за прекомерност е направено от наказващия орган и съдът дължи произнА.не по този въпрос. Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

5

Съгласно Наредбата, в приложимата й редакция, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата /Изм. ДВ, бр.

28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г. /, приложима на осн. чл. 8, ал.1 от същата Наредба за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. възнаграждението е 400 лв. В случая е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3 000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 600 лв. Съдът намира, че в случая договореният адвокатски хонорар в размер на 1000 лева не е рамките на нормативно определения. Делото не съставлява фактическа и правна сложност. Проведено по него е едно единствено съдебно заседание, поради което и хонорарът се явява прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на случая. Същия следва да бъде намален, респективно претенцията на въззивника за заплащане на този хонорар да бъде уважена до размера на предвидения в наредбата. Поради това и ОД на МВР-П., към чиято структура се числи наказващият орган, следва да заплати на възз. сумата от 600,00 /шестстотин/ лв., представляваща съдебни разноски под формата на адвокатско възнаграждение по настоящото АНД.