Решение № 263 от 04.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20251000502540 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 3442 от 04.06.2025 г., постановено по гр.д. № 7422/2024 г. от Софийски градски съд е осъдил Столична община да заплати на А. Х. Ш., ЕГН **********, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД:

- сумата от 11 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от увреждане настъпило на 13.05.2023 г. в гр.София, в резултат на падане в необезопасена неравност на зелена площ, находяща с в парк „Св. Св. Петър и Павел“, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -13.05.2023 г., като е отхвърлил главния иск за разликата над уважения до пълния предявен размер от 30 000 лева.

– сумата от 1 112.50 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреждане, настъпило на 13.05.2023 г. в гр. София, в резултат на падане в необезопасена неравност на зелена площ, находяща с в парк „Св. Св. Петър и Павел“, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.05.2023 г., като е отхвърлил главния иск за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2 245 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил:

1

- Столична община да заплати деловодни разноски по бюджетна сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 660.55 лева;

- А. Х. Ш., ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски на Столична община, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 62 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца А. Х. Ш., ЕГН ********** в частта, в която главните искове, имащи за предмет обезщетяване на неимуществените и имуществени вреди са отхвърлени, за разликата над уважените до пълните предявени размери с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства установяват настъпилия инцидент и произлезлите от него неимуществените и имуществени вреди.

Поддържа, че с поведението си пряко и непосредствено не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, до пълните размери на предявените искове, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2023 г.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски, както и в тежест на ответника да се възложи отговорността да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва от ответника Столична община с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства не установяват по безспорен начин, че на посочената дата ищеца е получил травматично увреждане, което да се дължи на действия и/или бездействия на лица, на които е възложил поддържането на озеленените площи на парк „Св.

Св. Петър и Павел“.

Поддържа, че ако инцидентът е настъпил на твърдяното от ищеца място – озеленена площ, то същата не алея за разходки на пешеходци или обособена зелена площ за спорт, исковете ще са също така неоснователни, тъй като общината няма задължение да поддържа тези площи в състоянието, отговарящо за разходки и спорт. Поддържа, че тези негови доводи намират опора в нормативната уредба, дадена с параграф 1, т. 3 от ДР на Закона за 2 устройството и застрояването на Столична община и разпоредбите на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община.

При условията на евентуалност поддържа, че ако се приеме, че общината следва да понесе гражданската отговорност за самоволното поведение на ищеца да се движи по озеленените площи, непредставляващи алеи за разходки и обособени места за спорт, следва да се отчете високия процент на неговото поведение, довело до настъпване на вредоносния за него резултат.

Моли въззивният съд да отмени решението в осъдителната част и вместо това да се отхвърли изцяло предявените искове.

Моли при условията на евентуалност да се намали размера на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценка за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът - А. Х. Ш., ЕГН ********** е предявил против Столична община, ЕИК 000696327 искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 13.05.2023 г., около 14:00 часа /в молба вх. № 92158 от 22.08.2024 г. – л. 34 е посочен точния час/, по време на игра с детето си върху озеленена „затревена“ площ от територията на парк „Св. Св. Петър и Павел“ е пропаднал в несигнализирана и необезопасена дълбока дупка, в резултат на което е получил счупване на левия малък пищял.

Мястото на инцидента е в близост до кръстовището между ул. „Хъшове“ и бул. „Възкресение“, на разстояние около 300-400 метра от намираща се в близост бензиностанция „Лукойл“.

След инцидента ищецът е транспортиран с автомобил на Спешна 3 медицинска помощ в УМБАЛ „Света Анна“ - София.

На 15.05.2023 г. е извършена оперативна интервенция чрез кръвна репозиция и поставяне метална остеосинтеза, след което е провел рехабилитация.

В хода на производството пред първоинстанционния съд е извършена втора операция по изваждане на металната остеосинтеза.

Поддържа, че е претърпял болки и страдания в продължителен период от време и не се е възстановил напълно.

Поддържа, че за лечението е разходвал сумата от 2 245 лева.

Поискал е осъждането на ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева и обезщетение за претърпените имуществени вреди, в размер на сумата от 2 245 лева, ведно със законната лихва от деня на инцидента – 13.05.2023 г.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът - Столична община, ЕИК 000696327 подал отговор на исковата молба /л. 56/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че твърдените от ищеца факти не обосновават неговата отговорност по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Това е така, защото ищецът не се е движел по проектираните, изградени и поддържани пешеходни алеи за преминаване на пешеходците, нито е бил на озеленени площи, предназначени за спорт. Поддържа, че изискванията за поддържането на безопасността на така посочените алеи и места за спорт са високи и отсъства такова изискване за останалите озеленени площи.

Поддържа, че не можи да носи отговорност за самоволното поведение на ищеца.

При условията на евентуалност поддържа, че ако съдът приеме исковете за основателни, то следва да отчете високата степен на поведението на ищеца, че инцидента не е настъпил на пешеходна алея или на място, обособено и поддържано за спорт, а самоволно е навлязъл в озеленените площи и с това си поведение в много висока степен е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Ищецът в исковата молба и уточняваща в молба вх. № 92158 от 22.08.2024 г. /л. 34/ е посочил настъпил, че на 13.05.2023 г., около 14:00 часа е настъпил инцидент в озеленени площи от територията на парк „Св. Св. Петър и Павел“ - гр. София, в участък между кръстовището между ул. „Хъшове“ и бул. „Възкресение“.

4

Представил е извадка от „bgmaps“ – л. 47, от която се установява, че посоченото от него място е значително отдалечено от близките три пешеходни алеи, проектирани, изградени и поддържани за преминаване на пешеходци, което гарантира в максимална степен тяхната безопасност.

Ищецът не твърди и не е представил доказателства, че по някакъв начин има обозначения, че тези озеленени площи са място за спорт.

Ищецът не е представил доказателства, че общината, като собственик на парка, в режим на публична общинска собственост има задължения да гарантира безопасността на самоволно навлезлите в парка граждани, еднозначни с изискванията, гарантиращи безопасност на преминаващите по пешеходните алеи или за места за спорт.

Твърдяната от ищеца „несигнализирана и необезопасена дълбока дупка“, която е илюстрирал с цветна фотоснимка е наистина достатъчно дълбока и с внушителен диаметър, че е по - лесно да се забележи и заобиколи, отколкото човек да се реши да премине през нея.

Първоинстанционният съд е изготвил проект за доклад с определение № 2259 от 05.02.2025 г. /л. 60/, който съдебен акт е връчен на ищеца, не е оспорен от ищеца или упълномощен от него процесуален представител.

Ищецът не е провел пълно и главно доказване, че инцидентът е настъпил на посоченото от него място и твърдян механизъм, тъй като не е осигурил разпит на свидетеля, допуснат от съда, който впоследствие е заличен.

По делото няма доказателства, които да установят, че инцидентът е настъпил в твърдения от него час - 14:00 часа на 13.05.2013 г.

Напротив, по делото има писмени доказателства, че в 17:09 часа е получен сигнал в МЗ „Център за спешна помощ“.

Автомобилът е стартирал в 17:10 часа.

Автомобилът е бил в 17:20 часа на място – парк „Св. Св. Петър и Павел“ - гр. София /л. 14/.

Автомобилът е потеглил за УМБАЛ „Св. Анна“ София в 17:36 часа и е пристигнал в здравното заведение в 17:46 часа.