Решение № 258 от 07.08.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. гр. Д.град, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610100510 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни условия. Действащите през процесния период Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия били в сила от 27.06.2008г.

Съгласно чл.35 ал.1 от тях, те влизали в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството-ищец. Последното имало задължение да снабдява с ел.енергия обект на потребление на ответника Е. С. В., с ИТН ***, находящ се в с.Д., община Д.град, за който бил открит клиентски номер **. От своя страна ответникът бил длъжен да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия, в сроковете и по начините, определени в чл.18 ал.1 и ал.2 от ОУ. В изпълнение на своите задължения ищецът доставил до обекта на ответника, за периода от 18.02.2023г. до 17.03.2023г. ел.енергия на стойност 291,31 лева, която до момента не била заплатена от потребителя. Поради забава в плащането, ответникът дължал законна лихва в размер на 22,81 лева за периода от 29.04.2023г. до 07.12.2023г. На 08.12.2023г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до РСД.град. Образувано било ч.гр.д.№1639/2023г. по описа на съда, по което била издадена заповед за изпълнение по отношение на ответника. Тъй като същия не бил открит на декларираните от него постоянен и настоящ адрес, на ищеца било указано предвид разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, че може да предяви иск против Е. С. В. за вземането си, посочено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Предвид изложеното ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за 1 установено, че ответника дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД сумата от 291,31 лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя ел.енергия за периода от 18.02.2023г. до 17.03.2023г., обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 29.04.2023г. до 07.12.2023г., а именно 22,81 лева, законна лихва върху главницата, считано от 08.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на направените разноски по ч.гр.д.№1639/2023г. по описа на РС-Д.град, както и тези направени в настоящото производство.

Ответникът Е. С. В., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че не оспорва дължимостта на описаните в исковата молба суми, които не платил своевременно, тъй като живеел в чужбина. След като бил уведомен за исковата молба той веднага платил тези суми, като в тази връзка представя платежно нареждане за доплащане на остатъка от дължимата законна лихва върху главницата. Иска съдът да присъди в полза на ищеца разноски по настоящото производство за възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер или в размер под минималния, поради липса на фактическа и правна сложност на делото. Заявява изрично, че признава предявения против него иск. Моли ищеца да посочи банкова сметка, по която да преведе присъдените от съда деловодни разноски по делото.

С Молба от 24.06.2024г. ищецът заявява, че в хода на производството по делото ответникът е извършил плащане, с което погасил напълно претендираните суми за главница и лихва. С оглед на това, иска съдът да отхвърли с решението си предявените искове, като неоснователни, поради извършено в хода на производството по делото погасяване на дължимите суми. Претендира присъждане на направените в заповедното и настоящото производство деловодни разноски.

Според разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Алинея 2 от същия член предвижда, че в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК, доколкото ответника е направил изрично изявление за признаване на предявения против него иск.

Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, доколкото признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

Доколкото в хода на производството по настоящото дело ответникът е изплатил в полза на ищеца изцяло дължимите суми за главница и лихва, като последното се потвърждава от „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, то предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК макар и формално основателен следва да бъде отхвърлен, предвид пълното погасяване на задълженията от страна на Е. С. В. преди постановяване на настоящото решение.

С оглед направеното признание на иска, както и извършеното от ответника плащане 2 на претендираните суми, съдът намира, че следва да постанови решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 от ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.

Въпреки извършеното от ответникът плащане на претендираните от ищеца суми до приключване на производството по настоящото дело и отхвърляне на предявения иск, Е. С.

В. следва да бъде осъден да заплати в полза на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД направените от него деловодни разноски по ч.гр.д.№1639/2023г. по описа на РС-Д.град в размер на 75 лева и по гр.д.№510/2024г. по описа на РС-Д.град в размер на 175 лева, доколкото с поведението си е станал повод за завеждане на тези дела.

Водим от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, с ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, представлявано от юрисконсулт ***, против Е. С. В., с ЕГН **********, от с.Д., община Д.град, иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено, че Е. С. В., с ЕГН **********, дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, с ЕИК 123526430, сумата от 291,31 лева /двеста деветдесет и един лева и тридесет и една стотинки/, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя с ИТН ***, находящ се в с.Д., община Д.град, ел.енергия за периода от 18.02.2023г. до 17.03.2023г., обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 29.04.2023г. до 07.12.2023г., а именно 22,81 лева /двадесет и два лева и осемдесет и една стотинки/, законна лихва върху главницата, считано от 08.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед №785/11.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1639/2023г. по описа на РС-Д.град, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради извършено плащане на горепосочените суми в хода на производството по делото.

ОСЪЖДА Е. С. В., с ЕГН **********, от с.Д., община Д.град, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, представлявано от юрисконсулт ***, направените по настоящото дело разноски в размер на 175 /сто седемдесет и пет/ лева, както и направените по ч.гр.д.№ 1639/2023г. по описа на РС-Д.град разноски в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________

3

4