Решение № 620 от 19.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. Бургас, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Иванова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100500531 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК вр. с чл. 146, ал. 2 от СК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на В. В.

Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. П*, ул. „*****“ № ***, подадена чрез адвокат М. Д.- БАК против решение № 211 от 20.12.2022 г., постановено по гр. дело № 646/2022 г. по описа на РС- Поморие, в частта му, с която е отхвърлен иска за осъждане на ответника-нейн баща В. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. П*, ул. „***** да й заплаща като негова пълнолетна дъщеря, учаща в редовна форма на обучение във ВУЗ месечна издръжка над уважения размер от 200 лв. до претендирания от 1000лв., считано от 18.10.2022г. до завършване на висшето образование, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст или до настъпване на други причини за прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, както и по повод частната жалба В. В. Н., ЕГН:

**********, с адрес: гр. П*, ул. „*****“ № ***, подадена чрез адвокат М. Д.- БАК против определение № 95 от 15.02.2023 г., постановено по гр. дело № 646/2022 г. по описа на РС- Поморие, в частта, с която е оставено без уважение искането й за осъждане на В. Н.

Н., ЕГН: ********** да й заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК останалата част от направените разноски над присъдения им размер от 80лв., изчислен съразмерно с уважената част от иска й до претендирания от 400 лв.

С подадената въззивна жалба ищцата е изразила недоволство от постановеното първоинстанционното решение, в отхвърлителната му част, с твърдения, че е незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Въззивницата счита, че съдът не е посочил въз основа на кои факти е определил издръжката в присъдения с решението размер. Излага, че заплаща наем, вноска за обучението си в университета, консумативи, разходи за транспорт, храна, облекло и др., както и, че майка й живее на квартира. Сочи, че ответникът не е заявил адреса на който 1 живее за да се проверят твърдените от него обстоятелства. Направени са доказателствени искания за изискване от ответника да представи документ за доходите си за една година назад и за издаване на съдебно удостоверение за декларираните от ответника движими и недвижими вещи, както и за регистрираните от него МПС. По изложените в жалбата съображения моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде изцяло уважен.

С частната си жалба въззивницата-ищца е изразила недоволство от обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, в частта му, с която е отказано присъждане на пълния размер на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, като счита, че същото е незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие със закона. Иска отмяната му и присъждане на пълния размер на платеното адвокатско възнаграждение в първата инстанция.

В съдебно заседание, въззивницата чрез адвокатския си представител поддръжа жалбите си и моли за определяне на месечна издръжка в претендирания размер от 1000 лв. месечно. Моли за присъждане на разноските по делото.

В сроковете по чл. 263, ал. 1 и чл. 275, ал. 1 от ГПК въззиваемият-ответник, чрез адвокатския си представител е депозирал писмени отговори на въззивната и частната жалби, като е подала и насрещна въззивна жалба против постановеното от БРС решение в частта му, с която исковата претенция е уважена. По въззивната жалба е изразено становище за нейната допустимост, но неоснователност. Въззивникът счита, че за него ще бъде особено затруднение за заплаща на дъщеря си издръжка в претендирания от нея размер, в т.ч. дори и в присъдения от 200 лв. месечно. Сочи, че работи в **** в хотел в Л*, Великобритания и получава 1300 паунда, с което трудово възнаграждение едвам покрива разходите си за квартира от 500 паунда и консумативните си разходи. Излага, че е започнал работа в Л* от м. август 2022г. след като е бил съкратен вследствие Ковид пандемията и е имал множество финансови затрудения, поради скъпия живот в Л*, заради които се е налагало да бъде подпомаган финансово от баща си. На следващо място счита, че ищцата като негово пълнолетно дете би могла да се издържа сама от доходите или използване на имуществото си. По подробно изложените в писмения отговор по въззивната жалба съображения моли за потвърждаване на решението в обжалваната му отхвърлителна част, както и отмяна на решението, в частта, с която е уважен иска за издръжка. Моли съдът да остави без уважение доказателствените искания във въззивната жалба. Заявява, че няма имущество в Р. България.

Досежно разноските счита, че същите следва да се разпределят според изхода на спора.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа насрещната си жалба и писмения си отговор. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска за издръжка. Алтернативно, ако се счете за основателен иска моли за присъждане на издръжка в минималния законов размер.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на В. В. Н. за осъждане на ответника като нейн баща В. Н. Н. да й заплаща като негова пълнолетна дъщеря, учаща в редовна форма на обучение във ВУЗ месечна издръжка в размер на 1000лв., считано от подаване на исковата молба - 18.10.2022г. до завършване на висшето образование, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст или до настъпване на други причини за прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че е студент в **** курс в **** за учебната 2022/2023г., като с оглед 2 завършване на висшето си образование и предвид редовната форма на обучение нямала възможност да си осигурява самостоятелно средства за издръжка. Сочи, че само майка й заплаща разходите за обучението, както и наема на квартира от 1000 лв., консумативните разходи и нуждите й за дрехи, обувки, пособия, в т.ч. и компютър от 600 лв. и др. Заявява, че ответникът-нейн баща не се включва в заплащане на разходите й и за задоволяване на нуждите й. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноските по делото.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който оспорил иска като неоснователен. Заявява, че до навършване на пълнолетие на дъщеря си й е заплащал редовно месечна издръжка в размер на 250 лв., въпреки финансовите трудности, които е имал. Счита, че понастоящем след като дъщеря му е навършила пълнолетие за него ще съставлява особено затруднение да й заплаща издръжка, дори в минималния законов размер. Заявява, че има дълг към „****“АД, за изплащането на който остават сумата около 119 000 лв. Сочи, че работи като *** в **** в хотел в Л*, Великобритания, но получава минимално възнаграждение, с което едвам покрива разходите си и трудно преживява там. Сочи, че ищцата няма нужда от издръжка е претендирания размер, тъй като може да живее в общежитието към университета, както и, че може да си закупи компютър на по-ниска цена. По подробно изложените в отговора съображения моли за отхвърляне на иска.

С обжалваното решение съдът е уважил частично предявения иск, като е присъдил в полза на ищцата месечна издръжка в размер на 200 лв., а в останалата част над уважения размер до претендирания от 1000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че тъй като е в трудоспособна възраст, ответникът може да положи усилия да си намери допълнителна работа с цел да участва в издръжка на дъщеря си, като съпоставяйки доходите на бащата с нуждите на ищцата съдът е счел, че ответника няма да е налице особено затруднение да заплаща на дъщеря си издръжка в размер на 200 лв. месечно.

При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

По делото не се спори, а и от представеното удостоверение за раждане се установява, че ищцата, която е на 20 годишна възраст, е дете на ответника, като същата като пълнолетна, навършила 20г. и учаща във висше учебно заведение търси от баща си месечна издръжка в размер на 1000 лв., считано от подаване на исковата молба 18.10.2022г. до завършване на висшето си образование, но но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст.

По делото страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че пълнолетната ищца, търсеща издръжка е студент в **** курс, редовна форма на обучение в **** за учебната 2022/2023г. По делото не се твърди, а и няма данни ищцата да разполага със собствено имущество, от което сама да се издържа, както и доходи, като наред с това съдът приема, че поради редовната си форма на обучение ищцата обективно не може да реализира трудови доходи.

От ангажираните свидетелски показания чрез разпит на свидетелите М* и М* К*съответно майка на ищцата и баба по майчина линия се установява, че ищцата се издържа от средствата, предоставени от нейната майка, която заплаща семестриалните й такси от 300 лв., наема на жилището от 500 лв., както и всички консумативи –ток, вода, в т.ч. й е закупила лаптоп за сумата от 600 лв. Става ясно, че майката среща финансови затруднения, въпреки, че работи допълнително, за да подпомага ищцата, а бащата не участва в издръжката й, въпреки, че живее и работи в чужбина, като избягва контакти с дъщеря си и 3 се крие от нея. Установява се, че ищцата работи два месеца през лятото.

По делото като свидетел е разпитан Н* В.ов- баща на ответника и дядо на ищцата по бащина линия, който в показанията си заявява, че няколко пъти е изпращал пари на сина си в чужбина и в повечето случай самия той е заплащал издръжката на ищцата, когато е била непълнолетна, тъй като сина му е нямал финансова възможност. Сочи, че сина му плаща 500 паунда за квартира, като отделно плаща консумативите, а на ден пътните му разходи са 12 паунда за да отиде до работа

По отношение на имущественото състояние на бащата по делото, в т.ч. и от събраните във въззивното производство доказателства се установява, че същият работи по трудово правоотношение в чужбина, като получава около 1300 паунда месечно, от който заплаща сумата от 500 паунда за квартира, отделно от която заплаща и консумативни разходи. От ангажираните пред настоящата инстанция доказателства е видно, че ответникът няма други декларирани доходи и имущества, като неколкократно неговият баща му е изпращал парични средства в чужбина.

В първата инстанция са представени доказателства за изпратени през 2022г. на ответника от неговия баща от св. В.ов суми в размер на 259.36лв. и 759.82 лв., а пред въззивната инстанция са представени писмени доказателства за изпратени през 2023г. на ответника от баща му св. В.ов суми в размер на 506,02 лв., 1012.37 лв. и 1268.78 лв.

След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и изцяло споделя окончателните му правни изводи, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК. Предвид това въззивният съд счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, като що се касае до наведените оплаквания следва да се изложи следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 144 и чл. 146, ал. 1 от СК вр. с чл. 86 от ЗЗД.