Решение № 4932 от 15.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4932 гр. София, 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110106853 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на постъпила искова молба от М. Ж. Ж. с ЕГН **********, адрес ., адрес за призоваване . (ищца), действуваща чрез упълномощения процесуален представител адвокат И. А. Д.. Ищцата твърди, че й е била наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“ и б. „в“ и чл. 35, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 НРУПОГТТСО през 2017 г. След обжалване наказателното постановление било отменено с окончателно решение на АССГ от 03. 12. 2021 г.

Междувременно през 2021 г. било образувано изпълнително дело и ищцата претърпяла принудително изпълнение, като в полза на ответника била разпределена сума в размер на 200 лева, а в полза на частния съдебен изпълнител сума в размер на 106 лева и 90 стотинки, както и пропорционална такса по т. 26 в размер на 24 лева. Иска от съда да осъди ответника да й заплати недължимо събраните суми по изпълнителното дело в размер на 330 лева и 90 стотинки, разноските по наложения запор по дигиталния портфейл в размер на 32 лева, както и сумата 36 лева за удостоверение по изпълнителното дело. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С.О., адрес ., адрес за призоваване ., чрез упълномощения представител юрисконсулт Д. Ц..

Ответникът твърди, че изпълнителната давност по чл. 82, ал. 1 ЗАНН, от една страна, и погасителната давност по чл. 110 ЗЗД, от друга, са два различни института на правото, във връзка с което обосновава несъответствие между „обстоятелствената част“ и „петитума“ на исковата молба. Поддържа, че ищцата не се е възползвала от възможността да заплати минималната санкция в тридневен срок от съставянето на акта, а е разчитала, че глобата няма да бъде събрана. Заявява, че след влизането на наказателното постановление в сила единствената възможност то да бъде отменено по съдебен ред е чрез възобновяване на административнонаказателното производство.

Достига до извода, че дори и при отпадане на възможността за принудително събиране 1 на дължимите суми самото задължение продължава да съществува, следователно искът следва да бъде отхвърлен. Допълва, че институтът на давността няма за цел да освободи нарушителя от изпълнението на определеното му наказание, поощрявайки по този начин противоправното му поведение. Позовава се на правния принцип, че никой не може да черпи ползи от собственото си противоправно поведение. Иска от съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Ищцата е предявила два кумулативно съединени осъдителни иска. Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител, след указания на съда е придружена с документ за внесена държавна такса и отговаря и на останалите изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което следва да бъде приета за редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

По първия осъдителен иск, който е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е получил от нея паричната сума в размер на 200 лева, а в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на годно правно основание за получаването на тази сума. По втория кумулативно съединен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в образуването на материално незаконосъобразно изпълнително производство, претърпяването на имуществени вреди в размер на 198 лева и 90 стотинки (разходи за материално незаконосъобразното изпълнително производство), както и наличието на пряка причинна връзка между противоправното поведение на служителите на ответника и претърпените от ищцата имуществени вреди. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване по последния иск, че служителите му не са действували виновно.

Страните не спорят, а и от данните по делото се установява, че на 14. 06. 2017 г. около 07, 55 часà ищцата е пътувала с трамвайна линия 22 на столичния градски транспорт без редовен превозен документ. След като това било констатирано от контрольор по редовността на пътниците, тя отказала да закупи карта за еднократно пътуване от него, с което осъществила административно нарушение. Бил й съставен акт за установяване на административното нарушение, след което заместник-кмет на С.О. й съставил наказателно постановление № 314221 от 27. 06. 2017 г., с което й наложил административното наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Наказателното постановление обаче не било редовно връчено на ищцата и наказателният съд възстановил срока за неговото обжалване. След това с протоколно решение по а. н. х. дело № 8746 по описа на 122-ри състав на Софийския районен съд за 2021 г. били констатирани съществени процесуални нарушения, поради които наказателното постановление било отменено. С решение № 7225, постановено на 03. 12. 2021 г. от Административния съд – София – град, III касационен състав, по к. дело № 8788 по описа за 2021 г., решението на първостепенния съд било оставен в сила.

Въпреки отмяната на наказателното постановление служители на ответника възложили на частния съдебен изпълнител М.Б., рег. номер 838, ареал на действие Софийския градски съд, да образува изпълнително дело въз основа на него (изглежда те погрешно били приели, че наказателното постановление е влязло в сила). Така било 2 образувано изп. дело № 20218380406223 по описа на частния съдебен изпълнител.

Съдебният изпълнител предприел изпълнителни действия, въз основа на които събрал принудително глобата в размер на 200 лева. Частният съдебен изпълнител превел така събраната сума по платежна сметка на С.О.. Освен това той събрал в своя полза и разноски за изпълнителното производство от ищцата в размер на общо 130 лева и 90 стотинки (л. 22).

При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до следните правни изводи.

Глобата е публично вземане, но в същото време тя е и административно наказание. За разлика от всички останали видове публични вземания, глобите имат за цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите неустойчиви граждани (чл. 12 ЗАНН). В дадения случай от влязлото в сила решение на наказателния съд се установява, че процедурата по налагането на административното наказание е била опорочена, поради което и наложеното административно наказание е било отменено. Отделно от това следва да се има предвид, че наказателно постановление, което не е връчено на нарушителя по законоустановения ред, не влиза в сила и не подлежи на принудително изпълнение.

Служителите на ответника обаче допуснали правна грешка, преценявайки, че наказателното постановление било надлежно връчено на ищцата и влязло в сила. При това положение те в противоречие с материалния закон са образували изпълнително дело пред съдебния изпълнител. Получената от С.О. „глоба“ в размер на 200 лева въз основа на материално незаконосъобразното изпълнително производство е получена при начална липса на основание (основанието е трябвало да бъде влязло в сила наказателно постановление, а такова не е било налице) и подлежи на връщане.

Що се отнася до събраните от съдебния изпълнител такси и разноски по изпълнението, тук следва да се отчита, че съдебният изпълнител е бил обвързан от възлагателното писмо и наказателното постановление, на които служителите на С.О. погрешно придали вид, че наказателното постановление е влязло в сила и подлежи на изпълнение. Съдебният изпълнител, за разлика от наказателния съд, няма правомощията да преценява дали представеното му наказателно постановление действително е влязло в сила или не. Той е обвързан от изпълнителния титул, с който е сезиран. При това положение поведението на съдебния изпълнител, изразяващо се в образуването на изпълнително дело и прилагането на изпълнителни способи, е процесуално законосъобразно. Самият съдебен изпълнител не носи отговорност за осъществените от него изпълнителни действия и след да задържи таксите за тяхното предприемане. От друга страна, така събраните от ищцата такси, които не подлежат на връщане, съставляват претърпени имуществени вреди въз основа на материално незаконосъобразното принудително изпълнение. Ако служителите на ответника не бяха преценили неправилно, че наказателното постановление е влязло в сила, и не бяха сезирали с него съдебния изпълнител, ищцата е нямало да претърпи тези имуществени вреди. Ето защо С.О. следва да бъде осъдена да заплати на ищцата претърпените от нея имуществени вреди по материално незаконосъобразното принудително изпълнение в размер на общо 130 лева и 90 стотинки. Към претърпените от ищцата неимуществени вреди трябва да се добавят и събраната от банката „такса за обслужване на запор“ в размер на 25 лева и такса за „издаден превод за запор“ в размер на 5 лева (л. 18 и л. 19, гръб) и събраната от съдебния изпълнител такса за издаването на удостоверение за събрани суми в размер на 36 лева (л. 21). Така общо 3 претърпените вреди възлизат на 196 лева и 90 стотинки. Ищцата не доказва да е претърпяла други имуществени вреди във връзка с материално незаконосъобразното принудително изпълнение.

Разноски. При този изход на делото в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените пред първоинстанционния съд разноски. Те се свеждат до заплатената държавна такса за предявяването на иска в размер на 50 лева.

Пропорционално на доказаната част на предявените искове съдът следва да присъди 49 лева и 75 стотинки. Макар и ищцата да е претендирала заплащането и на минимално адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, понеже не е представила доказателства за уговарянето и заплащането му, то не следва да бъде присъждано.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите, ответникът С.О., адрес ., да заплати на ищцата М. Ж. Ж. с ЕГН **********, адрес ., сумата в размер на 102 евро и 26 евроцента, равностойна на 200 лева, представляваща получена при начална липса на основание парична сума (въз основа на наказателно постановление № 314221 от 27. 06. 2017 г., което не било влязло в сила).

ОСЪЖДА на основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите С.О. адрес ., да заплати на ищцата М. Ж. Ж. с ЕГН **********, адрес ., сумата в размер на 100 евро и 67 евроцента, равностойна на 196 лева и 90 стотинки, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на материално незаконосъобразното принудително изпълнение по изп. дело № 20218380406223 по описа на частния съдебен изпълнител М.Б., рег. номер 838, ареал на действие Софийския градски съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 100 евро и 67 евроцента (196 лева и 90 стотинки) до пълния претендиран размер 101 евро и 70 евроцента (198 лева и 90 стотинки).

ОСЪЖДА ответника С.О., адрес ., да заплати на ищцата М. Ж. Ж. с ЕГН **********, адрес ., сумата в размер на 25 евро и 44 евроцента, равностойна на 49 лева и 75 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4