Решение № 260649 от 12.10.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2500/2020
- Вид
- Решение № 260649
- Подписан
- 12.10.2020
- В сила
- 10.02.2021
- Състав
- ЕЛЕНА ИВАНОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.213 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.227, ал.1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.
Варна, 12.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на десети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2500 по описа на ВРС за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от И.Я.Р., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание, както следва:
◄ чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7351,24 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ за прослужена кадрова военна служба от 20 години и 28 дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
◄ чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. чл.227, ал.1 от
ЗОВСРБ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2238,04 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото му се и неизплатено обезщетение за периода от 20.02.2017 г. до 20.02.2020 г.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:
В исковата молба ищецът излага, че съгласно
Заповед на Командира на в.ф.36940 №ЛС-01-15/16.09.2016 год., ищецът капитан И.Я.Р. бил отчислен от списъчния състав на в.ф. въз основа на Заповед на Министъра на отбраната №КВ-346/11.08.2016г. за прекратяване на договора за военна служба.
Към момента на постъпване на ищеца във ВВВУ „Георги Бенковски", а именно 20.08.1996г., съгласно Договор за кадрова военна служба №1159/04.10.96г., в сила е „Правилник за кадрова военна служба от 25.06.1996 г., приет с ПМС №136/17.06.1996г., а съгл. чл. 41, ал. 1 „Приетите във висшите и средните военни училища сключват договор за кадрова военна служба, в чийто срок се включва и срокът за обучение", като сочи, че същата разпоредба останала непроменена и с „Правилник за кадрова военна служба от 2000г.", приет с ПМС № 277 от 22.12.2000 г., като съгласно чл. 17, ал. 1 от същия „Приетите във висшите военни училища за нуждите на въоръжените сили сключват договор за кадрова военна служба, в чийто срок се включва и срокът за обучение.".
В тази връзка излага, че срокът на Договора за кадрова военна служба включва 5 години обучение, като към момента на завършването му според горецитираните Правилници, изцяло се включва и обучението на ищеца. Твърди се, че новоприетият от 2009г. ЗОВСРП не променя статута на заварените правоотношения по изпълнение на кадрова военна служба и те продължават да се считат за такива и при новата уредба (така и в Определение №267/21.03.2019г. на ВКС), поради което счита, че ищецът има стаж от 20 години и 28 дни към момента на отчисляването му от списъчния състав на в.ф. 36940 и следователно му се дължи обезщетение за този период, а не за начисленото му за 16 години.
В депозирания отговор в срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск, като излага следното:
Със заповед №
КВ-346/11.08.2016г. Министърът на отбраната прекратил правоотношението за изпълнение на военна служба, освободил от длъжност и военна служба и зачислил в мобилизационния резерв г-н Р..
Правоотношението между страните било прекратено на основание чл.162 от ЗОВС на РБ - по взаимно съгласие с писмено предизвестие, отправено от военнослужещия до Министъра на отбраната. С последваща заповед № ЛС-01-15/16.09.2016 г. на командира на военно формирование 36940 - Варна отчислил от списъчния състав на поделението г-н Р., разпоредил да му бъдат изплатени парични обезщетения на основание чл.227, ал.1 от ЗОВС на РБ, като сумата, която била изплатена на г-н Р. била в размер на 29 404,96 лв., или 16 брутни месечни възнаграждения и била формирана от следните компоненти:
- за звание 16 208,00 лв.;
- за процент прослужено време – 5 186,56 лв.;
- за държавна служба – 2 431,20 лв.;
- за условия на труд - летателен състав – 3 931,20 лв.;
- за класна специалност – 1 648,00 лв.
В горецитираната сума не бил включен приравненият трудов и служебен стаж, за което се позовава на разпоредбата на чл.228, ал.1 от ЗОВСРБ, според която „За определяне размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от военна служба се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов и служебен стаж.“
Твърди, че при определянето на обезщетението била приложена Заповед №ОХ-346/07.06.2010г. на Министъра на отбраната относно Зачитане на курсантската/школническата служба в периода 28.02.1996г. - 23.04.1999г. за кадрова военна служба по ЗОВСРБ (отм.), съгл. т.2 и т.2.1., б «б» от която заповед на лицата, които са били курсанти или школници във военните училища в периода 28.02.1996г. - 23.04.1999г. и са заварени на кадрова военна служба към датата на влизане в сила на действащия ЗОВСРБ, този период от време се взема предвид при определяне на размера на допълнителното възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в размер 2 на сто за всяка прослужена година на военна служба, но не повече от 40 на сто, съгласно чл.213 от ЗОВСРБ.
Излага, г-н Р. постъпва на обучение във ВВВУ „Г.
Бенковски“ на 20.08.1996г. Завършва обучението си на 08.08.2001г. и има прослужени както следва: като курсант на наборна военна служба - 1 год.и 4 мес., като курсант на кадрова военна служба
- 1 год. и 5 мес., 7 дни и като Офицер на кадрова военна служба -13 год. и 3 мес. 16 дни. Излага, че размерът на зачетения при определяне на обезщетението стаж като курсант на кадрова военна служба е съобразен с периода: 28.02.1996г. - 23.04.1999г. и е редуциран на 1 година, 3 месеца и 24 дни.
Излага се още, че съгласно чл. 120 на вече отмененият
Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), приетите във висши военни училища сключвали договори за кадрова военна служба, в чийто срок се включвал срокът за обучение. В ал. 3 на същата разпоредба се предвиждало обучаващите се, които не са отслужили наборна военна служба, първите 18 месеца от обучението след навършване на пълнолетие да се зачитат за такава служба , която се зачита като трудов стаж от трета категория. Съгласно МЗ № ОХ-1077/ 30. 12. 1999 г, раздел IV, т. 8.2.1: разпоредил, „ че срокът на обучение, след отслужване на наборната военна служба за периода от 28.02.1996 г. до 23.04.1999 г. се зачита за прослужено време от първа категория труд, а извън този период не се зачита за осигурителен стаж“.
Твърди, че от 28. 02. 1996 г. - датата на влизане в сила на вече цитирания ЗОВСРБ, задължаващ курсантите да сключват договори за кадрова военна служба военната служба се разделя на наборна (с установен срок) и кадрова (която се упражнява като професия). На тази и основа, след срока на наборната служба, службата на курсантите придобивала качество на първа категория труд. Но това било до 23.04.1999 г., когато е влязъл в сила Правилникът за прилагане на ЗОВСРБ, който определя курсантите като „кадрови военнослужещи със особен статут" и в чл. 18 ал. 3 указва, че времето след срока на наборната служба „не се зачита за трудов стаж".
Сочи, че времето на обучение във военните училища след влизане в сила на ЗОВС (28.02.1996г.) до отмяната на Правилника за кадрова военна служба от 1999г. (23.04.1999г.), се зачита за трудов стаж, както следва:
1 .За периода:
28.02.1996г.-31.12.1997г.:
- първите 18 месеца от обучението след навършване на пълнолетие-трета категория труд, съгласно чл.81 от отм. Правилник за прилагане на закона за пенсиите;
- останалото време - първа категория труд, съгласно чл.37, ал.2 от отм. Правилник за прилагане на закона за пенсиите, независимо от това дали лицата са продължили да служат на кадрова военна служба и независимо от основанието за пенсиониране- като граждански лица или по чл.69 от Кодекса на социалното осигуряване.
2. За периода 01.01.1998г.-23.04.1999г.;
- първите 12 месеца от обучението след навършване на пълнолетие -трета категория труд, съгласно чл.81 от отм. Правилник за прилагане на закона за пенсиите;
- останалото време - първа категория труд съгласно чл.37, ал.2 от отм. Правилник за прилагане на закона за пенсиите, независимо от това дали лицата са продължили да служат на кадрова военна служба и независимо от основанието на пенсиониране - като граждански лица или по чл.69 от Кодекса на социалното осигуряване.
Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ПРЕДЯВЕН е иск с правно основание чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. чл.227, ал.1 от
ЗОВСРБ. От ответника е направено възражение с правно основание: чл. 228, ал.2 от ЗОВСРБ, чл. 18, ал.3 във вр. с чл. 2, ал. от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ (1999 г.)
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът
И.Я.Р., ЕГН ********** е сключил договор за кадрова военна служба №1159/04.10.1996 г. на 20.08.1996 г. с Началника на ВВВУ „Г.С. Раковски“ – ген. М-р Ивана Атанасов Балев, че със Заповед на Командира на в.ф.36940 №ЛС-01.15/16.09.2016 г. ищецът е отчислен от списъчния състав на в.ф въз основа на Заповед на МО №КВ346/11.08.2016 г. за прекратяване на военна служба.
По делото е представен договор за кадрова военна служба №1159/04.10.1996 г., съгласно който И. Я. Р. се задължава да изпълнява кадрова военна служба 15 години, от които 5 години – срок на обучение и 10 години за изпълнение на кадровата военна служба след завършване на обучението, а за кадрови военнослужещи по чл. 127, ал. 2 и ал.3 от ЗОВС до навършване на 60 годишна възраст. Началото на обучението е 30.08.1996 г. в ВВВУ „Г.С. Раковски“.
Към датата на сключване на договора за кадрова военна служба в сила е бил ЗОВСРБ Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г. и отменен 12.05.2009 г.
Съгласно чл. 115, ал.1 от ЗОВСРБ
(отменен 12.05.2009 г.) Кадровата военна служба се изпълнява като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната при условия и по ред, определени в този закон и в сключения договор.
Съгласно чл. 120, ал.1 от ЗОВСРБ (отменен
12.05.2009 г.) приетите във военните училища за нуждите на въоръжените сили сключват договори за кадрова военна служба, в чийто срок се включва срокът на обучението, а съгласно ал. 2 на същия член срокът за кадровата военна служба след завършване на училището е не по-малък от 10 години.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ЗОВСРБ (отменен 12.05.2009 г.). (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 112 от 2003 г.) предвижда, че кадровите военнослужещи при освобождаване от кадрова военна служба получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. А съгласно чл. 238, ал. 1 от ЗОВСРБ (отменен 12.05.2009 г.) за определяне на размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов стаж. Същата постановка е възприета и в сега действащия ЗОВСРБ, които са възпроизведни в чл. 227, ал.1 и чл. 228, ал.1.
Или за определяне размера на дължимото се обезщетение следва да се определят годините, които са се зачитали за трудов стаж, а не тези които са били приравнени на такъв.
В периода от приемането на закона - 1995 г. до изменението с ДВ, бр. 122 от 1997 г., в сила от 1.01.1998 г. е действала редакция на разпоредбата на ал. 3 на чл. 120 от ЗОВСРБ (отменен 12.05.2009 г.), съгласно която на обучаващите се, които не са служили наборна военна служба, първите 18 месеца от обучението след навършване на пълнолетие се зачитат за такава служба. Срокът по тази разпоредба с изменението с ДВ, бр. 122 от 1997 г., в сила от 1.01.1998 г.е намален на 12 месеца.
Съгласно чл. 18, ал.2 от Правилника за кадрова военна служба приет с Обн. ДВ. бр.36 от 20
Април 1999г., в сила от 23.04.1999 г. и отменен 12.06.2009 г. за срока на обучение гражданинът, сключил договор за кадрова военна служба, е със статут на обучаващ се и се подготвя за изпълнение на кадровата военна служба, а съгласно ал. 3 на същия член срокът за обучение на курсантите, с изключение на срока по чл. 120, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, не се зачита за трудов стаж. Съгласно чл. 142, ал. 3 и от сега действащия ЗОВСРБ времето за обучение на курсантите не се зачита за трудов стаж.