Решение № 3956 от 28.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3956 гр. София, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г. при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20231110134629 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба Х. М. З. срещу ответницата М. К.

М., с която са предявени претенции за осъждане на ответницата да заплати на ищцата 6135,60 € – обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от домашен питбул, настъпило на 16.02.2023 г. около 13:00 часа на кръстовището на улиците „Коста Лулчев“ и „Академик Никола Обрешков“ в София, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за периода от 16.02.2203 г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 16.02.2023 г. около 13:00 часа разхождала свое домашно куче по ул. „Христо Чернопеев“ в София, когато видяла на кръстовището на улиците „Коста Лулчев“ и „Академик Никола Обрешков“ завързан пред хранителен магазин домашен питбул, като заобиколила. Кучето обаче се отвързало и се нахвърлило върху ищцата и нейното куче, като захапало дясната ръка на ищцата. Ищцата била освободена от минувач и се скрила в друг магазин, но след като излязла оттам питбулът повторно се нахвърлил и се наложило множество хора да предпазват с телата си ищцата.

Ищцата имала сериозни кръвоизливи и потърсила медицинска помощ.

Установила нараняванията си и потърсила собственика на кучето, който бил открит от полицията, като с постановление от 13.03.2023 г. Софийската районна прокуратура отказала да образува наказателно производство за телесните повреди на ищцата, като ответницата като собственица на кучето била наказана по административен ред. Поддържа се, че ищцата се е възстановявала дълго от раните си и все още преживява шок при контакт с кучета, а белезите не са се възстановили и остават. Поради това иска

1 присъждане на обезщетение. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответницата – М. К. М., чрез особения представител адв. Д., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че ответницата не е доказано да е собственик на агресивното куче, а към момента на инцидента не е упражнявала контрол върху него. Поддържа се, че няма конкретни задължения при предотвратяване на опасност от агресивни кучета. Твърди се, че кучето на ищцата е било агресивно и това е предизвикало инцидента, за което може да се съди по мястото на нараняванията . При условия на евентуалност се поддържа, че кучето на ищцата е съпричинило вредите. Иска се отхвърляне на иска. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от ищцата.

В съдебното заседание ищцата чрез представителя си иска уважаване на исковете. Ответницата чрез особения си представител иска отхвърляне на иска, като посочва като причина за нападението кучето на самата ищца.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представено на лист 15 от приобщената по делото прокурорска преписка № 12651/2023 г. на Софийската районна прокуратура за по проверка по чл. 145, ал. 1 ЗСВ, сведения от ответницата по делото от 21.02.2023 г. тя има куче – питбул, което отглежда в дома си в София, ул. „Лидице“ № 2. На 16.02.2023 г. развеждала кучето по ул. „Коста Лулчев“ в София около обяд, като след това завързала кучето за дърво близо до магазин на тази улица.

Когато излязла от магазина, видяла кучето – Алма, да тича, тъй като е успяла да се отвърже, като видяла и жена с малко куче в ръце, която крещяла. Никой от стоящите на около не обяснил какво станало, ответницата си взела кучето, което опитало пак да избяга, и после си тръгнала.

Съгласно представено на лист12 от делото Съдебномедицинско удостоверение № V67/2023 г. на 20.02.2023 г. ищцата имала рана с остри ъгли и неправилни ръбове с кафеникава коричка с размери 1,2 х 0,5 см на дясната ръка на ищцата, като имало и още една рана по задната повърхност на ръката, както и кръвонасядане с дължина 8 см, както и следи по пръстите и дланта, които ищцата съобщава, че може да са от куче.

В съдебното заседание на 28.01.2026 г. е разпитан свидетелят на ищцата Светослав Костадинов – във фактическо съжителство с ищцата, който дава показания, че живее с ищцата от около 20 години, като на 16.02.2023 г. бил по работа в белово. Обадила се личната му лекарка и веднага му казала да не се притеснява вече, защото на ищцата няма нищо сериозно. Ищецът едва тогава разбрал, че ищцата била ухапана от куче, докато разхождала кучето им.

Две – три седмици по-късно, когато се разхождал с ищцата, хора от квартала им показали кучето, което видели да нападат ищцата, като отбелязали, че е питбул, който отново е без намордник. Раните на ищцата превързвали поне месец и ги поливали с кислородна вода. Заради травмите, тъй като ищцата е гримьор, не можела да работи около три месеца. Пръстите били с ограничено движение, като това вече отминало. Ищцата показва още страх от 2 кучета и да разхожда кучето си. Кучето също е било с рани от инцидента, като срещнатите хора пред магазина казали на свидетеля, че питбулът два пъти се спускал към ищцата.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, макар и да са предимно косвени, но посочва източните си на информация, и голяма част от фактите се потвърждават косвено. От медицинската документация, сведенията на ответницата и показанията може да се направи извод за това, че ищцата наистина е била ухапана от куче на ответницата чрез непрекъсната верига от косвени доказателства.

Съгласно изслушаното заключение на съдебномедицинската експертиза по делото, прието в заседанието от 28.01.2026 г. (на лист 122), а в писмен вид – представено на лист 112 – 116 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл.

200, ал. 3, изр. второ ГПК, като се установяват редица травми и рани по ръката на ищцата, които могат да получени от зъби на куче, водят до временно разстройство на здравето, като повечето рани от куче се инфектират, но е възможно при последваща инфекция (която трудно се предотвратява) да има период за възстановяване и няколко месеца. Ищцата ще има белези, но не такива, които обективно да я загрозяват.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от животно, с правна квалификация чл. 50 ЗЗД, като ответницата прави евентуално възражение за съпричиняване на вредите от животно под контрола на ищцата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Искът се уважава, ако съдът установи, че животно, което се е намирало под контрола на ответницата, е ухапало ищцата, като причинило във връзка с ухапването болки и страдания, като обезщетението се определя по реда на чл. 52 ЗЗД по справедливост – според тежестта и последиците от уврежданията, възрастта и особеностите на личността на ищцата, периодът на възстановяване и подобни фактори, като обезщетението ще бъде намалено, ако ответницата установи, че кучето на ищцата е провокирало агресивно поведение на кучето на ответницата.

В случая от анализа на няколко косвени доказателства – обяснения на ответницата, които се тълкуват като признание – чл. 175 ГПК, показанията на свидетеля и обективните медицински данни, съдът прави извод, че ищцата действително е ухапана от куче, и това куче е питбулът на ответницата.

Самата ответница признава, че е била оставила кучето си без надзор, като макар и да е било вързано, се е откъснало от повода. Следва да се посочи, че отговорността за вреди от животни по чл. 50 ЗЗД е обективна – при нея не може отговорният да се освободи с доводи за полагане на грижа за животното.

От експертизата се доказа и причинната връзка между ухапването и описаните рани.

Възражението на ответницата чрез особения представител за 3 провокация от друго куче не се доказа – отговорността по чл. 50 ЗЗД, както беше посочено, е обективна. Поведението на кучето на ищцата не е нейно лично поведение и не следва да се приема за форма на съпричиняване – обичайно е кучетата да се лаят, дори и да са изключително добре възпитани, и грижа на стопаните им е да предотвратят подобно поведение, вкл. да учат кучетата си да не нападат други или да прекратяват рано такива нападения.

Със същия успех това можеше да е провокирано и от дете или просто човек, чиято миризма кучето на ответницата по някаква причина не понася. Не може да се приеме, че дразненето на куче от обстоятелства на средата (а не от пряка провокация към него – хвърляне на предмети, зъбене пред муцуната му или подобни) е форма на съпричиняване.

Следователно на ищцата следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, което съдът определя по справедливост по чл. 52 ЗЗД, но следва да посочи и критериите, които взема предвид, а те са – видът на уврежданията – такива, които затрудняват движението на крайник (ръка); характерът им – открити рани, съпроводени с болка; професията на ищцата – гримьор, като тя не е можела да работи, и е загубила професионална опитност и връзка с работата си, което са допълнителни вреди, установеният последващ стрес, но и факта, че физическите последици няма да останат трайни и ищцата е възвърнала способностите на ръката си, при възстановителен период от 2 – 3 месеца. Всичко това води до извод за обезщетение от порядъка на 4000 €, за какъвто размер искът следва да се уважи, като се отхвърли до пълния предявен размер, и се присъди лихва от датата на ухапването – чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Относно разноските:

Съдът уважава частично иск за обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане, като обезщетението се определя по преценка на съда, поради което следва да се вземе предвид, че процесуална изненада при уважаване на иска по размер може да доведе до възпиращ ефект пред това пострадалите от подобни статии да предявяват исковете си, като така се ограничи правото им на достъп до съд по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Европейската конвенция за правата на човека“, „ЕКПЧ“) съгласно практиката на Европейския съд за правата на човека („ЕСПЧ“) – решение Čolić с/у Хърватия, жалба № 49083/18, § 53, 18.11.2021 г. Поради това ЕКПЧ не допуска прилагане на правила за разпределение на разноските пропорционално на уважената част от иска в случаите на определяне на обезщетение по преценка на съда, освен ако се установи, че ищецът няма основание да претендира исканото обезщетение в размера, посочен в исковата молба и всъщност е „раздул“ прекомерно размера на претенцията си (вж. § 54 от цитираното решение).

В случая съдът е приел обезщетение в по-нисък размер от исканото от ищцата, но следва да се има предвид, че посоченото от нея такова е приблизително равно на обезщетенията, които обикновено се присъждат за счупена ръка, което е разумен критерии за оценка на травмите на ищцата, и следва да се приеме, че първоначално заявеният размер на иска не е 4 неоснователно завишен.

Ищцата е доказала разноски в размер на 480 лева – държавна такса; 500 лева – депозит за вещо лице; 1000 лева – депозит за особен представител, и 1600 лева – възнаграждение за адвокат по договор от 09.05.2025 г. (на лист 13 от делото), който съдържа и разписка за плащане в брой. Следователно на ищцата следва да се присъдят 3580 лева, или 1830,42 € разноски.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 50 ЗЗД във връзка с чл. 52 ЗЗД М. К. М., с ЕГН: **********, и адрес по делото: София, ул. „Лидице“ № 2, да плати на Х.

М. З., с ЕГН: **********, и адрес: София, ..........., сумата от 4000 € – обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от домашен питбул, настъпило на 16.02.2023 г. около 13:00 часа на кръстовището на улиците „Коста Лулчев“ и „Академик Никола Обрешков“ в София, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 16.02.2203 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата между 4000 € и пълния предявен размер от 6135,60 €.