Решение № 153 от 29.06.2026, Районен съд - Левски

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. ЛЕВСКИ, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ИВАНОВСКА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20264410100132 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 86 ЗЗД.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „Е. М." ЕАД ЕИК:****, с адрес: ****, представлявано от Т. И. В., в качеството си на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт М. М., срещу М. С. А., ЕГН:

**********, с адрес: ****.

В исковата молба се твърди, че ищецът е получил съобщение по ч.гр.д.

№735/2024 г. по описа на PC Левски,с което са дадени указания да бъде предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.415 ГПК по отношение на длъжника М. С. А.. В указания законоустановен едномесечен срок депозират настоящата искова молба с правно основание, чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че на 28.07.2025 г. е сключен Договор за продажба на вземания (цесия) между „Ти Би Ай Банк" ЕАД /в качеството на цедент/ и „Е. М." ЕООД /в качеството на цесионер/, по силата на който „Ти Би Ай Банк" ЕАД е прехвърлило на ищеца портфолио с необслужвани вземания, изрично посочени в Приложение №1 към договора за цесия, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента с физически лица. Предмет на посочения договор за цесия били и вземанията на „Ти Би Ай Банк" ЕАД към М. С. А.. С оглед на настъпилото частно правоприемство на 28.07.2025 г. между „Ти Би Ай Банк" ЕАД и „Е. М." ЕООД, кредитор по процесното вземане се явявал „Е. М." ЕАД (след преобразуване на „Е. М." ЕООД). Посочено е, че със съобщение от 09.12.2025 г. са дадени указания по ч.гр.д. № 735/2024 г. по описа на PC Левски да бъде 1 предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 ГПК по отношение на длъжника М. С. А..

В качеството на пълномощник на „Е. М." ЕАД счита, че съобщението, с което са дадени указания за предявяване на иск с правно основание чл. 422 от ГПК спрямо М. С. А., следва да бъде отменено, поради липсата на процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. В тази връзка била подадена молба по чл. 253 ГПК по делото, при изложени съображения.

Твърди, че въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за събиране на вземането е било образувано изп. дело № 187/2025 по описа на ЧСИ Ц. Н. Н., per. № 756 при КЧСИ. По данни от делото ПДИ, ведно със заповедта, била връчена на длъжника на 08.04.2025 г. по имейл. Счита, че заповедният съд не следва да дава указания за УИ, т.к. ЗНИ вече била влязла в сила, а депозираното възражение през ноември 2025 г. се явявало просрочено. Предявяване на иск с правно основание чл. 422 от ГПК спрямо длъжника било недопустимо поради липсата на процесуална предпоставка от категорията на абсолютните.

Твърди се, че на 29.11.2023г. между „Ти Би Ай Банк " ЕАД като кредитор и М. С. А. като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 720031153750. С посочения договор бил предоставен кредит в размер на 2440.04 лв. Кредитът е бил усвоен на същата дата по банкова сметка с IBAN ****. Договорът за потребителски кредит не бил сключен при общи условия, като в самия него е инкорпорирано съдържанието предвидено в чл. 11 от ЗПК. Същият бил подписан електронно. Договорът бил сключен при уговоен между страните годишен лихвен процент в размер на 34.12%, съгласно чл.9.1 от Договора, като в следващите точки била посочена и методиката за изчисляването му. Годишният процент на разходите, съгласно чл. 10 от Договора бил в размер на 38.87 %, с посочване на общата дължима сума към момента на сключване на договора с включен ГПР, която възлизала на 5113.60 лв. Посочено било изрично и при какви допускания е изчислен ГПР в съответствие със ЗПК.

С чл. 9.4 от договора се предвиждало, че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Към момента на сключване на договора, законната лихва за периода е в размер на (ОЛП + 10 пункта надбавка). ОЛП (Основният лихвен процент) се определял от БНБ, а размерът на законната лихва се определял с Постановление на МС.

Съгласно условията за издължаване на кредита и погасителния план в договора, длъжникът следвало да заплати 60 месечни вноски на 15-то число с първоначална дата на падеж - 15/01/2024 г. и последна -15/12/2028 г.

Посочва се, че съгласно чл. 16.2 от договора, в случай, че потребителят е допуснал пълно или частично просрочие при изплащането на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение, съгласно погасителния план към договора ставало предсрочно и незабавно изискуемо, считано от 2 датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски.

Твърди се, че в случая кредитът е станал предсрочно изискуем на 26.08.2024г., тъй като били просрочени 3 поредни вноски с падеж 15.03.2024 г.; 15.04.2024г.: 15.05.2024 г. Длъжникът бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, видно от представена по делото обратна разписка. Самото уведомление е налично по заповедното производство.

Считано от 26.08.2024 г., върху цялото непогасено към него момент задължение за главница на потребителя започвало да се начислява законна лихва по чл. 9.4 от договора до окончателното погасяване на задължението.

Вследствие на неизпълнението на задълженията от страна на кредитополучателя по сключения договор за потребителски кредит, кредиторът „Ти Би Ай Банк " ЕАД пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу кредитополучателя за оставащата сума по кредита. Образувано било ч.гр.д. № 735/2024 г. по описа на PC Левски, по което съдът разпоредил в полза на „Ти Би Ай Банк" ЕАД да се издадат Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.

По силата на Договор за продажба на вземания (цесия) сключен на 28.07.2025 г. между „Ти Би Ай Банк" ЕАД /в качеството на цедент/ и „Е.

М." ЕООД/в качеството на цесионер/, „Ти Би Ай Банк" ЕАД прехвърлило на ищеца пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Ти Би Ай Банк" ЕАД като кредитор и М. С. А. като кредитополучател, Договор за потребителски кредит №720031147032 /10.05.2023г. На базата на изрично пълномощно, предоставено от „Ти Би Ай Банк" ЕАД, „Е. М." ЕООД е изпратило от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя на посочения от него в сключения договор за кредит адрес. Предвид горното счита, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил за това цесионера. В случай, че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането, то моли съдът да счете, че той е уведомен за цесията с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самия договор за цесия, уведомление по чл.99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. Съгласно съдебната практика, уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Посочва съдебна практика в този смисъл: Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., II Т.О..ТК; и Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС, I т.о, ТК.

Твърди се, че въз основа на издадените Заповед за изпълнение и 3

Изпълнителен лист по ч. гр. д. № 735/2024 г. по описа на PC Левски, по молба на цедента „Ти Би Ай Банк" ЕАД е образувано изпълнително дело №187/2025 г. по описа на ЧСИ Ц. Н. Н., с per. № 756 към КЧСИ.

Отправя искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищеца, че М. С. А., ЕГН: **********, дължи на „Е. М." ЕАД ЕИК **** (като частен правоприемник /цесионер/ на „Ти Би Ай Банк" ЕАД /цедент/), паричните суми, за които са издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ч. гр. д. № 735/2024 г. по описа на PC Левски, както следва:

- 2424,19 лв. (1239,47 €) - главница, ведно със законна лихва за периода от 27.09.2024 г. до изплащане на вземането;

- 426,09 лева (217,86 €) - договорна лихва за периода от 15.03.2024 г. до 26.08.2024 г.; 26,06 лева (13,32 €) - обезщетение за забава за периода от 15.03.2024 г. до 11.09.2024 г.

Претендира направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 735/2024 г. по описа на PC Левски, представляващи държавна такса и адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, както и в исковото производство.

В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли предявените искове и в случай че ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които е направил, прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото.

При позоваване от насрещната страна на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните възнаграждения за адвокатските възнаграждения, посочва че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд (задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК) се приело, че националната наредба противоречи на чл.101, параграф 1 от ДФЕС, като съдилищата не могат да я прилагат на основание чл. 4, параграф 3 от ДЕС. В този смисъл било и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, в което било разгледано, че въведеното с чл. 38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решение С-438/22 на СЕС. По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следвало да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения можели да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за 4 съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежали на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай счита, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение под предвидения минимален размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните възнаграждения за адвокатските възнаграждения.

Направени са доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, който счита, че исковете са допустими, но неоснователни.

Сочи че сключеният на 29.11.2023г. Договор за потребителски кредит -720031153750 с „ТИ БИ АЙ" ЕАД не отговаря на изискванията на ЗПК, като същия противоречи на добрите нрави и на принципа на добросъвестност при договарянето, поради което бил нищожен.

Навежда довод, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11,ал.1, т. 7 и 10 ЗПК. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК поставяла изискване за действителност на потребителския договор за кредит посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му.

Разпечатката съдържа 35 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8961b280-9caf-4d77-aaa9-406252c9ab31