Решение № 360 от 21.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Бургас, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100501504 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260663/28.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 3741/2020 г. по описа на РС-Бургас, съдът е ОСЪДИЛ Община Бургас, представлявана от кмета Димитър Н., да заплати на А. П. Ч. от гр.Б., ж.к.“Б. М.“, бл.*, ет.*, ап.*1, сумата от 10540.35 лв., от която: 8000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради предизвикана травма – счупване на раменната кост и последвалото лечение и рехабилитация, съпроводени с болки, страдания и неудобства в ежедневието и психически дискомфорт, и 2540.35 лв. обезщетение за имуществени вреди – разходи за и във връзка с лечението и рехабилитацията вследствие на травмата, предизвикана поради наличието на износена тротоарна настилка и хлътнали плочки по тротоара, под нивото на останалите такива, непосредствено на ъгъла между улиците „Шар планина“ и „Вардар, до бл.38, ж.к.“Братя Миладинови“, в гр.Бургас, до входа на „Банка ДСК“ ЕАД, вследствие на което на 20.02.2020 г. А. П. Ч. загубила равновесие и паднала, като получила горната травма, ведно със законната лихва забава върху сборната главница от 10540.35 лв. от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1741.61 лв. за направените по делото разноски.

Решението е поставеното при участието на „ПЪТСТРОЙ ВДХ“ ЕАД, ЕИК 1

206474936, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цар Освободител“ № 6 /правоприемник на „Пътстрой Бургас“ ЕООД/, като трето лице – помагач на страната на Община Бургас.

Със същото решение е ОТХВЪРЛЕН обратния иск на Община Бургас, против „ПЪТСТРОЙ ВДХ“ ЕАД за осъждането му да заплати сумата от 10540.35 лв. – главница, дължима за обезщетяване на претърпените от А. П. Ч. вреди, от която 8000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради предизвикана травма – счупване на раменната кост и последвалото лечение и рехабилитация, съпроводени с болки, страдания и неудобства в ежедневието и психически дискомфорт, и 2540.35 лв.

– обезщетение за имуществени вреди – разходи, свързани с лечението и рехабилитацията вследствие на травмата, предизвикана поради наличието на износена тротоарна настилка и хлътнали плочки по тротоара, под нивото на останалите такива, непосредствено на ъгъла между улиците „Шар планина“ и „Вардар, до бл. 38, ж.к.“Братя Миладинови“, в гр. Бургас, до входа на „Банка ДСК“ ЕАД, вследствие на което на 20.02.2020 г. загубила равновесие и паднала, като получила горната травма, поради неизпълнение на поетите задължения на изпълнителя по сключения договор от 28.05.2019 г. между общината и „Пътстрой Бургас“ ЕООД за извършване на дейности по строителство, ремонт и поддържане на улици и прилежащите им съоръжения, ведно със съответната законна лихва.

Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Община Бургас, представлявана от Кмета на общината, с която същото се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие на събраните по делото доказателства, както и при неправилна правна квалификация на иска. Изложени са подробни съображения и доводи за неоснователност на предявения против общината иск, като се счита за недоказано наличието на причинно-следствена връзка и се твърди, че вината за причиненото счупване е и на ищцата или поне е споделена, тъй като общината е спазила всички нормативни изисквания за изграждане на тротоара, което пряко рефлектира върху размера на обезщетението. Сочи се, че едни и същи обстоятелства по делото са тълкувани от съда по различен начин, като неправилно е прието, че по отношение на третото лице-помагач плочката не представлява препятствие в противоречие с изводите на съда, касаещи ищцата. Оспорват се като неправилни и изводите на съда за неоснователност на предявения от Община Бургас обратен иск против третото лице-помагач, като се сочи, че БРС не е направил необходимото тълкуване на всички събрани доказателства, установяващи неизпълнение на договорното задължение на ответника по обратния иск, за което също са изложени подробни съображения във въззивната жалба. Оспорва се и размера на присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, като се счита, че същото е прекомерно завишено и не отговаря на действително причинените вреди.

2

Моли въззивния съд да отмени решението на БРС, с което Община Бургас е осъдена да заплати на А.Ч. обезщетение за вреди в размер общо от 10 540.32 лв., като се постанови друго решение за отхвърляне на исковите претенции.

При условията на евентуалност, въззивникът моли за намаляване размера на обезщетението, да се уважи предявения от Община Бургас обратен иск.

Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата А.

П. Ч., подаден чрез пълномощника адв. Иво Иванов, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на изводите на районния съд. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Не са направени нови доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.

Постъпил е отговор и от третото лице-помагач „ПЪТСТРОЙ ВДХ“ ЕАД, подаден чрез адв.Александър Николов, в който се изразява съгласие с въззивната жалба в частта относно главния иск, но същата се оспорва като неоснователна в частта относно обратния иск, за което са изложени съображения. Моли съда да остави без уважение жалбата в частта относно обратния иск и да потвърди първоинстанционното решение в тази част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът я намира допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по исковата молба на А. П. Ч., с която е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, за осъждане на Община Бургас да заплати на ищцата сумата от 2540.35 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 8000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради наличието на хлътнали плочки по тротоара, под нивото на останалите такива, непосредствено на ъгъла между улиците „Шар планина“ и „Вардар, до бл.38, ж.к.“Братя Миладинови“, в гр.Бургас, непосредствено до входа на „Банка ДСК“ ЕАД, вследствие на което на 20.02.2020 г. ищцата се спънала, загубила равновесие и паднала на дясната си страна, като изпитала силна болка, като сумите се търсят ведно със законната лихва забава от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2020 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Изложени са твърдения, че вследствие на инцидента ищцата изпитала силна болка в дясното си рамо и ръка, които изтръпнали и за момент изгубила съзнание. Това се случило в присъствието на свидетели, които й помогнали да стане, тъй като не била 3 в състояние да се повдигне без чужда помощ. След това посетила спешния център, като й била поставена диагноза счупване на раменна кост, вследствие на което й било проведено оперативно лечение, и съответно следвъзстановително лечение, което било свързано с прием на болкоуспокояващи и сънотворни средства, поради силната блока, която предизвиквала на моменти даже загуба на съзнанието. Ищцата сочи също така и че към настоящия момент продължава да изпитва болки, като описва подробно и всички затруднения, които е изпитала, както и тези които продължава да изпитва и свързаните с тях неудобства, необходимостта от лечение и прием на лекарства. Твърди, че горните вреди, както и заплатени суми за лечение и възстановяване, са в пряка връзка с падането й, поради неизправността на тротоара, който е собственост на общината, която е отговорна и за неговото поддръжка, поради което и предявява към нея претенциите си за тяхното обезщетяване.

В депозирания писмен отговор ответникът Община Бургас е оспорила иска като неоснователен, поради липса на причинна връзка между вредите и противоправно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задълженията, които произтичат от качествата на положената настилка. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като се сочи, че плочките в процесния участък са изпълнени в съответствие с относимите нормативни изисквания, като само на едно място имало минимален наклон на плочките една към друга, който не бил в състояние да предизвика падане, като се излагат съображения и се оспорва механизма на настъпване на инцидента. Исковете са оспорени и по размер, като се сочи, че претендираните обезщетения са завишени и не отговарят на принципа за справедливост.

В условията на последващо евентуално съединяване, на основание чл.219, ал.3 ГПК ответникът по първоначалния иск Община Бургас е предявила обратен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД срещу третото лице-помагач – „Пътстрой Бургас“ ЕООД (преобразувано в „Пътстрой ВДХ“ ЕАД), за заплащане на сумите за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, които общината ще бъде осъдена да заплати на ищцата при уважаване на първоначалния иск. Обратният иск се основава на твърденията, че между общината и дружество има сключен договор, с който третото лице се е задължило да извършва ремонт и поддържане н а улиците и общинските пътища, ведно със съоръженията към тях, индивидуализирани в договора, в т.ч. и процесния участък, както и да представя доклад за необходимите ремонти; за процесния случай доклад не бил постъпил и неизпълнението на това задължение обуславяло отговорността на дружеството; за изпълнителя действително било налице задължение за извършването на ремонти дейности след възлагане от страна на общината, но същото предполагало уведомяване за необходимостта от това, поради което и при уважаване на главния иск същият следвало да отговоря по заявения срещу него обратен иск, доколкото липсвало подобно уведомяване.

4

Ответникът по обратния иск е оспорил същия като неоснователен, тъй като липсват доказателства за механизма на произшествието, че травмата е настъпила вследствие на необезопасена и несигнализирана неравна плочка, както и да е резултат от неизпълнение на задълженията на лицата, на които е възложено поддържането на общинските пътища. Твърди се, че освен наличието на договор, общината не навежда доводи, обосноваващи отговорността на дружеството, като съдържанието на иска било бланкетно. Заявява, че липсвало писмено възлагане по см. на чл.3, вр. чл.17, т.1 от договора, както и доказателства за състоянието на пътната настилка към датата на подписване на договора, за да може да се извлече извод за неизпълнение на някакви задължения на дружеството, поради което и същото не следвало да отговаря.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и съдебномедицинска експертиза, ангажирани от страните за установяване на твърденията и възраженията им.

С постановеното по делото решение районният съд е уважил първоначално предявения иск против ответника Община Бургас. Съдът е приел, че съгласно § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, общинска собственост са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, като тротоарът по принцип е част от пътя, т.е. тротоарът, на който е станало произшествието е общинска собственост. Прието е, че задължение на общината е осъществяването на благоустрояване и комунални дейности, част от които е поддържането на пътищата и тротоарите, което задължение общината не е изпълнила и е бездействала, тъй като е установено наличието на силно износен повърхностен слой на тротоарната настилка и слягане на плочките към 20.02.2020 г. и към декември 2020 г. Поради това, легитимирана да отговаря за причинените вреди е Община Бургас, чиято отговорност е обективна и причина за нейното ангажиране е недостатъчната грижа, която задълженото лице е положило за обезопасяване на вещта, за да не произлязат от нейната употреба вреди. Прието е, че именно установеното по делото състояние на тротоара, по който ищцата е преминавала, е станало причина за загуба на равновесие и нейното падане, от което същата е счупила раменната си кост, което е наложило лечение, в т.ч. и оперативно такова, за наместване на фрактурата и поставяне на имплант, последващо обездвижване за срок от три месеца, последваща рехабилитация, а дори и предстоящата такава, като този процесът е бил съпроводен от болки, страдания и неудобство в обслужването, т.е. претърпени са неимуществени вреди. Същата е заплатила за и във връзка с лечението и рехабилитацията си сумата от 2540.35 лв., за което по делото са представени съответните платежни документи. За неоснователно е счетено направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите, като е прието, че по делото не е доказано пострадалата да е проявила груба небрежност или да е извършила някакво друго действие, освен, че се е движила по тротоара, за да се приеме, че е допринесла за настъпването на вредоносния резултат.