Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5378 от 26.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 58005/2024
Вид
Решение № 5378
Подписан
26.03.2025
В сила
26.03.2025
Състав
КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 500, ал. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 5378 гр. ....... 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20241110158005 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск от ............. с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД за осъждане на В. А Д. да заплати сумата 2668,70 лева, представляваща застрахователно обезщетение ведно с ликвидационните разходи, изплатено от ищеца въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, по щета №1903036339/31.10.2019 г. за вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на ответника, чиято гражданска отговорност е застрахована от ищеца, при управление на МПС без да притежава свидетелство за управление, ведно със законната лихва от 01.10.2024 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен по отношение на собственика и водачите на лек автомобил „-........“ с рег. №........, по силата на който е поел задължение да плати застрахователно обезщетение за вредите резултат от настъпило в срока на действието му застрахователно събитие, покрит риск по същия. В изпълнение на тези си задължения платил застрахователно обезщетение в размер на 2643,70 лева на собственика на увредения автомобил „-........“ с рег. №........, за причинените му на 30.10.2019 г. вреди от виновно, противоправно поведение на ответника при управление на лек автомобил „......“ с рег. №.., собственост на С Л Н. При причиняване на деликта ответникът управлявал МПС без свидетелство за правоуправление. Счита, че има право на регресен иск срещу ответника до размера на платеното застрахователно обезщетение с вкл. ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева, поради което претендира същото. След отправена покана за доброволно възстановяване на изплатеното от ищеца обезщетение, твърди, че не е постъпило плащане по него от страна на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В насроченото открито съдебно заседание ответникът не се явява и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Ответникът е редовно уведомен за последиците по чл.238 ГПК.

С нарочна молба в първото открито съдебно заседание е ищецът е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, тъй като са налице предпоставките на чл.238 ГПК. Представя и списък по чл. 80 ГПК.

След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, 1 ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея /връчени са по реда на чл. 45 ГПК /, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявения иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявения осъдителен иск за посочените по-горе суми да бъде уважен изцяло.

Предвид изхода на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в общ размер на 556,75 лева, от които 106,75 лева- държавна такса, 350,00 лева – депозит за вещо лице и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. А Д. ЕГН **********, с гр. ....... ул. „.... (........) да заплати на ............., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. ....... ...... на основание чл. 500, ал.2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 2668,70 лева, представляваща застрахователно обезщетение ведно с ликвидационните разходи, изплатено от ищеца въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, по щета №1903036339/31.10.2019 г. за вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на ответника, чиято гражданска отговорност е застрахована от ищеца, при управление на МПС без да притежава свидетелство за управление, ведно със законната лихва от 01.10.2024 г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 556,75 лева – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2