Решение № 288 от 02.06.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Велико Търново, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20234110200183 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *** от гр. Бургас, представляван по пълномощие от адв.

*** от ВТАК, против Наказателно постановление № 22-1275-001665 от 17.11.2022 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което за нарушение чл. 104б, т.

2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от с.з. са му наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си, като претендира и разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по нея.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 731508 от 28.09.2022 г., инициирал настоящото административнонаказателно производство, служители на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново констатирали извършено според тях нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя и 1 изразяващо се в това, че на посочената в акта дата – 28.09.2022 г., в 22:45 часа, в гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“, в посока към ул. „Иларион Драгостинов“, управлявал лек автомобил марка „Мерцедес ЦПК 200 Компресор“, зелен на цвят, с регистрационен номер ВТ 61 07 КН, собственост на друго лице, като използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него с отбелязване, че има възражения.

Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел неговото съдържание, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.

От приложената по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР гр.

Велико Търново, е видно, че жалбоподателят и преди това е санкционирван за нарушения по ЗДвП.

Свидетелите на въззиваемата страна твърдят, че на посочената в акта дата, възприели движението на лек автомобил „Мерцедес“, излизащ от кв. Зоната, в посока към кръстовище с кръгово движение, който започнал да върти гуми и да се движи настрани чрез подаване на повече газ. След спиране на водача, последният имал различни оправдания, че поднесъл без да иска, че не работела системата на автомобила му.

Свидетелката ***, приятелка на жалбоподателя, която е пътувала с него в автомобила, твърди, че на е имало нищо нередно при движението им.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установено се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

От формална страна АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица, в законно установените срокове по ЗАНН и в тази насока не са налице нарушения на производството.

Съдът обаче счита, че са налице съществени нарушения на процесуалния закон по чл.

42, ал. 1, и т. 4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. В конкретния случай това 2 законово изискване не е спазено нито в АУАН, нито в НП. Това обстоятелство води до възникването на основание за неговата отмяна, както поради неговата необоснованост, така и поради осуетеното право на защита на проверяваното лице, което е лишено от възможността за преценка какво точно нарушение му се преписва и в каква насока следва да ангажира защитата си. В правната теория липсата на описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване се сочи като най-често релевираното отменително основание. За да се приеме, че изискването на закона в тази му част е изпълнено, в мотивната част на постановлението следва да намери място фактическо описание на конкретното проявление на деянието в обективната действителност - обстановката, при която е извършено, начинът и средствата на осъществяването му, конкретно настъпилите обществени последици и други подобни. Неизпълнението на това изискване води до съществено ограничаване правото на защита на наказаното лице и прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност и правилност на издаденото наказателно постановление.

В конкретния случай, в Наказателното постановление липсва описание на нарушението. Липсва яснота в какво се изразява претендираното нарушение и кое е действието, което всъщност съставлява това нарушение. Липсва също така и описание на обстоятелствата при които претендираното нарушение е било извършено, с което наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изобилната и изцяло последователна практика на съдилищата в изложената насока разглежда извън всякакво съмнение липсата на посочените реквизити като абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като цитираните текстове изискват в посочените актове да е налично описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които то е било извършено. В случая е налице само констатация, изчерпваща се с посочване на законовия текст – използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а не описание на извършеното нарушение. Посочването на текста и на разпоредбата от закона, приета за нарушена, без изложение на посочените по-горе обстоятелства, е абсолютно недостатъчно.

Недопустимо е за пръв път в съдебно заседание свидетелите на въззиваемата страна да обяснява в какво точно се състои неправомерното поведение, подлежащо на санкциониране, а тези обстоятелства да не са били отразени в акта за административното нарушение, с който се образува административнонаказателното производство, и в наказателното постановление.

Изложеното дотук е достатъчно да мотивира съда да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за 3 прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и неговото намаляване. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер от 300.00 лв., което се явява договорено и платено в размер ненадвишаващ този, посочен в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и права сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1275-001665 от 17.11.2022 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Вeлико Търново, с което на жалбоподателя ***, с ЕГН **********, от гр. Бургас на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР гр. Велико Търново да заплати на *** сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляващи разноски по делото за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4