Решение № 861 от 08.07.2026, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 861

Силистра, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - II-ри касационен състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВАЛЕРИ РАДАНОВ

ЖАНЕТ БОРОВА

При секретар АНЕТА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдия ЖАНЕТ БОРОВА канд № 20267210600126 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, подадена чрез представител по пълномощие – ст. юрисконсулт Н. О., против решение № 8 / 25.03.2026 г., постановено по АНД № 1/ 2026 г. по описа на РС Тутракан, с което е отменено Наказателно постановление № 855485-[рег. номер] от 13.10.2025 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с което на „Конти“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица], представлявано от Ц. Г. Д. с [ЕГН], за извършено нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 от Закона за хазарта, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 110, ал. 1 от ЗХ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на ***лв.

Касаторът е посочил и поддържа касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК – нарушение и неправилно прилагане на закона и чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на решението. Моли за отмяна на решението и за потвърждаване на отменения с него санкционен акт.

Ответната страна – „Конти“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица], представлявано от Ц. Г. Д. с [ЕГН] оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението на въззивния съд.

След като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и в обхвата на проверката съгласно чл. 218 от АПК, СсАС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд - Тутракан е установил от фактическа страна, че на 18.05.2025 г., около 04:10 ч., Д. Г. Д., с [ЕГН], който, считано от 08.08.2023 г. бил вписан в Регистъра на уязвимите лица по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ, посетил игрална зала, стопанисвана от жалбоподателя „Конти“ ЕООД, намираща се на адрес [населено място], [улица]. Непосредствено след като влязъл в игралната зала, И. П. Б., който работил като *** и бил наясно с това, че Д. бил вписан във въпросния регистър, казал на последния да напусне залата. Д. обаче не се подчинил и успял да се добере до игрален автомат, в който заредил банкнота от ***лева. Крупието на игрална зала „Конти“ веднага сигнализирало на охранителното дружество СОД „Е.“, задействайки сигнализиращия бутон, изключило игралния автомат и възстановило сумата от ***лева на Д.. След като излязъл, се запътил към игрална зала E., която била в съседство и влязъл в нея, откъдето също го изгонили, но там той поискал кафе, което му било сервирано извън залата от служителя Р. Д.. На място дошли служители на охранителното дружество и полицейски служители от РУ - Тутракан, които заварили Д. Д. пред игрална зала E..

На 10.06.2025 г. служители на НАП извършили проверка в процесния обект, обективирана в Протокол серия АА № 0186123, в хода на която събрали доказателства за процесния случай.

На 18.07.2025 г. актосъставителят Г. М., заемаща длъжността *** в ЦУ на НАП, съставила АУАН серия AN № [рег. номер], с който на дружеството жалбоподател било вменено нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ. Актът бил връчен на пълномощник на дружеството - В. С., непосредствено след съставянето му.

На 13.10.2025 г. АНО издал НП № 855485-[рег. номер], което било връчено на наказаното дружество на 30.10.2025 г. чрез И. П. в качеството му на управител.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя и са преценени събраните гласни и писмени доказателства.

Съдът е формирал извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон - наказаното лице не е извършило вмененото му административно нарушение. Подложил е на тълкуване езиковите норми и е приел, че използваното от законодателя словосъчетание „ допуска присъствието “ не следва да се тълкува като забрана за влизане въобще в игралната зала, както и че достатъчно за изпълнение на чл. 45, ал. 2 от ЗХ е субектът на задължението да не допусне присъствието на съответните лица да доведе до възможност за участието им в игрите. Като е установил, че крупието е изпълнило това задължение, като краен резултат е преценил липса на нарушение, поради което и е отменил наказателното постановление.

Решението на районния съд е правилно като краен резултат в частта, в която е отменено наказателното постановление, макар и настоящата съдебна инстанция да не споделя мотивите на въззивния съд.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ, в игрална зала не се допуска присъствието на лица вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ. От писмените и гласни доказателства по делото по безспорен начин се установява, че на процесната дата в игралната зала е било допуснато присъствието на лице вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ. По отношение на това обстоятелство няма спор – същото е било възприето както от крупието Боримечков, така и от полицейските служители, които са пристигнали на място и пред които са дадени обяснения.

В този смисъл обстоятелството, че впоследствие е осуетена възможността на лицето реално да осъществи участие в игра със залози / залог, лицето е направило /, не променя факта, че лицето е било допуснато реално да присъства в игралната зала, с което е нарушена нормата на чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ. Изцяло въпрос на вътрешна организация на организатора на хазартните игри е начинът, по който ще се извършва проверката, съответно недопускането на присъствието на лица, вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1 от ЗХ, като за съставомерността на нарушението е достатъчно лицето да е допуснато физически да присъства в игралната зала, без значение на причината, поради която присъства там.

Предприетите в случая последващи действия от служител на дружеството не мога да бъдат преценени като изпълнение на задължението за недопускане и по никакъв начин не водят до отпадане на предвидената в закона административно-наказателна отговорност на организатора на хазартните игри.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателствата е установено по безспорен начин, че на посочената в АУАН и в НП дата, място и час е извършено нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 от ЗХ. В хода на административнонаказателното производство са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1 и на чл. 57 от ЗАНН; нарушението е описано точно и ясно, по начин санкционираното лице да разбере за кое деяние е санкционирано и да организира защитата си в пълен обем, както е и сторило.

Независимо от горното обаче настоящата съдебна инстанция счита, че в конкретния казус са налице предпоставки случаят да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на закона и да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Съгласно §. 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В тази връзка следва да се посочи, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно липсата на предходни нарушения по ЗХ и предприетите активни действия от страна на служителя на ответното дружество, имащи за цел да предотвратят участието в хазартни игри на лицето, вписано в регистъра по чл. 10, ал. 1 от ЗХ, включително и сезирането на органите на реда. Отделно от това, няма данни за уязвимото лице да са настъпили вреди посредством загуба на средства с оглед регистрираната му зависимост или да са настъпили вреди от друг вид – прогресия на зависимостта нпр. Налице е ниска степен на обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен случай и без вредоносни последици.

С оглед изложеното, настоящият състав на съда намира, че налагането на предвиденото в чл. 110, ал. 1 от ЗХ наказание, дори и в определения в НП минимален размер, се явява неосъответно на обществената опасност на деянието и дееца. По тази причина, приложение в настоящия случай следва да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Изложеното до тук налага да се приеме, че като краен резултат, постановения от първата съдебна инстанция съдебен акт, с който е отменено оспореното пред нея наказателно постановление, се явява съответен на закона и като такъв следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, СсАС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № № 8 / 25.03.2026 г., постановено по АНД № 1/ 2026 г. по описа на РС Тутракан, с което е отменено Наказателно постановление № 855485-[рег. номер] от 13.10.2025 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с което на „Конти“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица], представлявано от Ц. Г. Д. с [ЕГН], за извършено нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 от Закона за хазарта, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 110, ал. 1 от ЗХ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на ***лв.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „Конти“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Русе, [улица], представлявано от Ц. Г. Д., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: