Решение № 458 от 21.07.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Ямбол, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330103190 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на А. И. А., против „ Ти Би Ай Банк“ ЕАД с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че сключените между тях договори за потребителски кредити № *** г. и № **********/ 29.07.2022 г. са недействителни, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че на 12.04.2022 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит, със срок до 15.04.2025 г. Размера на кредита бил за сумата от 10 000 лв., със засткрахователна премия в размер на 2 987, 62 лв. и обща размер на кредита в размер на 12 987, 62 лв. Лихвения процент, с който се олихвявал предоставения кредит бил в размер на 30, 39 % , като при просрочие се дължала и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочие, като ГПР бил 34, 69 %.

Общата сума била в размер на 19 947, 95 лв.

На 29.07.2022 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит, със срок до 05.08.2025 г. Размера на кредита бил за сумата от 5 000 лв., със засткрахователна премия в размер на 1673, 64 лв. и обща размер на кредита в размер на 6 673, 64 лв.

Лихвения процент, с който се олихвявал предоставения кредит бил в размер на 22, 12 % , като при просрочие се дължала и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочие, като ГПР бил 22, 57 %. Общата сума била в размер на 9 115, 72 лв.

Твърди се, че и по двата кредита ищеца дължал застрахователна премия, която след включването й към главницата по заема, едва тогава се дължала възнаградителна лихва, а не 1 както било посочено в договорите. Процесните договори за кредит били недейстгвителни на осн. чл.22 ЗПК, вр. чл.11 и чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК, като заемодателя изискал и събрал от ищеца освен лихви по кредита, така и такси и комисионни, които следвало да бъдели калкулирани при изчисляването на ГПР. С оглед на това, че ответното дружество не било посочило правилния ГПР и по двата договори за кредит, което било нарушение на разпоредбата на чл.11 ЗПК и водило след себе си последиците предвидени в чл.22 ЗПК. ГПР по кредитите бил посочен грешно, без в тях да била включена дължимата застраховка, като бил посочен ГПР в по-нисък размер от действителния и липсва яснота относно начина, по който е формиран. Наред с това, неправилно е посочен общият размер на кредитите, като в тях са включени разходи по кредитите, които на практика не се изплащали на потребителя.

На изложените основания ищецът моли да бъде прогласена нищожността на договорите за потребителски кредити, поради противоречието им със закона и моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в срок, с който изразява становище за недопустимост, а в условията на евентуалностг за неоснователност на иска.

Предявения иск бил недопустим, с оглед на това, че между страните във връзка със спорното договорно отношение, бил налице влязъл в сила съдебен акт. Не оспорва сключените договори за потребителски кредит, но оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договорите на всички изложени от него основания, като изтъква, че изчисленият ГПР по кредитите отговаря на изискванията на ЗПК, както и че уговорените застраховки са допълнителни услуги, които клиентът доброволно бил избрал и премията за тях не следвало да се включва в ГПР по договорите. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирал е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което поддържа предявения иск и моли съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ищеца А. И. А. е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 12.04.2022 г., по силата на който кредитополучателят е усвоил сума в размер на 10000,00 лева.

В чл. 7.1 от Договора е посочен и общ размер на застрахователна премия от 2987,62 лв., като общият размер на кредита възлиза на 12 987, 62 лв.

Уговорено е, че срокът на договора е 36 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 30,39 %. ГПР е посочен като 34,69 %.

Месечната вноска е в размер на 554,11 лева, а общата дължима сума по договора е в размер на 19 947,95 лв.

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ищеца А. И. А. е сключен Договор за потребителски 2 кредит № *** от 29.07.2022 г., по силата на който кредитополучателят е усвоил сума в размер на 5000,00 лева.

В чл. 7.1 от Договора е посочен и общ размер на застрахователна премия от 1673,64 лв., като общият размер на кредита възлиза на 6673, 64 лв.

Уговорено е, че срокът на договора е 35 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 22,12 %. ГПР е посочен като 22,57 %.

Месечната вноска е в размер на 260,45 лева, а общата дължима сума по договора е в размер на 9 115,72 лв.

По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните. От него се установява, че сумата на застрахователните премии не са включени при изчислението на ГПР при главница от 10000 лв. по договора за потребителски кредит от 12.04.2022 г. и при главница от 5 000 лв. по договора за потребителски кредит 29.07.2022 г.

Ако в ГПР бъде включена застрахователната премия като допълнителна услуга, то ГПР по първия договор се увеличавало до 66,52 % и би надхвърлило петкратния размер на законната лихва, а по втория договор би се увеличило до 56, 34 / и би надхвърлило петкратния размер на законната лихва.

Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 предл.І –во ЗЗД .

За да е налице правен интерес от предявения установителния иск за нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат.

По отношение възражението за недопустимост на исковете, съдът следва да отбележи, че силата на присъдено нещо може да бъде преодоляна независимо от естесдтвото на съдебния акт, който я е породил- заповед за изпълнение или съдебно решение, ако се касае за недействителни потребителски договори и договорните клаузи не са били преценени за наличието на някой от основанията по чл.143 ЗПК, като такива случаи не се обхващат от правилото за непререшаемост, независимо от това, че е налице влязла в сила заповед за изпълнение и издаден ИЛ.Сключеният между страните договори за потребителски кредити по своята правна характеристика и съдържание са такива за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК и за тяхната валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Заякон за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите. Императивна норма на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците 3 за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

С оглед изложеното като не са включени застрахователните премии в размера на ГПР / обстоятелство, което се признава от ответника/ е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този изричен смисъл е Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022, III ГО на ВКС. Същевременно настоящият състав намира, че уговорката в чл. 7.1. от процесния договор е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна, тъй като с нея се цели и се постига скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя в противоречие с добрите нрави. Застрахователните премии са винаги разход по кредита – без значение задължителен или не, а не главница.

Главницата по кредита е само чистата негова стойност – предоставените заемни средства.

Клаузите от процесния договор, свързани със застраховката оскъпяват сумата, нужна от потребителя с почти 50 %, а срокът на договора е относително кратък. Съдът приема, че подобна клауза, трудно би се приела като равноправна (действителна), без наличие на изрично допълнително съгласие от страна на потребителя и/или установяване от страна на финансовата институция на индивидуално договаряне, което да обясни практически интерес от нея. При нужда самият потребител би застраховал кредита си при определен от него застраховател, без това да се контролира от банката. Вероятно оскъпяването на сделката в тази ситуация би било минимално.

От друга страна, разходите по застраховка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.В този смисъл е установената практика на СЕС, като например Решение от 21.03.2024 г.по дело С-714/2022 г., в което е прието, че чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.