Решение № 260335 от 09.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./………..11.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание, проведено при закрити врати на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА при секретар Албена Янакиева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 291 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на гл. 39 от ТЗ по иск на ИА“Главна инспекция по труда“ гр. София срещу „ФЪН ПОЙНТ“ЕООД гр.Варна, ЕИК *********, за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 630 от ТЗ, поради твърдяна неплатежоспособност, в хипотезата на чл. 608 ал.1 т. 4 ТЗ проявена при неплащане повече от два месеца на трудови възнаграждения на повече от 1/3 от персонала.

Ищецът, в качеството му на орган, осъществяващ чрез ръководителя си специално предоставени функции в производство по несъстоятелност (чл. 4 ал. 1 т. 4 вр. чл. 2 от УП на ИА ГИТ) се позовава на неизпълнение на предписания за начисляване и изплащане на командировъчни „дневни пари” на служители, изпратени на работа в чужбина в периода април-май до октомври 2019г и неизпълнени задължения за плащане на изискуеми и начислени в разчетните ведомости възнаграждения за септември и октомври 2019 г. на съответно 14 и 23 работника, които надхвърляли 1/3 от наетите в този период лица. Счита, че това неизпълнение продължило поне до началото на 2020г, когато били връчени неоспорените констативни актове и следва да се презумира като израз на влошено финансово състояние, проявено поради трайна невъзможност за покриване на текущи задължения с налични текущи активи на предприятието.

Ответното дружество, чрез упълномощен от законен представител адвокат, оспорва правото на ищеца да иска откриване на производство по несъстоятелност на предприятието, като възразява, че още през декември 2020г. работниците са освободени(с изключение на едно лице, ползващо отпуск по майчинство), което се е наложило поради временни затруднения, причинени от фалита на основен клиент и очаквано удовлетворяване на предявените за събиране задължения. Сочи, че предприятието е в състояние да преодолее влошаването на платежоспособността си, тъй като дейността му до момента е била достатъчно рентабилна и разполага с достатъчно ликвидни активи за да продължава да изплаща макар и със закъснение вземания на служителите си.

По същество юрк. О пледира да бъде открито производство по несъстоятелност, тъй като е доказана презумпционната предпоставка на продължаваща забава на работодателя, въпреки последвалото прекратяване на трудови правоотношения. В писмено становище се акцентира върху нормативното третиране на командировъчните пари като трудово възнаграждение и липсата на доказателства за уреждане на задълженията на работодателя до приключване на делото, като сочи че въпреки частичните плащания са останали неплатени задължения, произтичащи от трудови правоотношения, както и обезщетения, начислени по повод прекратяването на договорите към поне 15 от наетите през октомври 45 души. Същевременно обявените от предприятието ликвидни парични средства не са били установени, а събираемостта на вземанията от основния клиент не е потвърдена от назначения по делото експерт. Моли да бъде призната легитимацията му въз основа на доказана хипотеза по чл. 608 ал.1 т. 4 ТЗ и да бъде уважено искането за откриване на производството по несъстоятелност.

Ответното дружество, чрез адв. Ц. пледира за отхвърляне на молбата, като счита, че след освобождаването на работниците задълженията по вече прекратените договори не могат да се приравняват на текущи задължения към персонала, какъвто вече липсва в предприятието. Евентуално счита, че лицата с неплатени още вземания не надхвърлят 1/3 от назначените служители за м. септември и октомври. В допълнителното писмено изложение по същество, пълномощникът сочи, че без да е установена хипотезата, легитимираща държавния орган и при отчитане на липсата на наети понастоящем лица в предприятието, не следва да се коментира изобщо финансовото състояние на бившия вече работодател и молбата следва да се отхвърли без да се изследва платежоспособността.

Насрещните страни претендират за определяне на разноски, като ответникът е конкретизирал по размер претенция в списък по чл. 80 ГПК(л.

209), оспорен в частта на заплатен адвокатски хонорар с възражение за прекомерност.

По предварителните въпроси и допустимостта на производството съдът се е произнесъл в подготвително заседание с определение №

827/11.3.2020г. (л.38) и понастоящем не са налице обстоятелства, налагащи ревизията на това произнасяне.

Твърденията за легитимацията на ищеца и наличие на презумптивна неплатежоспособност са докладвани от съда в устния доклад в откритото заседание на 04.06.2020г.(л. 119).

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна по съществото на спора :

І. По легитимацията на ищеца:

Между страните няма спор относно обстоятелствата по извършените действия на контролните органи, документирани в неоспорените констативни актове за допуснати нарушения на трудовото законодателство и дадени задължителни предписания на ответника като работодател. С протокол за извършена проверка № ПР1939908 от 09.01.2020г. след преглед на съставени от работодателя ведомости на начислени трудови възнаграждения и справка за неплатени суми, проверяващите инспектори са удостоверили констатации, че към този момент в предприятието не са открити доказателства за изплащането на начислените възнаграждения за извършена работа през м. октомври на 23 лица, а на 14 лица не са платени и възнаграждения за работа през м. септември.

Същевременно са били изискани сведения за декларирани в НАП сключени трудови договори, според които през м. октомври 2019 в предприятието са били наети 45 лица.

Тази констатация се потвърждава и от назначения от съда експерт-счетоводител, който е извършил самостоятелно проверка на книжата на предприятието, като е съпоставил възприета от работодателя във вътрешни правила (л.13) система на заплащане на труда и организация на работната заплата с нормативните изисквания за формиране на трудово възнаграждение на работници и служители, командировани за предоставяне на услуги в друга държава-членка на ЕС(НУРКИРСРПУ и НСОРЗ). Съдът кредитира изцяло заключение на вещото лице Г. (л. 181), пояснено допълнително с изрично разграничение на основанията за начисление на неплатени вземания на персонала (л. 200), като ги възприема като резултат от приложените специални знания на експерта върху безспорните данни, осчетоводени в предприятието на ответника.

Въз основа на тези изводи, съдът приема за установено, на първо място, че трудовите договора с наети лица са били прекратени поетапно в края на туристическия сезон(по взаимно съгласие или с изтичане на срока), като от 113 наети през септември 2019г, броят на работници и служители е намалял до 46 лица през октомври 2019г., а при освобождаване на служителите са били начислени всички дължими по повод прекратяване на правоотношенията суми, изчерпващи се само с обезщетения на лицата, които не са успели да ползват правото си на платен годишен отпуск. След този момент броят на персонала се свежда до 6 лица през ноември, и само 1 лице през декември 2020г, за които обаче вещото лице е констатирало липса на начислени вземания поради ползване на обезщетения от общественото осигуряване. Така към момента на сезирането на съда от контролния държавен орган, действащ в защита на персонала, действително лицата, посочени в издадените предписания вече не са били на работа в ответното дружество.

Това обстоятелство обаче не може да се интерпретира в смисъла, посочен в защитата на ответника. На първо място, изцяло необоснован е доводът, че след прекратяване на трудовия договор вземанията, породени в срока на действието му се променяли по основание. Прекратяването на договор по взаимно съгласие няма обратно действие и не засяга отношенията, възникнали докато работникът е бил нает по този договор. Затова и вземанията за начислени, но неплатени възнаграждения за положен труд през септември и октомври не се трансформират в нещо различно, а остават дължими именно като трудови възнаграждения. На второ място, вещото лице категорично е установило, че компенсацията за неизползван отпуск е начислена като част от последното възнаграждение на освобождаваните лица(в случая за м.октомври). Съответно и съдът приема, че този подход е съответен на характера на това обезщетение, тъй като ако беше използвано правото на работника, той би получил възнаграждение в същия размер като част от брутна заплата по смисъла на чл. 16 от НСОРЗ. Съдът отчита също така, че принципно вземанията на работници или служители, произтичащи от трудово или прекратено трудово правоотношение не се разграничават нито в специалните правила за удовлетворяването им в производството по несъстоятелност ( чл. 687 ал.1, чл. 722 ал.1 т. 4 ТЗ) нито в режима на особената им държавна закрила (чл. 3 ЗГВРСНР). Ето защо противно на целта на закона би било те да са били нарочно разграничени и при въвеждането на легитимацията на държавния орган по чл. 608 ал.1 т. 4 от ТЗ. Съдът приема, че предявяването на иска е надлежно обосновано с твърдения за наличие на неполучени суми от 23- ма бивши вече работници и служители на предприятието, начислени като задължения за работна заплата, вкл. и обезщетения за неползван отпуск, за м. септември и октомври 2019г., когато съставът на персонала с начислени заплати по ведомост не е надхвърлил 45 души.

Освен към момента на предявяване на иска обаче, съдът следва да установи посочената законова хипотеза и като материално правна предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност, поради което се налага да установи и съществуването на забавеното изпълнение на ответното предприятие и към настоящия момент. В тази връзка съдът съобразява представените доказателства за извършени плащания на част от задълженията, начислени за октомври 2019г, отчетени и от вещото лице в допълнителното заключение.

Проверката на счетоводната документация е мотивирала експерта да заключи, че въпреки че работодателят е отчитал отделно командировъчни разходи на подотчетни лица, дължимите на изпратените на работа в чужбина служители суми за дневни разходи е следвало да се начислят в гарантирани по закон размери като допълнително трудово възнаграждение и да се отчитат като облагем доход на работниците. Именно в тази насока са били и дадените първоначално и останали неизпълнени до края на 2020г предписания от „Инспекция по труда”, констатирала липсата на начислено възнаграждение на изпратените на работа в Кипър двама регионални мениджъри и аниматор за летен сезон на 2019г за изпълнение на услугите по договор за регионално обслужване с „Томас Кук”, както и допълнително установените данъчни и осигурителни задължения на предприятието в съставения на 20.09.2019г ревизионен акт, в който също е констатирано неправилното отчитане на разходите и липсата на удържани при източника на дохода вноски от работодателя. Затова и съдът възприема като съответен на нормативните изисквания съставения от в.л. Г. вариант по таблица № 3 към поясненото допълнително заключение (л. 205), включващ както начисляване на допълнително възнаграждение за командированите служители, така и приспадането на несъбрани за тяхна сметка данъчни и осигурителни плащания, до формирането на чист размер на дължимо възнаграждение за положен труд за съответен месец. Видно е, че всички извършени в хода на процеса плащания в общ размер 1486.94лв, са били наредени с банкови преводи с посочено основание „заплата за м. 10 2019”. Пет от преводите са били насочени към петима чуждестранни работника, които не са били командировани и преводите изцяло са уредени отношенията с тях. Останалите три плащания обаче не са били достатъчни за погасяване на задължения към получателите - трима от командированите българи, към които работодателят е останал задължен отчасти и със заплати за м. септември. Така след приспадане на всички извършени пълни или частични плащания до 31.08.2020г, отчетени в заключението на експерта, съдът намира за установено продължаващо неизпълнение на ответника на задължения за начислени възнаграждения на общо 42 – ма работници и служители за положен труд преди прекратяване на трудови договори в общ размер на 26 829, 24лв. В този сбор са обединени вземанията на 15 лица, формирани само от заплати за м. септември, вкл. допълнителни възнаграждения на 1 командировано лице; на 5 лица, формирани само от заплати за м. октомври и 21 лица, чийто вземания са остатъчен сбор от неплатени възнаграждения както за септември, така и за октомври ( два поредни месеца, в които са били на работа). Явно е, че до момента на приключване на съдебното дирене предприятието не е уредило отношенията си с бившите си работници, като забавата продължава много повече от 2 месеца, а неудовлетворените кредитори с вземания, начислени за октомври съставляват над 1/3 от наетия през този месец персонал, дори и ако не се отчита първата група от 16 лица с вземания, възникнали само през септември.