Решение № 40 от 19.12.2022, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20221880200023 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от М. И. И. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, против Наказателно постановление № 21-0353-000405 от 30.12.2021 г., издадено от началника на РУ Своге в ОДМВР София, упълномощен със Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП - глоба в размер на 1000 лева и дванадесет месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, както и по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.

Жалбоподателят, чрез пълномощник, излага подробни съображения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като навежда доводи и за съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.

Административнонаказващият орган не изразява становище по основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани свидетели.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, 1 съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 22.12.2021 г., около 03,05 часа, разпитаните от съда свидетели очевидци : Т. И. и С. Г. (служители на ...), изпълнявали служебните си задължения в гр. Своге. До бензиностанция „Лукойл” те спрели за проверка лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”. Колата се движела по ул.

„Дунав” с посока на движение от гр. Мездра към гр. София и се управлявала от водача М. И. И.. При извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта – тип „Дрегер” 7510 (Alcotest), фабр. № АRВА 0064, се установило, че жалбоподателят е употребил алкохол в количество 0,90 ‰ в издишания въздух. Също така водачът не носил и контролния талон към свидетелството за управление, като му бил издаден и връчен талон за медицинско изследване с направление Филиала за спешна медицинска в гр.

Своге, чието предписание той не е изпълнил и не е дал кръв . На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. М. И. се е запознал със съдържанието на акта и е бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Издаденото на 30.12.2021 г. наказателно постановление (НП) съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН, като е редовно връчено на 04.01.2022 г., а жалбата е постъпила в РУ - Своге на 17.01.2022 г.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН.

Фактическите констатации, отразени в тях, не се опровергават от събраните и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицейски служители. Те са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства и установени факти по делото.

Редовно съставените актове по Закона за движение по пътищата имат доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 ЗДвП, като по делото не беше доказано друго.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установи, че на 22.12.2021 г. водачът М. И. е управлявал моторно превозно средство (лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” ) с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, както и не е носил в себе си контролния талон към свидетелството за управление на моторно первозно средство – нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Следователно административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, доказал е извършването на административните нарушения от страна на жалбоподателя по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 ЗАНН. Правилно е 2 ангажирана административно наказателната отговорност на И.. Наложените административни наказания по 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП и по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.

2 ЗДвП са предвидените за извършените нарушения, съобразно със закона, като е взето предвид, че те се характеризират с висока степен на опасност за установения ред на държавно управление и засягат съществено важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Не би могло да се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност.

В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и д а прави неясна волята на наказващия орган.

Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушенията са описани достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно тяхното съдържание. Всички елементи от състава им са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на административните нарушения и фактите по тяхното извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Ето защо се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление.

Административнонаказващият орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти закона е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че М. И. е осъществил от обективна и субективна страна нарушенията за които е санкциониран административно. От субективна страна деянията са извършени виновно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 21-0353-000405 от 30.12.2021 г., издадено от началника на РУ Своге в ОДМВР София, с което на М. И. И. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, са наложени административни наказания по чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП - глоба в размер на 1000 лева и дванадесет месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, както и по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

3

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4