Решение № 160 от 15.12.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Свищов, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20224150100768 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД гр. София, чрез пълномощника адв. Д. Е. твърди, че ответникът П. В. Д. като кредитополучател ползвал банков потребителски кредит съгласно сключен с ищеца договор за кредитна карта BG MC Standart с разрешен размер 3 500 лева, но на 29.11.2018 г. същият преустановил плащане на дължимите вноски за главница и лихва и е изпаднал в забава. Твърди се настъпило просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и лихва, считано от 29.11.2018 г. и съгласно чл. 20, т. 2 от Общите условия банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на датата 15.09.2022 г. с връчена на ответника покана чрез ЧСИ Н.. Твърди се, че в указания в поканата срок за доброволно изпълнение не било извършено плащане на задължението. Заявява, че предявили претенцията си по реда на заповедното производство, но заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 278/2021г. по описа на РС Свищов била връчена на длъжника по реда на чл.

47 ал. 5 от ГПК. Посочва, че към датата на депозиране на заявлението в съда размерът на вземането бил в размер на 3418,41 лева главница; 775,11 лева възнаградителна лихва; 405,07 лева мораторна лихва; 108,20 лева такси и 60 лева разноски за връчване на покана. Сумите се претендирали изцяло като предрочно изискуеми, считано от 16.09.2020г- датата на връчване на поканата до длъжника. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 3418, 41 лева 1 главница за посочения период; 775, 11 лева възнаградителна лихва за периода 29.11.2018 г. – 15.09.2020 г.; мораторна лихва 405,07 лева за периода 29.11.2018 г. – 12.03.2020 г.; такси – 108,20 лева за периода 29.11.2018 г. – 22.02.2021 г. и разноски за връчване на покана в размер на 60 лева. Претендират се разноски за заповедното и за исковото производство. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище по делото излага съображения за основателност на предявените искове.

Ответникът П. Д. в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК- адв. Б. Г., в който заявява, че исковете са допустими, но неоснователи, поради недействителност на договора за потребителски кредит. Твърди, че в съдържанието та заявление – договор от 14.06.2016 г.

№ А1501305015, не се съдържали изискуемите по закон реквизити - място на сключване, вида на кредита, срока на договора, общия размер на отпуснатите средства, условия при усвояване, лихвения процент, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който бил свързан с първоначалния лихвен процент. Навежда, че не било уговорено може ли този лихвен процент да се променя и при какви условия. Липсвало посочване на методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. Не бил уговорен годишния процент на разходите по кредита. В заявлението не били уговорени условията за издължаване на кредита, нямало погасителен план. Не било посочено какъв лихвен процент ще се прилага при просрочие, както и предупреждение към потребителя при просрочие на вноските, не бил уговорен реда за прекратяване на договора за кредит и другите реквизити, регламентирани в чл.11 ал. 1 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 ЗПК изрично изисквал всички изброени по-горе условия, да се съдържат в договора за кредит, а не в общите условия. Твърди, че след като не били уговорени в договора, е нарушен чл. 11, ал. 1 от ЗПК.

Счита сключеният договор за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК. Оспорва, че дължи описаните в исковата молба суми и размера на твърдения кредитен лимит от 3 500,00 лева. Оспорва, че е усвоил претендираните от ищеца средства, както и твърденията на ищеца, че всички описани вземания към ответника са по новата издадена кредитна карта.

Заявява, че в случай на наличие на прехвърлени задължения, от старата кредитна карта на „Алфа Банк България“ АД, прави възражение за погасяването им по давност.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 278/2021г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „Юробанк България“АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу П. В. Д. - ответник по настоящото дело за дължими суми по Договор за кредитна карта BG MC STANDARD от 14.06.2016г. Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 144/ 7.04.2021г. в полза на ищеца за заплащане от П. В. Д. на сумата 3 418,41 2 лева /три хиляди четиристотин и осемнадесет лева и четиридесет и една стотинки/ главница, възнаградителна лихва в размер на 775,11 лева/седемстотин седемдесет и пет лева и единадесет стотинки/ за периода от 29.11.2018г. до 15.09.2020г., мораторна лихва в размер на 405,07 лева /четиристотин и пет лева и седем стотинки/ за периода от 29.11.2018г. до 12.03.2020г., такси в размер на 108,20 лева /сто и осем лева и двадесет стотинки/ за периода от 29.11.2018г. до 22.02.2021г., разноски за връчване на покана в размер на 60,00 лева /шестдесет лева/ - за периода от 29.11.2018г. до 2.02.2021г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 24.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 571,55 лева /петстотин седемдесет и един лева и петдесет и пет стотинки/, от които 95,34 лева – ДТ и 476,21 лева адвокатско възнаграждение. Заповедният съд, с разпореждане от 24.10.2022 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок, тъй като заповедта за изпълнение по отношение на длъжника била връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове за вземането по издадената заповед за изпълнение.

Ответникът е подал заявление-договор за издаване на кредитна карта № А1501305015/14.06.2016 г. до ищцовото дружество и на същата дата договорът е сключен с подписването му от представител на ищцовото дружество. Същият бил сключен при действието на Общите условия на „Юробанк България“ АД за издаване и използване на кредитни карти VISA, MASTERCARD и AMERICAN EXPRES и приложение № 1 към общите условия, подписани от ответника и от банката по пълномощие на датата 14.06.2016г., които са и приети като доказателство по делото.

Съгласно чл. 1 от Заявление – договор за издаване на кредитна карта, старата кредитна карта, издадена от „Алфа Банка –клон България“ КЧТ, ЕИК 831694000 („стара Карта“), да бъде заменена с нова кредитна карта („нова Карта“), издадена от „Юробнак България“ АД, при запазване на кредитния лимит /чл.4 от договора/. Съгласно чл. 5 от договора непогасените задължения по старата карта към 20 май 2016 г. били прехвърлени автоматично по новата Карта на 25 май 2016 г., както подробно са описани като общата сума по тези задължения ще бъде посочена в първото месечно извлечение по новата карта като Предишно салдо, като за тези далфения не се ползва гратисен период по чл. 9.2 от Общите условия.

В заявлението – договор за издаване на кредитна карта, в частта Декларации, ответникът декларирал, че с подписване на заявлението – договор, е получил, запознал се е и приема Общите условия на „Юробанк България“АД за издаване и използване на кредитна карта VISA, MASTERCARD и AMERICAN EXPRES и Приложение № 1 към тях, приложими по отношение на новата карта и ги приема. Съгласно чл. 7.1 от Общите условия , отпуснатият потребителски кредит под формата на кредитен лимит се определя от банката, за което тя уведомявала кредитополучателя при получаване на кредитната карта и с месечните извлечения, които му се изпращат, като той дължал заплащане всеки месец поне на минимална месечна вноска, зависеща от размера на усвоените суми и посочена в месечното извлечение /чл. 8 от ОУ/. При забава на 3 минималната месечна вноска се дължала лихва за забава. Картодържателят имал право и във всеки един момент да прекрати договора, като изплати цялата дължима сума и върне картата. Съгласно чл. 20.2 от ОУ при неплащане на две минимални месечни вноски банката може да обяви задължението на кредитодържателя за изцяло предсрочно изискуемо.

В т. 10 от ОУ е разписано, че данните за ГПР и ГЛП се съдържат в приложението на същите. Видно от приложеното Приложение 1 към Общите условия, ГЛП е в размер на 18.9 %, а ГПР възлиза на 31.73 %. Изчисленията са дадени на база лимит от 3000 лева.

Отразено е в приложението, че изплащането на посочения усвоен лимит е на 12 равни по размер месечни вноски, всяка в размер на 287,83 лева, като общата дължима сума от клиента е 3453,92 лева.

Видно от констативен протокол от 15.09.2020 г. от ЧСИ Д. Н. поканата за изпълнение, ведно с уведомлението за предсрочна изискуемост, е връчено на 15.09.2020 г. на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, след като били изпълнени изискванията на чл. 46, ал. 1-5 ГПК. Съгласно поканата за изпълнение вземанията по договора били обявени за изцяло предсрочно изискуеми на 26.05.2020 г., като дължимата сума била в размер на 4 706,79 лева.

Установи се от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че дължимите суми по процесния договор за кредитна карта BG МС STAND ART към 22.02.2021г., са както следва: главница- 3418,41 лв.; договорна лихва-775,11лв.; мораторна лихва-405,07лв.; такси127,00лв.; обезщетения- 41,20лв.; или общо в размер на 4766,79лв. Вещото лице е дала заключение, че към 08.12.2022г. - дата на входиране на исковата молба промяна в процесиите задължения няма. Вещото лице е установило, че към датата на предсрочната изискуемост - 15.09.2020г. общият размер на задълженията по процесната кредитна карта е бил 4766,79лв. Посочило е, че процесната кредитна карта е блокирана на 11.12.2018г.

Според заключението на вещото лице, процесиите суми са начислени и дължими в периоди както следва: главница3418,41лв. усвоена от 21.05.2016г.-07.11.2018г.вкл.; договорна лихва775,11лв., начислена и дължима в периода10.11.2018-09.12.2019г.; мораторна лихва-405,07лв., начислена и дължима в периода 10.11.2018г.-09.12.2019г.; такси 127,00лв., начислени и дължими в периода 10.11.2018г.-25.06.2020г., обезщетения 41,20лв., начислени и дължими в периода 10.12.2018г.-28.03.2019г. Видно от заключението на вещото лице, след датата 22.02.2022г. не са постъпвали плащания за покриване на задълженията по процесната кредитна карта с картодържател П. Д.. В съдебно заседание вещото лице Д. заяви, че формирането на главницата е въз основа на сума прехвърлена от стара кредитна карта, извършени тегления в брой и покупки в ПОС терминал, а договорните лихви били определени с представените месечни банкови извлечения по кредитната карта, както и за непогасените мораторни лихва, имало и начислени банкови такси. Обясни, че имало начислено обезщетение за надвишаване на кредитния лимит, което било включено в общите банкови такси, като в общата сума е включено такси и обезщетения, които не се претендират отделно.

При така установената фактическата обстановка, съдът прави следните правни 4 изводи: Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. В тежест на ищеца е установяване на факта на сключения договор за кредитна карта, условията по този договор, твърденията за преустановяване плащанията на задълженията за главница и лихва и изпадането в забава от страна на ответника и обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, както и факта за усвояване на твърдения кредитен лимит от ответника във връзка и с оспорването от ответника в отговора. От своя страната ответникът следва да докаже, че е платил или основанието, поради което счита, че не дължи претендираната сума.