Решение № 4685 от 24.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4685 гр. Варна, 24.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110109002 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени в обективно кумулативно съединение искове от Б. Г. Б., ЕГН ********** срещу „С. б. з. р. М.-А.“ЕООД, ЕИК *** с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 200 лева, претендирана като неизплатено възнаграждение по граждански договор № 5/01.03.2022 г. за периода 01.05.2022г. – 25.05.2022 г. и с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 15 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди следствие на незаконосъобразното прекратяване на граждански договор, изразяващи се в накърняване на доброто му име, професионална и социална изолация, безсъние, интензивна тревожност, нервност и колебания в действията и самооценките, съществено влошаване на здравословното му състояние до пълна невъзможност да се чувства нормален, пълноценен човек и професионалист в областта на медицината.

Ищецът твърди в сезиралата съда искова молба, че от месец ноември 2021 г. до месец май 2022 г. вкл. давал дневни и нощни смени в медицинския център по граждански договори подобни на процесния № 5/01.03.2022 г. Всяко дежурство и направените процедури описвал в Рапортна книга, която подписвал. Изпълнявал задълженията си до 25.05.2022 г, 17 ч., когато му отказали автомобил за спешно пътуване до гр. Варна. Отишъл с велосипед и след инцидент контузил рамото си, като имал счупване на ключицата. Изпратил в МЦ “М.“ болнични и копия на рентгенови снимки от счупването. На 13.06.2022 г. му позвънил д-р О. С. от МЦ “М.“ и го попитал кога може да поеме дежурствата. Ищецът му обяснил, че не може да прекъсне болничния си, тъй като след два дни имал планиран ядреномагнитен резонанс на травмираното рамо. Разбрали се д-р С. да издаде заповед за прекратяване на гражданския му договор, както и той направил на 13.06.2022 г. Месец след това се появил абсурден проблем. Новоназначеният директор на МЦ “М.“ д-р М. С. отказала да заплати дежурствата му през месец май, за което ищецът подал сигнал до Районна прокуратура. Пред Прокуратурата М. С. твърдяла, че ищецът не е работил в МЦ “М.“ през месец май 2022 г. Твърди се, че и тя е подменила оригиналната Рапортна книга на МЦ “М.“, в която ищецът бил вписал действията си по време на дежурствата си от 1-ви до 25-ти май 2022 г.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна „СБР М. А.„ ЕООД е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове.

Не се оспорва, че между страните е съществувало гражданско правоотношение за полагане на труд в периода от 21.12.2021 г. до 30.04.2022 г. Практиката в отношенията и била договорите да се сключват месец за месец, като само първият договор бил с период от 21.12.2021 г. до 31.12.2021 г. От 01.01.2022 г. между страните била установена практика да се сключват еднотипни договори без срок, които касаели само текущия месец на 2022 г.

Документално правоотношението било прекратено със Заповед № 8/25.05.2022 г.

Документът бил двустранно подписан, макар и наименован „заповед“. От обясненията на ищеца от 09.06.2022 г. представени в писмен до преходния директор д-р Т. ставало ясно, че той е претърпял травма пред блока си на 24.05.2022 г. с велосипед, тъй като трябвало спешно да се яви пред съдебен изпълнител за вдигане на запор, наложен върху възнаграждението му за месец април 2022 г. и по тази причина заплатата му за месец април 2022 г. не била своевременно заплатена. Във връзка с това ищецът влязъл в спор с д-р Т. и на 24.05.2022 г. потеглил с велосипед от к.к. А. към гр. Варна, за да задейства вдигането на запора.

Изразява се становище за недопустимост на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Сочи се, че неимуществените вреди са само от непозволено увреждане за каквото не може да се квалифицира юридическият факт на прекратяване на гражданско правоотношение.

Отделено се сочи, че искът е неоснователен, тъй като полагането на труд по граждански договор е свързано с конкретно престиране на трудов резултат за месеца, за което е необходимо възлагане от страна възложителя СБР М. – А. ЕООД. След като нямало възлагане, нямало и формирано възнаграждение за труд.

В условията на евентуалност се отправя възражение за прихващане с правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД на исковите суми със сумата от 2 915 лева, от която 1 085 лева за незаплатена храна, осигурявана от дружеството и 1 830 лева за наемна цена за квартира - стая от сградната база на дружеството за периода от 21.12.2021 г. до 22.06.2022 г.

Твърди се, че през целия срок на договорите ищецът е ползвал безплатно предоставените му от ответното дружество храна и квартира без поемане на такова задължение към него.

Ползвал самостоятелна стая с баня и тоалет от сградна база на дружеството, при наемна цена при отдаване под наем на трети лица срещу 10 лева на ден. Ползването продължило и през месец юни 2022 г., въпреки че договорните правоотношения на ищеца били прекратени на 25.05.2022 г. Помещението било върнато на 22.06.2022 г.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, явява се лично и чрез адв. Б. Д. поддържа предявените искове и оспорва релевираното възражение за прихващане като неоснователно. С допълнителни писмени бележки доразвива своите доводи по същество.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. С. Д. поддържа отговора на исковата молба. В депозираните писмени бележки доразвива своите доводи за неоснователност на предявените искове.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не се спори по делото, че между страните е съществувало гражданско правоотношение за полагане на труд в периода от 21.12.2021 г. до 30.04.2022 г. Не се спори също, че практиката, която била установена между страните, е да се сключват граждански договори, по които възлагането е било месец за месец, което е в унисон с ангажираните по делото договори – граждански договор № 15/21.12.2021 г., който е сключен за срок от 21.12.2021 г. до 31.12.2021 г.; граждански договор № 1/01.01.2022 г.; граждански договор № 3/01.02.2022 г.; граждански договор № 5/01.03.2022 г. и граждански договор № 10/01.04.2022 г.

Видно е от представените по делото граждански договори, че по възлагане на ответника ищецът е поел задължението да осъществява консултанстка, диагностична и 2 лечебна дейност в областта на физиотерапията и рехабилитацията в СРБ „М. – А.“ ЕООД срещу задължението на възложителя да изплати на изпълнителя възнаграждение в месечен размер от по 2 200.00 лева, съгласно договорите от 01.03.2022 г. и 01.04.2022 г.; по 90.00 лева на 12 часова смяна, разположение в делнични дни по 0.50 лева на час, разположение в правзнични и почивни дни по 1.00 лев на час, съгласно договорите от 01.02.2022 г. и 01.01.2022 г. и в размер на 921.00 лева, съгалсно договора от 21.12.2021 г., който още предвижда и допълнително възнаграждение за разположение от по 0.50 лева на час от понеделник до петък и по 1.00 лев на час в почивни и празнични дни. Договорите са влезли в сила от деня на тяхното подписване до приключване на възложената работа. Страните са уговорили и възможността договорите да бъдат прекратени преди приключване на възложената работа по взаимно съгласие на страните, оформено в писмен вид, а при форсмажорни обстоятелства е договорено сделките да се развалят по право.

Към всеки един от горепосочените граждански договори от 21.12.2021 г., 01.01.2022 г., 01.02.2022 г., 01.03.2022 г. и 01.04.2022 г. са представени и сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, от които се установява, че в полза на ищеца ответникът е заплатил уговорените в договорите възнаграждения след приспадане на дължимия данък, което е в унисон и със служебно изисканата във връзка с молбите на ищеца по чл. 83, ал. 2 и чл. 95 от ГПК справки от ТД на НАП – гр. Варна.

Представен е и разходен касов ордер № 86 от 22.06.2022 г. /л. 153/, от който е видно, че ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата в размер на 2 035.00 лева, като основанието на плащането е граждански договор № 10/01.04.2022 г.

Разходният касов ордер е двустранно подписан и неоспорен от страните.

По делото е представено и запорно съобщение с вх. № 63-13.05.2022 г. /л. 104/, адресирано до ответника, от което е видно, че ЧСИ с рег. № *** в КЧСИ е наложил запор върху вземанията, които ищецът има от ответника до размера на дълга му по изп. дело № 446/2020 г., който възлиза на 686.18 лева към 18.04.2022 г.

Видно е от ангажираната на л. 75 заповед № 8/25.05.2022 г. към граждански договор № 10/01.04.2022 г., че договорното отношение между страните по делото е прекратено, считано от 25.05.2022 г. Заповедта е двустранно подписана и получена на същата дата от ищеца.

По делото е представен и приемо-предавателен протокол /л. 106/, от който е видно, че ищецът е освободил СРБ „М.-А.“ ЕООД на 22.06.2022 г.

По делото е представен и препис от рапортна книга на СБР „М. – А.“ ЕООД. От същия се констатира, че ищецът в процесния период от 01.05.2022 г. до 25.05.2022 г. е давал дневни и нощни дежурства в СРБ „М. – А.“ ЕООД.

По делото е ангажирано ескепртно заключение чрез назначената ССчЕ, от което се констатира, че за периода от 21.12.2021 г. до 22.06.2022 г. за ползваната стая № Н7 се дължи общо 1 766.40 лева за 184 дни, като стойността на 1 храноден е 15.00 лева.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свид. М. С. К., водена от ответното дружество. В показанията си свид. К. сочи, че с ответника са били колеги от университета. Впоследствие свид. К. е поела управлението на СРБ „М.-А.“ ЕООД в периода от 22.07.2022 г. до 12.02.2024 г. В периода преди да стане управител, в който ищецът е работил при ответника, свид. К. също е била на граждански договор с ответното дружетсво. Практиката била гражданските договори с лекарите да се сключват месец за месец. Т.е. всеки месец гражданските договори се подновявали. В края на месеца се издавали констативни протоколи, в които управителят заявявал своето удовлетворение от работата, която е извършил служителят. Между страните не е бил подписван договор за месец май 2022 г. Служителите, които били от другите далечни градове нощували в Сектор „Н“ на здравното заведение, в който имало стаи за служители. Тези, които били от гр. Варна и от гр.

Добрич на тях им се плащал транспортът до к.к. А.. Ищецът имал уговорка с предния управител да ползва стая и да се изхранва в здравното заведение. Т.е. той е ползвал стаята и храната с разрешението на предходния управител.

В показанията си свид. М. А. К., водена от ищеца, сочи, че е първа братовчедка на последния. Ищецът през 2021 г. и 2022 г. работил в к. к. „А.“ като лекар. Преди това е работил в гр. Балчик. И на двете места живеел в болницата, в която работи. Ищецът е давал 3 денонощни дежурства. Оставал е да спи в здравното заведение. Имал особен режим на хранене, поради което сам си е пазарувал и готвел.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

По иска с правна квалифкация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД:

З а да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника в конкретния казус , ищецът следва да установи в хода на процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на предявения осъдителен иск: 1./ учреденото между страните валидно облигационно правоотношение по договор за осъществяване на консултантска, диагностична и лечебна дейност в областта на физиотерапията и рехабилитацията в СРБ „М.-А.“ ЕООД от 01.03.2022 г.; 2./ своята изправност по договора, а именно че е изпълнил задължението си да извършва възложените нему дейности; 3./ изискуемостта на главното вземане и изпадането на длъжника в забава, както и 4./ размера на предявените граждански притезания.