Решение № 40 от 05.07.2021, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Шумен , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Азадухи Ов. Карагьозян

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20213600500164 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1/6.01.2021г. по гр.д.№834/2020г. по описа на НПРС, съдът е признал за установено ,на осн.чл.124 от ГПК , във вр. с чл.67 ал.1 от ЗС по отношение на „Геосолар Нови пазар“ ЕООД, че учреденото съгласно договор №355/2010г. между Община Нови пазар и „Геосолар Нови пазар“ ЕООД в полза на „Геосолар Нови пазар“ ЕООД право на строеж и сервитутни права върху недвижим имот , общинска публична собственост : ПИ *** по КК и КР на гр.Нови пазар , находящ се в землището на гр.Нови пазар с площ от 505 756 кв.м. ,седма категория ,представляващ пасище ,мера в м.Каваклар“ при съседи имоти с №***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, за изграждане на централа за производство на електрическа енергия от фотоволтаични съоръжения ,не съществува ,поради погасяването му по давност.

Решението е обжалвано от ответника „Геосолар Нови пазар“ ЕООД, действащ ,чрез пълномощника си адв.М.К. И., като недопустимо ,при условията на евентуалност и като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.

Жалбоподателят моли решението да бъде обезсилено и производството по делото прекратено , при условията на евентуалност отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Община Нови пазар , действаща, чрез пълномощника си главен юрисконсулт 1

Борислав Стоянов Георгиев е депозирала отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите изводи на първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.

Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното :

Ищецът е предявил срещу ответника отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 от ГПК вр. с чл.67 от ЗС съдът да признае за установено ,че учреденото съгласно договор №355/2010г. между Община Нови пазар и „Геосолар Нови пазар“ ЕООД в полза на „Геосолар Нови пазар“ ЕООД право на строеж и сервитутни права върху недвижим имот , общинска публична собственост : ПИ *** по КК и КР на гр.Нови пазар , находящ се в землището на гр.Нови пазар с площ от 505 756 кв.м. ,седма категория ,представляващ пасище ,мера в м.Каваклар“ при съседи имоти с №***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, за изграждане на централа за производство на електрическа енергия от фотоволтаични съоръжения ,не съществува ,поради погасяването му по давност.

Направеното от жалбоподателя възражение , че решението е недопустимо , тъй като е постановено по нередовна искова молба е неоснователно. Жалбоподателят твърди , че петитума на исковата молба следвало да се съдържа надлежно описание на недвижимият имот и/или на ограниченото вещно право ,което в случая не било налице , липсвало както описание на самото право на строеж ,така и на имота в който същото било учредено. В исковата молба ищецът е посочил конкретният договор от който черпи права по предявения иск и в обстоятелствената част на исковата молба има подробно описание на недвижимият имот върху който е учредено правото на строеж по договора и следователно обемът на търсената защита е установим по този начин , като с предявеният иск се иска отричане на цялото учредено право на строеж по процесният договор и следователно не е налице 2 твърдяната от ответника нередовност на исковата молба.

На следващо место във въззивната жалба се поддържа направеното и пред НПРС възражение за недопустимост на иска ,поради липсата на правен интерес от предявяването на този иск.

Съдът счита това възражение за неоснователно.

Съдът като съобрази твърденията на ищеца в исковата молба и фактическата обстановка по делото ,която е правилно установена от НПРС и позовавайки се на разрешенията дадени с ТР №8/27.11.2013г. по т.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС по т.1 относно интереса на ищеца от предявяването на отричателен установителен иск, счита ,че за ищеца по делото съществува интерес от воденето на иска , тъй като с отричане правата на ответника, ще бъде възстановена възможността му да упражнява правото на собственост в пълен обем, без да търпи ограниченията на правото на строеж. Тъй като правото на строеж обременява имота на собственика и за да съществува яснота дали то ще бъде реализирано или не, законът предвижда петгодишен срок за упражняването му. При неспазването му правото на строеж се погасява по давност в полза на собственика на земята. Прекратяването на правото на строеж настъпва с изтичането на определения в закона петгодишен срок - чл.

67 ЗС. По разпореждане на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. За да се ползва от правопогасяващото действие на изтичането на давностния срок, субектът, който има интерес от това, следва да установи тези правни последици по съдебен ред, ако те не се признават от другата страна доброволно. С решението се признава за установено в отношенията на собственика на терена и носителя на правото на строеж, че това право не съществува, поради погасяването му по давност. Правно значение в отношенията между страните има не датата, на която е изтекъл петгодишния срок по чл. 67 ЗС, а фактът на погасяване на ограниченото вещно правото. Това е така, защото решението, с което се уважава или отхвърля установителен иск по същество влиза в законна сила по правоотношението, чието съществуване или несъществуване се е искало да бъде установено. С неговото влизане в сила страната постига целта, която е преследвала с предявяване на иска.

Във въззивната жалба жалбоподателят твърди ,че постановеното от НПРС решение било недопустимо тъй като било постановено по непредявен иск.

Както се посочи по-горе ищецът е предявил срещу ответника отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 от ГПК вр. с чл.67 от ЗС съдът да признае за установено ,че учреденото съгласно договор №355/2010г. между Община Нови пазар и „Геосолар Нови пазар“ ЕООД в полза на „Геосолар Нови пазар“ ЕООД право на строеж и сервитутни права върху недвижим имот , общинска публична собственост : ПИ *** по КК и КР на гр.Нови пазар , находящ се в землището на гр.Нови пазар с площ от 505 756 кв.м. ,седма категория ,представляващ пасище ,мера в м.Каваклар“ при съседи имоти с №***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, за изграждане на централа за производство на електрическа 3 енергия от фотоволтаични съоръжения ,не съществува ,поради погасяването му по давност и именно този иск е разгледан и от НПРС и възражението е неоснователно.

По делото не е спорно ,че между страните е сключен договор № 355/2010 г. от 01.09.2010 г. като ищецът е учредил в полза на ответника право на строеж и сервитутни права върху имот, публична общинска собственост, актуван с Акт № 1402/13.07.2010 г. и представляващ ПИ №*** по КК и КР на гр.Нови пазар , находящ се в землището на гр. Нови пазар, с площ от 505 756 кв.м., седма категория, представляващ пасище в м.

„Кавлаклар „ . Предоставеното сервитутно право е за изграждане на централа за производство на електрическа енергия от фотоволтаични съоръжения от ответника.

Договорът за суперфиция е вписан в АВп при PC Нови пазар под № 18, том 9 с per. № 3118/03.09.2010 г., а съгл. чл. 1, т.4 срокът на правото на строеж е 30 години.Съгласно чл. 9 от договора, инвеститорът (ответникът) се задължава да започне строителството на обекта в срок до 2 години от датата на издаване на строителното разрешение. Също така не е спорно ,че ответникът не е реализирал предоставеното му право на строеж ,съгласно сключеният договор . Ищецът твърди, че поради изтичането на давностния срок по чл. 67, ал.1 от ЗС, от 5 години, то правото на ответника да построи върху имота, собственост на ищеца посочения в договора обект - фотоволтаичната централа, е погасено по давност.

От своя страна, ответникът твърди, че правото на строеж не е реализирано, поради наличието на обективни пречки за това изложени в отговора и поддържани и пред ШОС в депозираната въззивна жалба .

Съгласно чл. 67 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. За да бъде уважен предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 67 ЗС от ангажираните по делото доказателства следва да бъде установено, че ищецът е учредил в полза на ответното дружество право на строеж върху притежаван от него имот, както и че същото не е реализирано в продължение на 5 години. С Тълкувателно решение 1/ 2011 г. на ОСГК на ВКС, задължително за настоящия съд на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ, е прието, че "упражняване на правото на строеж" по смисъла на чл. 67 ЗС е изграждане на сградата на груб строеж или на съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж (т.1), а също и че срокът по чл. 67 ЗС тече от момента, в който договорът за учредяване на правото на строеж е породил действие (от момента на сключването на договора или от момента, в който страните са уговорили, че ще породи действие), а ако собствениците на земята недобросъвестно са създали пречки за реализиране на правото на стоеж, не могат да се ползват от тази своя недобросъвестност (т.2). В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че ако собствениците на земята нямат и не са поели задължения да извършват фактически или правни действия във връзка със строежа, всички необходими действия за започване и реализиране на стоежа следва да бъдат извършени от суперфициаря. Ако обаче е договорено, че последният не може да предприеме някое действие без съдействие на собственика на земята или ако собственикът на земята недобросъвестно пречи и се 4 противопоставя на извършването на съответни прави или фактически действия във връзка с реализирането на правото на строеж, собственикът не може да черпи права от недобросъвестното си поведение. Прието е също, че срокът по чл. 67 ЗС не тече през периоди от време, когато строителството се бави по обективни причини, несвързани с поведението на страните по договора.

Данни по делото ищецът да е създал невъзможност или пречки на ответното дружество да реализира правото си на строеж в настоящото производство не са събрани.

Предвид гореизложеното и съобразно решение №850 по протокол №9 от 29.07.2011г. на Общински съвет –Нови пазар с което е одобрен ПУП-ПЗ на ПИ с идентификатор 52009119-322 по кадастралната карта на гр.Нови пазар за промяна предназначението на терена за чисто производствена дейност за изграждане на фотоволтаична електроцентрала ,което съгласно удостоверение №66/27.10.2011г. на общ.Нови пазар одобреният ПУП е в сила от 23.09.2011г. съдът приема , че срокът по чл.67 от ЗС е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 23.09.2016г.,

Във въззивната жалба жалбоподателят твърди , че срокът не е текъл тъй като към началото на 2012г. процедурата за промяна предназначението на процесният имот по Закона за опазване на земеделските земи пред МЗХ не е била приключила в началото на 2012г., но ответникът не е представил доказателства ,че тази пречка е съществувала и през останалата част от давностният срок до изтичането му на 23.09.2016г. и това възражение е несъстоятелно .