Решение № 127 от 09.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пловдив, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Дублекова при участието на секретаря Каменка Кяйчева като разгледа докладваното от Велина Дублекова Търговско дело № 20255300900169 по описа за 2025 година

Предявени са искове по чл.432, ал.1 КЗ.

Ищецът Г. В. К., ЕГН **********, от гр. *****, ул. *****, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да му заплати обезщетение за претърпени, в резултат на настъпило на *****г. в гр. ***** ПТП, неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. и имуществени вреди в размер на 5 875,88 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете на 17.03.2025 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че на ***** г. в гр.

***** ищецът е пострадал при ПТП, причинено от водача на лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ***** – А. И. Х., който е признат за виновен с одобрено от съда споразумение по а.н.д.№ 226/2024 г. на РС – Велинград за нарушаване на правилата за движение по ЗДвП, с което е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в бикондилно счупване на големия пищял (тибик) на десния крак, довело до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник. Непосредствено след настъпване на ПТП ищецът изпитал силни болки в областта на десния крак и бил откаран с частен транспорт в МБАЛ „*****“ ЕООД, откъдето бил насочен към УМБАЛ 1

„*****" ЕАД – Пловдив за операция. Същият ден бил опериран под спинална анестезия, като му е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на тибия и фибула на десния крак. Възстановяването на ищеца продължило повече от 6 месеца, през което време бил нетрудоспособен, изпитвал много силни болки, които постепенно отшумявали, както и затруднено придвижване с помощта на помощни средства и необходимост от помощ в ежедневието. Бил непълноценен в eжедневието си, ограничил социалните си контакти, престанал да спортува, семейството му престанало да ходи на почивки. Освен това, ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи за мед. консумативи, лекарства и др., подробно описани в 19 пункта в ИМ. Ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разликата между неполученото от него нетно трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 24.01.2024 г. – 23.07.2024 г. в размер на общо 3 634,60 лв., тъй като преди ПТП работил като ***** по трудово правоотношение с „*****“ ООД с трудово възнаграждение в размер на 1 950 лв. месечно, съгласно Допълнително споразумение от 31.10.2023 г. Тъй като за управлявания от виновния водач А. И. Х. лек автомобил „БМВ“ с рег.№ *****, към датата на ПТП е налице валидно сключена с ответника ЗД „Бул Инс" АД застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със срок на валидност 28.09.2023 г. – 27.09.2024 г., на 31.01.2024 г. ищецът предявил претенциите си за обезщетяване на вреди пред застрахователното дружество с молба вх.№ ***** г., а със Заявление вх.№ ***** г. представил всички необходими документи в тази връзка, но въпреки това не получил застрахователно обезщетение.

Ответникът в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който заявява, че не оспорва предявените искове по основание, а само по размер, като изразява готовност за постигане на спогодба относно неимуществените вреди до размер от 35 000 лв. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП за л.а. „БМВ“ с рег. № ***** по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва като завишен и противоречащ на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 60 000 лв. Оспорва и размера на претендираните имуществени вреди - направени мед. разходи в размер на 1 400 лв., тъй като от 2 наказателното дело е видно, че тези разходи са били поети от прекия извършител на деликта – А. Х.. Относно описаните разходи за лекарства и медикаменти твърди, че не са представени доказателства, че същите са били изписани на ищеца от лекар – специалист във връзка с процесното ПТП.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, в която заявява, че поддържа изцяло така предявените искове, като признава, че сумата от 1 440 лв. – мед. разходи във връзка с операцията на крака му, е получил от близки на деликвента.

Ответникът е подал допълнителен отговор в който заявява, че поддържа изцяло отговора, но предлага спогодба за обезщетението за неимуществени вреди в размер не на 35 000 лв., а на 40 000 лв.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковете.

С доклада по делото е прието за безспорно между страните наличието на валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника за управлявания от А. И. Х. автомобил. Предвид изложеното следва да се приеме, че застрахователното дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

По делото е приложен препис от протокол от о.с.з. от 05.10.2024г., А.Н.Д. № 226/ 2024г. по описа на Районен съд – Велинград, от който се установява, че с определение от 05.10.2024г. е одобрено споразумение, влязло в законна сила на 05.10.2024г., по силата на което А. И. Х., се признава, че е извършил виновно престъпление по чл. 343а, ал.1, б „а“ вр. чл.343, ал.1, б „б“вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на *****г. в гр. *****, община *****, ул.

*****, при управление на МПС – л.а. БМВ с рег. № *****, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г. В. К., изразяваща се в затрудняване движението на долен десен 3 крайник – бикондилно счупване на големия пищял /тибия/ на десния крак.

Приетото като доказателство и цитирано по-горе споразумение, имащо характер на присъда, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на основание чл.300 от ГПК, установява в настоящото производство факта на настъпване на процесното ПТП, противоправността на деянието, извършено от А. И. Х. и вината на последния.

Предявените искове по чл. 432, ал.1 от КЗ против застрахователя са доказани по основание поради наличието на основните елементи от състава му: наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, деликт със всички елементи на неговия състав (виновно и противоправно деяние, вреда и причинна връзка между тях). В полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания вследствие на получените травматични увреждания, както и имуществени вреди.

Ответникът признава предявените искове по основание. Спорните по делото въпроси се заключават до размера на исковата претенция.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани писмени и гласни доказателства – медицинска документация, заключение по допусната СМЕ и свидетелски показания – разпитани са свидетелите С. К. /**** на ищеца/ и Р. Н. /***** на ищеца/.

От медицинската документация и от заключението на вещото лице се установява, че във връзка с получената травма – бикондилна фрактура на горната част на дясната фибия, на ищеца е проведено оперативно лечение – извършено е открито наместване на фрактурата на дясната тибия и метална остеосинтеза с плака и винтове. Лечението е продължило с антибиотици, аналгетици и препарати за разреждане на кръвта. Процесното ПТП и последващото оперативно и възстановително лечение са предизвикали у ищеца болки и страдания, които според ВАС отговарят на 7-8 единици. За тези болки е приемал продължително време аналгетици, не е можел да стъпва на десния крак, затова продължително време е ползвал помощни средства.

Бил е затруднен в тоалет, обслужване и придвижване, нуждаел се е от грижи и 4 гледане в дома за определен период от време. По време на възстановителния период е трябвало да провежда рехабилитация и физиотерапия.

Рехабилитацията е свързана с раздвижване на дясното коляно, което е ставало бавно и е било свързано с болки и страдания. Възстановителният период е продължил шест месеца, през който период е бил временно нетрудоспособен.

От свидетелските показания се установява, че ищецът е останал около една седмица в болницата след операцията, като ***** му е била придружител. След това около един месец е бил на легло, след този един месец постепенно е започнал да се опитва да става с помощта на ***** си и **** си и с инвалиден стол, но му се е виело свят и кракът му посинявал като се изправи. На третия месец след операцията започнал да се опитва да ходи с две патерици. На четвъртия и петия месец използвал две патерици и през това време провел два курса физиотерапия. На шестия месец започнал да се придвижва с една патерица. През първия месец болките били много силни, което налагало сутрин и вечер да приема течен аналгин. Не можел сам да се обръща в леглото, налагало се с помощ от близките му. Докато бил на легло бил изцяло обслужван от близките си. След първия месец му помагали да става от леглото и го прехвърляли на инвалидната количка. Освен аналгин приемал хранителни добавки, които му били изписани, както и един месец му слагали инжекции против съсирване на кръвта. Към настоящия момент е възстановен и се движи нормално, но при пренатоварване на крака и при промяна на времето изпитва болки и се налага да взима болкоуспокояващи.

При определяне размера на обезщетението за понесените от ищеца неимуществени вреди съдът съобрази следното:

Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обстоятелства са получените от ищеца травматични увреждания- бикондилна фрактура на горната част на дясната фибия; проведеното оперативно и медикаментозно лечение, възстановителяният период от шест месеца. Ищецът е изпитвал силни болки през първия месец след инцидента, което е налагало да взима обезболяващи 5 два пъти дневно. В продължение на един месец е бил на легло, през което време е бил напълно обслужван от близките си. Започнал е постепенно да става от леглото с помощта на близките си, като е ползвал инвалидна количка.

По предписание на лекарите е започнал раздвижване след третия месец, като е ползвал помощни средства, както и е имал нужда от помощта на близките си.

Наред с посочените обстоятелства съдът отчита и продължителността на възстановителния период, както и обстоятелството, че след изтичането на този период ищецът е бил възстановен и трудоспособен, към момента се движи нормално.

С оглед гореизложеното, установената съдебна практика и принципите на справедливост, установени в чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че исковата претенция за обезщетение за причинени на ищеца неимуществени врени следва да бъде уважена в размер от 40 000 лв. (20 451,68 евро). С посочения размер, според настоящия състав на съда, ще се реализира целта на института за репарация на търпените от ищцата неимуществени вреди, като за разликата до пълния заявен размер, искът е неоснователен.

По отношение на иска за имуществени вреди съдът намира следното:

По делото са приети като писмени доказателства разходооправдателни документи (фактури и касови бонове) за закупени медицински консумативи, медикаменти и превързочни материали, както и за заплатени потребителски такси и медицински транспорт, от които се установява, че са направени разходи в общ размер на 2240,98 лв. Направените разходи са в пряка причиноследствена връзка с претърпяното от ищеца ПТП, същите касаят неговото лечение и възстановяване. Този извод съда прави от вида на закупените продукти и заплатени услуги, видни от приложените разходооправдателни документи, заключението на СМЕ и свидетелските показания. На ищеца са били изписани болкоуспокояващи (ищецът е приемал продължително време течен аналгин), както и хранителни добавки за укрепване на мускулите и хрущяла (св. Н.), в продължение на един месец са му слагани инжекции против съсирване на кръвта, за зарастване на оперативната рана са използвани медикаменти и превързочни материали.