Решение № 9080 от 10.08.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9080 гр. С., 10.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110116056 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Т. С.” ЕАД срещу В. АС. МЛ. и УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД искове, както следва: срещу ответника В. АС. МЛ. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , а срещу ответника УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД – обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че с ответника В. АС. МЛ. са в облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „К. С.“, кв. „Борово“, бл. 217, вх. В, ет. 5, ап. 50, аб. № 70583. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника в качеството му на собственик на ½ от процесния имот за релевирания период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника В.

АС. МЛ. да му заплати следните суми: сумата от 2389,60 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 322,24 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 16.07.2019 г. до 10.01.2022 г., сума в размер на 17,38 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,92 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.01.2019 г. до 10.01.2022 г.

Ищецът твърди още, че ответникът УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, като ползвател на същия топлоснабден имот, през процесния период е ползвало топлинна енергия, доставена от ищеца, но не е заплатило дължимата цена, като по този начин ответното дружество се е обогатило за сметка на ищеца. Иска от съда да постанови решение, с което осъди ответника УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД да заплати на ищеца следните 1 суми: сумата от 2389,60 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 322,24 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 16.07.2019 г. до 10.01.2022 г., сума в размер на 17,38 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,92 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.01.2019 г. до 10.01.2022 г.

Ответникът УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД в срока по чл. 131 ГПК е подали отговор на исковата молба, в който заявява, че не оспорва дължимостта на сумите, като навежда довод за погасяване на процесните суми в рамките на исковото производство, поради което моли претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ответникът – В. АС. МЛ., не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК. В съдебно заседание, проведено на 11.07.2022 г., се явява лично, като заявява, че е собственик на ½ от процесния имот, а останалата ½ е собственост на другия ответник по делото. Излага твърдение, че не живее в имота от 30 години, като същия се обитава от брат му.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ срещу ответника В. АС. МЛ.:

Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати стойността на претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един 2 местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственикът/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Т.е. установената в чл. 153, ал. 1 ЗЕ презумпция е оборима. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

В случая правото на собственост на ответника В. АС. МЛ. върху ½ от процесния имот е установено предвид извършеното от него признание, което се подкрепя и от постъпили и приети по делото изискани от Столична община писмени доказателства – Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 10.01.1969 г., и удостоверение за наследници на Б. Р. М.а, от което се установява, че е наследена от синовете си В. АС.

МЛ. и Р. А. М., придобили на основание чл. 5, ал. 1 ЗН по ½ от процесния имот (л. 74 – 86). Въз основа на гореизложеното се обосновава извод, че в качеството си на собственик, ответникът се явява презюмиран клиент на топлинна енергия. Доводите, че същият не живее в имота, а той се обитава от брат му, не обосновават извод облигационното отношение по повод доставка на топлинна енергия да са възникнали с брата на ответника, доколкото не е установено по делото наличието на договор за 3 продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот, съобразно мотивите на цитираното Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо съдът намира за доказано наличието на облигационно отношение по повод продажба на топлинна енергия за битови нужди, възникнало между ищцовото дружество и ответника В. АС. МЛ..

С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че процесният имот е топлоснабден, както и че до него е доставено количество топлинна енергия за процесния период на посочената в исковата молба стойност.

По делото не се твърди и не се установява плащане на дължимата сума.

Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия следва да се уважи, като ответникът В. А. М. бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2389,60 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането.

По претендираното вземане за възнаграждение за дялово разпределение:

За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е основателен. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение за дялово разпределение.