Определение № 599 от 06.03.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 599 гр. Бургас, 06.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Съдебни

СТЕФАНКА СТ. БОГДАНОВА заседатели: РАДОСЛАВ Г. ГОСПОДИНОВ при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева в присъствието на прокурора Х. Ант. Г. като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Частно наказателно дело № 20242120205236 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Постъпило е предложение от прокурор при Районна прокуратура Бургас, с което се предлага на осъдения Р. К. М., с ЕГН: ********** да бъде определено общо наказание измежду наложените по НОХД № 16547 / 2022г. по описа на Районен съд - София, НОХД № 1299 / 2023г. по описа на Районен съд - Бургас, НОХД № 2155 / 2019г. по описа на Районен съд - София, НОХД № 1114 / 2023г. по описа на Районен съд - София, НОХД № 4879 / 2023г. по описа на Районен съд - Бургас, НОХД № 1701 / 2023г. по описа на Районен съд - Бургас и НОХД № 4874 / 2023г. по описа на Районен съд - Бургас и осъденият да изтърпи едно общо наказание в размер на най - тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца което на осн. чл.

57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 24 от НК, определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца се предлага да бъде увеличено с още 6 /шест/ месеца, до размера на 2 /две/ години и 2 /два/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначално определен „строг“ режим.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК от определеното общо най-тежко, увеличено наказание, да се приспадне изтърпяната част от наказанията в съвкупността.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК, да се приспадне времето през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

На основание чл. 59, ал. 2 от НК, от така определеното общо най - тежко 1 наказание „лишаване от свобода“, следва да се приспадне времето през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР или НПК във връзка с присъдите включени в съвкупността.

В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – град Бургас поддържа внесеното предложение.

Защитникът на осъденото лице адв. Т. счита, че са налице предпоставките за определяне на общо наказание и предоставя на преценка на съда дали да се приложи разпоредбата на чл. 24 НК.

Осъденото лице моли да не се увеличава общо определеното наказание и да му бъде даден шанс.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Р. К. М., с ЕГН: ********** е осъждан многократно като след изтърпяване на общо наказание лишаване от свобода за срок от две години по ЧНД № 2728/2021г. по описа на РС Бургас на 17.09.2021г. е осъждан, както следва:

1. С Определение е одобрено Споразумение по НОХД № 16547 / 2022г. по описа на Районен съд – София, с което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК като е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б.

„Б“ да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Деянието е извършено на 01.05.2022г. Определението е влязло в сила на 16.02.2023г.

2. С Определение, с което е одобрено Споразумение по НОХД № 1299 / 2023г. по описа на Районен съд - Бургас е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.

29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, като е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б.

„б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим. Деянието извършено на 05.01.2022г. Определението е влязло в сила на 10.05.2023г.

3. С Присъда по НОХД № 2155 / 2019г. по описа на Районен съд - София е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл.

20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и периодичност на явяване два пъти седмично;

Задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.;

Деянието извършено в периода 08.12.2015г. - 10.12.2015г. Присъдата е влязла в сила на 06.07.2023г.

4. С Определение, с което е одобрено Споразумение по НОХД № 1114/2023г. по описа на Районен съд - София е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.

29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, като е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б.

„б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим. Деянието извършено на 21.06.2022г. Определението е влязло в сила на 19.10.2023г.

2

5. С Присъда по НОХД № 4879 / 2023г. по описа на Районен съд - Бургас е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.

„б“ от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим. Деянието извършено на 09.09.2022г. Актът е влязъл в сила на 15.02.2024г.

6. С Присъда по НОХД № 1701 / 2023г. по описа на Районен съд - Бургас е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим. Деянието извършено в периода от 24.12.2021 до 11.04.2022г.

Актът е влязъл в сила на 25.06.2024г.

7. С Присъда по НОХД № 4874 / 2023г. по описа на Районен съд - Бургас е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим.

Деянието извършено на 27.09.2022г. Актът е влязъл в сила на 29.11.2024г.

Районен съд Бургас, провери приложимостта на чл.23 и чл.25 от НК, като съпостави от една страна датите на извършване на всяко от посочените деяния, както и съпостави датите на влизане в сила на всяко от осъжданията.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009г. на ВКС по тълк. дело № 3/2009г., ОСНК, когато бъдат събрани нови данни за осъжданията на лицето, въпросът за общото наказание, което трябва да бъде наложено, следва да бъде пререшен. Към настоящият момент спрямо М. за посочените осъждания са налице предпоставките да се определи едно общо наказание, каквото, без да се отчита последното осъждане по НОХД № 4874/2023г. на БРС, му е било определено с Определение №1935/12.08.2024г. по описа на РС Бургас в сила от 28.08.2024г. Към тази група следва да се присъедини само последното осъждане с влязла в сила присъда от 29.11.2024г. по НОХД № 4874/2023г. на РС Бургас, което касае деяние извършено назад във времето – 27.09.2022г.

При избор на конкретен вариант за кумулиране, съдът следва да се ръководи от указанията дадени в Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д.

№ 2/65 г. на Пленума на ВС, съгласно което – при множество различни варианти, съдът следва да избере този, който е най-благоприятен за осъденото лице. В конкретния случай осъждането по НОХД № 2155/2019г. на РС София е за деяние извършено много назад във времето и би могло да се постави в обща група и с предходните деяния, но в конкретния случай като е било поставяно в преходни групи с посочените по-горе т. 1-т.6 осъждания, а именно по ЧНД № 2686/2024г. по описа на РС Бургас, ЧНД № 802/2024г. на БРС и ЧНД № 830/2023г. на РС София, на практика е било изтърпяно с осъжданията в тези групи. Най-благоприятен за осъденото лице в настоящия случай е варианта, при който за всички посочени осъждания се определи и наложи общо, най-тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една 3 година и осем месеца.

Следва да се посочи, че извършените от М. деяния се отличават с висока степен на обществена опасност, тъй като макар и преди настоящата обща група да е търпял вече наказание „лишаване от свобода” от две години, то след освобождаването му от затвор престъпната деятелност е продължила и се касае основно за престъпления против собствеността. Очевидно, че този вид дейност се е превърнала в основен източник на средства за осъденото лице като престъпните прояви се отличават с разнообразие на отнеманите вещи, но всички са насочени към набавяне на средства по престъпен начин. Касае се за определяне на обща група по седем осъждания като престъпната дейност е в условията на опасен рецидив, което неизбежно повишава обществената опасност на деянието и на дееца, но от друга страна тези обстоятелства са съобразени при всяка една присъда, съответно определение за одобряване на споразумение. Съдът отчита младата възраст на осъдения към датата на извършване на деянията това, че по някои от престъпленията е постигнато споразумение, но въпреки това е на мнение, че следва да се увеличи общото най-тежко наказание лишаване от свобода, за да се постигнат целите на наказанието и най-вече, за да се предупреди и превъзпита извършителят и за да не остане с усещане за безнаказаност за общата престъпна дейност, но това увеличение следва да бъде с четири месеца, а не със шест, както се предлага от прокурора. От една страна с определение № 1935/12.08.2024г. на БРС в сила от 28.08.2024г. е било определено и наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода по осъжданията по т. 1 до т. 6 включително от една година и осем месеца „лишаване от свобода“, което е било увеличено с четири месеца до общ размер от две години лишаване от свобода. Съгласно справка от ГДИН М. е освободен от затвора като съгласно писмо от Затвор София (л.

38) на 07.01.2025г. е освободен. С посоченото Определение №1935/12.08.2024г. по ЧНД № 2686/2024г. по описа на РС Бургас вече е било увеличено общото най-тежко наказание по шест от осъжданията в настоящата група, а настоящото касае включването в групата единствено на осъждането на М. по НОХД № 4874/2023г. БРС, за което видно от справката за съдимост наказанието е било определено и при условията на чл. 55 НК. Не може да не се вземе предвид, че деянието по това последно осъждане е извършено назад във времето още на 27.09.2022г., а осъждането е било значително след датата на деянието, при все, че осъденото лице вече е било лишено един продължителен период от време в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода и съдът е на мнение, че връщането на осъденото лице отново в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за допълнителен срок от два месеца не би постигнало целите на наказанието да се предупреди и превъзпита извършителя, а на практика би го върнало към предишния начин на живот. В случая с увеличението на общото наказание с още 4 месеца „лишаване от свобода“ по мнение на съдебния състав се преодолява чувството за безнаказаност, а от друга страна следва да бъде дадена възможност на М. да се приспособи към обществото, да полага труд, очаква се в Затвора вече да е въздействано върху него до степен, която да го подготви към живота на свобода и да се покаже като личност, която се е 4 поправила и превъзпитала към спазване на правилата в обществото и към полагане на обществено полезен труд.

Изпълнението на така определеното общо, най-тежко, увеличено наказание лишаване от свобода за срок от две години, на основание чл. 57, ал.

1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК от определеното общо най - тежко и увеличено наказание, да се приспадне изтърпяната част от наказанията в съвкупността.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК, да се приспадне времето през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.