Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1108 от 02.11.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1657/2021
Вид
Решение № 1108
Подписан
02.11.2021
Състав
Елизабет Петрова, Мария Райкинска, Катерина Рачева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1108 гр. София, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000501657 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 260052/20.04.2021 г. по т.д. № 162/2018 г. на Окръжен съд – Враца са отхвърлени исковете на К. Б. А., И. Б. А. и Б. Б. А., действаща лично и със съгласието на баща си Б. А. М. срещу Гаранционен фонд частични искове за сумата 100 000 лева, част от сумата 200 000 лева за първия от тях и за сумата 60 000 лева, част от сумата 200 000 лева за втората и третата от тях, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра им Т. Б. М., загинала при ПТП на 17.09.2018 г., като неоснователни и недоказани.

Ищците И. Б. А. и Б. Б. А. са депозирали въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, в която изцяло са отхвърлени предявените от тях искове, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Неправилно бил приложен материалният закон и решението било необосновано, тъй като не отговаряло на обективната истина и събраните доказателства, че не е налице изключителност в отношенията между ищците и загиналата им сестра. Съдът приел неистински фактически констатации. В противоречие със събраните доказателства било прието и че ищците са се възстановили от преживените страдания. Нарушен бил и принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД, тъй като ищците не били обезщетени за претърпените болки и страдания. Молят обжалваното решение да бъде отменено и на двете ищци да бъде присъдено обезщетение от по 60 000 лева на всяка, ведно със законната лихва от 16.09.2018 г. до окончателното изплащане.

Гаранционният фонд е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага 1 доводи за нейната неоснователност. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Въззивна жалба е депозирал и ищецът К. Б. А., който обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен неговия иск за заплащане обезщетение в размер на 100 000 лева и иска същите да му бъдат присъдени ведно със законната лихва от 16.09.2018 г. Поддържа че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно било прието, че събраните свидетелски показания не били достатъчно убедителни за наличие на изключителни болки и страдания на ищеца. Неправилно било прието още, че изслушаната СПЕ опровергавала показанията на свидетелите. Съдът недооценил претърпените от К. страдания. Неправилно било игнорирано доказаното обстоятелство, че той се грижел за сестра си Т. и че двамата са си помагали.

Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречало на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Доказано било още, че между братът и сестрата имало трайна и дълбока емоционална връзка. От друга страна претендираното обезщетение в размер на 100 000 лева било справедливо с оглед степента и интензитета на причинените неимуществени вреди.

Гаранционният фонд е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 КЗ. От приетата по делото кореспонденция между страните се установява, че по молба на ищците вх. № 24-01-835/09.11.2018 г. е образувана щета 210419/09.11.2018 г. по описа на ГФ и с писмо от 13.11.2018 г.

Фондът е отказал да изплати обезщетение. Ето защо предявеният иск е допустим, съответно по него е постановено допустимо първоинстанционно решение..

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред Окръжен съд – Враца е била предявена искова молба от К. Б. А., И. Б. А. и Б. Б. А., които са твърдели, че на 16.09.2018г. при пътнотранспортно произшествие била причинена смъртта на сестрата на ищците Т. Б. М. при ПТП, виновно причинено от противоправното поведение на К. Й. Д. при управление на лек автомобил марка "Фолксваген" с номер на 2 рама WVWZZZ3BZYE070392 по пътя между гр.Бяла Слатина и с.Поповица.

Починалата Т. М. била бременна в деветия месец с близнаци и терминът й е бил на 21.09.2018г., а на 19.09.2018г. е трябвало да празнува своя 23-ти рожден ден, но вместо това на същия ден били нейното и на невръстната й дъщеря погребения. Ищците не били на себе си, не можели да повярват, че никога вече няма да видят сестра си, дъщеричката й и неродените й деца. Не спирали да плачат и страдат от загубата, тъй като всички живеели в едно домакинство, израснали били заедно, подкрепяли се взаимно, споделяли тревогите и радостите си. След смъртта на сестра си ищците се затворили в себе си, станали асоциални и емоционално неустойчиви, душевната им болка довела до изживяване на сътресения от емоционален характер, като техните негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължават, интензитетът им не е намалял и това състояние се задълбочава. След смъртта на сестра им ищците изпитват и ще изпитват тъга, чувство на празнота, безнадеждност и безпомощност до края на живота си.

Ищците твърдят още, че процесното ПТП е настъпило на територията на Република България и лекият автомобил "Фолксваген" няма сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, което ангажира отговорността на фонда да заплати на ищците обезщетения за претърпените неимуществени вреди. Поради това предявили пред Гаранционния фонд искане за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сестра им и била образувана щета №210419/09.11.2018 г., но с писмо изх.№ 24-01-835/13.11.2018 г. Фондът уведомил ищците, че не са налице основания за изплащане на обезщетение. Искали са Гаранционният фонд да им заплати обезщетения в размер на 100 000 лв., част от сумата 200 000 лв. за всеки от ищците поотделно, ведно със законната лихва от 16.09.2018г. до окончателното им изплащане. По-късно ищците И.А. и Б.А. са намалили претенцията си на по 60 000 лева за всяка от тях.

Гаранционният фонд е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни. Твърдял е, че размерът на претенциите е прекомерно завишен и не отговя на икономическите условия в страната и в тази връзка се е позовал на приложението на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ.

Ответникът е оспорил и претенцията за лихва от датата на деликта и в тази връзка е твърдял, че не е изпаднал в забава, тъй като не е делинквент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява чуждо задължение, като изплаща обезщетения по силата на закона при определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура, като задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице.

Хипотезите, в които Гаранционният фонд изплаща обезщетения във връзка с вреди или смърт, настъпили при ПТП, са изчерпателно уредени в чл. 557, ал. 1 и ал. 2 КЗ. По настоящото дело са установени елементите на фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ – ПТП е настъпило на територията на Република България, като същото е причинено от водач на лек автомобил, регистриран в Република България, като отговорността на същия не е валидно застрахована по застраховка „Гражданска 3 отговорност”. Последното касае хипотези, в която водачът на МПС е длъжен да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, но не го е сторил. На общо основание тук обаче важи изискването по отношение на виновния водач на МПС да са налице елементите от фактическия състав на деликта, включително негово виновно противоправно поведение, в пряка причинна връзка с нанесените вреди. Само при кумулативното наличие на всички посочени предпоставки, исковата претенция срещу ГФ ще бъде основателна, а наличието им се установява, предвид следното:

Настъпването на ПТП, противоправното поведение на К. Д., смъртта на Т. М. и причинната й връзка с ПТП са установени пред първата инстанция с влязла в сила присъда и са безспорни пред настоящата. Безспорно е и обстоятелството, че ищците са брат и сестри на починалата Т. М.. Спорни са въпросите относно наличието на материалноправна легитимация на ищците да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на своята сестра, както и евентуално въпросът за размера на справедливото обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди при съобразяване на всички събрани по делото доказателства.

За установяване материалноправната легитимияция на ищците, включително претърпените от тях неимуществените вреди са разпитани двама свидетели и е са изслушани заключения на Съдебно психиатрична експертиза, изготвени от вещото лице д-р Б. К..

Свидетелката Д. Ц. заявява, че познава цялото семейство на ищците, живеели в едно село, свидетелката работела в библиотеката и четирите деца непрекъснато идвали при нея. Децата я чувствали като приятел., многократно споделяли с нея различни неща. Децата били силно привързани едно към друго, в това число и към сестра им Т..

Т. и И. били разделени с мъжете си и си помагали взаимно в грижите за своите деца. Те всички живеели в едно домакинство, били задружно и сплотено семейство и между членовете му нямало проблеми. Свидетелката установява, че работи в читалището в селото и че след смъртта на сестра си Б. престанала да ходи в библиотеката, което правела често преди това. Другите двама ищци продължили да ходят в библиотеката и да ползват компютрите там и К. непрекъснато повтарял "Виждаш ли какво стана".

Според свидетелката децата много страдат от загубата на сестра си и станали позатворени.

Свидетелката Е. В. е съседка на ищците и кмет на с.***. Установява, че цялото семейство живеело в една къща и общо домакинство, в което всички били много привързани и сплотени, помагали си един на друг и били неразделни. При срещите си със свидетелката ищците споделяли, че мъката им е неописуема и трудно преживяват загубата, говорят постоянно за сестра си и за детето й, което също загинало в катастрофата, станали по-затворени и студени и говорят само за смъртта на Т.. Според свидетелката това състояние не е отшумяло и колкото повече време минава, толкова повече Т. започва да им липсва.

Вещото лице-психиатър сочи, че вследствие тежката психотравма /смъртта на сестра му, заедно с дъщеря й и двете й неродени деца/ ищецът К.А. е преживял остра стресова реакция без засягане на яснотата на съзнанието и дезориентираност. Острата стресова реакция е продължила няколко дни с потиснатост, плач и тъга, отзвучала е и не е преминала в разстройство на адаптацията. Към момента той е здрав.

По отношение на ищцата И.А. вещото лице сочи, че след тежката психотравма същата е преживяла остра стресова реакция, която е продължила няколко дни с плач, потиснатост и тъга и е преминала в разстройство на адаптацията, 4 изразяващо се в невъзможност да изпълнява обичайните си задължения с продължителност около един месец. Към момента на изготвяне на заключението /02.04.2019г./ разстройството на адаптацията е отзвучало.