Решение № 450 от 12.12.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Габрово, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20244210102186 по описа за 2024 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Оборище, ул. „Московска” № 19, предявена срещу А. С. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 7, вх. А, ет. 7, ап. 21, за установяване дължимост на вземания, за които в производството по частно гр. дело № 644/2024 г. на ГРС, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит за текущо потребление от 26.04.2020 г. предоставил на кредитополучателя А. С. Я. кредит в размер на 2140 лева за рефинансиране на задължение по договор за кредит за текущо потребление от 16.11.2016 г. и по договор за кредит овърдрафт от 26.04.2020 г., при поето задължение за връщането му при условия и срок уговорени в договора. Поради неизпълнението на задълженията на ответника по кредита, банката обявила същия за предсрочно изискуем. Кредитополучателят дължал и съответното обезщетение за забава.

Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя банката се снабдила със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и ищецът претендира установяване на задълженията, за които му е издадена заповед за изпълнение в настоящото производство, а именно: сумата 2140 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2024 г. до погасяването й, сумата 144.35 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.04.2023 г. до 08.01.2024 г., сумата 8.70 лева – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) върху просрочената главница за периода от 20.05.2023 г. до 08.01.2024 г., сумата 81.15 лева – обезщетение за забава върху цялата главница за периода от 09.01.2024 г. до 17.04.2024 г., сумата 120 лева – дължими разходи при 1 изискуем кредит, за които суми в производството по частно гр. дело № 644/2024 г. на ГРС, е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага подробни съображения, че процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи, като били нарушени разпоредби на ЗПК, които обуславяли недействителност на целия договор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представения договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2023 г., се установява, че „БАНКА ДСК” АД предоставило на ответника А. С. Я., ЕГН ********** банков кредит в размер от 2140 лева, който следвало да бъде върнат на 55 месечни погасителни вноски в срок до 20.11.2027 г. На основание чл. 6 от договора за кредит, кредитополучателят дължал на банката възнаградителна лихва в променлив лихвен процент в размер на 9,35% годишно или 0,026 % на ден към датата на сключване на договора, формиран от стойността на референтния лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години" 0,06%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 9,29%. Максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е стандартният променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 9,29 %. Съгласно т. 16.1 от общите условия при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, просрочената част от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Съгласно т. 16, т. 2 от общите условия при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, кредиторът има право да превърне целият непогасен остатък от главницата в предсрочно изискуем, като изпраща уведомление до кредитополучателя, до последния посочен от него адрес за кореспонденция. Съгласно т. 16.3. от общите условия от датата на изискуемост на кредита - на краен падеж (крайния срок за издължаване на кредита) или предсрочна, целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД, до окончателното погасяване на задължението, включително и по принудителен ред.

Приложено е по делото уведомление от „БАНКА ДСК” АД, с което нотифицира кредитополучателят А. С. Я., че поради забава в погасяване на задълженията по сключен договор за кредит от 20.04.2023 г. финансовата институция обявява кредита за предсрочна изскуем. Видно от отбелязването уведомлението е редовно връчено на А.

С. Я. на 09.01.2024 г.

В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема, че по сключения договор за банков кредит кредитополучателят на 20.04.2023 г. е усвоил целия размер на отпуснатия кредит в размер на 2140 лева, като няма данни за постъпили и осчетоводени погасителни плащания, поради което кредитополучателят е 2 изпаднал в забава с първата погасителна вноска, която е следвало да бъде извършена на 20.05.2023 г. В случай, че се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на 09.01.2024 г., то общо непогасената главница към предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в размер на 2140 лв., договорната лихва за периода от 20.04.2023 г. до 08.01.2024 г. е 144,37 лева. Съгласно заключението след изпадането на кредитополучателя в забава върху просрочената главница за периода 20.05.2023 г. – 08.01.2024 г. дължимата лихвена надбавка за забава (мораторна неустойка) е в размер на 8.70 лева, съответно след настъпване на предсрочната изискуемост върху цялата главница е начислена законна на лихва за забава, която за периода от 09.01.2024 г. до датата предхождаща депозиране на заявлението е в размер на 81.15 лева.

От приложеното за послужване частно гр. дело № 644/2024 г. на ГРС, се установява, че въз основа на извлечение от счетоводните книги във връзка със сключения договор за кредит, кредитната институция се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417 ГПК за сума в общ размер от 2494.20 лева и направените за производството разноски в размер на общо 99.88 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесена държавна такса, която заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

По отношение на обективно, кумулативно съединените установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал.

2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производството по частно гр. дело № 644/2024 г. на ГРС, ищецът „БАНКА ДСК” АД се е снабдило със заповед за изпълнение въз основа на документ (чл. 417 ГПК) за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание. При връчена заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок, в случая е спазен.

Основателността на предявените установителни искове, се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни материални права, включващ елементите: съществуване на правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от сключен на 20.04.2023 г. договор за банков кредит, елемент от съдържанието на което да са задълженията за връщане на предоставена за ползване парична сума, заедно с лихвата, уговорена в договора, изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума и настъпила изискуемост на задълженията на ответника, които се твърди да са неизпълнени, което неизпълнение е довело и до пораждане на задължение за заплащане на мораторна неустойка.

Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задълженията си, за което доказателства 3 в производството не са ангажирани, нито се твърди такова да е осъществено.

Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че между ищеца „БАНКА ДСК” АД и кредитополучателя А. С. Я., е сключен договор за банков кредит, със съдържание, съответно на уредения в чл. 430 ТЗ такъв, включващо задължението на банката да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я върне със съответната възнаградителна лихва. Тази сделка е юридическият факт, породил търговско правоотношение между страните - А. С. Я., ЕГН ********** е обективирала воля да получи сумата срещу насрещно задължение да я върне при условията на договора, като факта на изпълнение на задължението на банката за предоставяне на паричната сума не е спорен и се установява от кредитираното заключение на съдебносчетоводната експертиза.

Съгласно сключения договор, кредитополучателят е поел задължението да върне предоставената му парична сума в размер 2140 лева на 55 месечни вноски с падеж всяко 20-то число на месеца. Неизпълнението на задължението за престиране на падежирали погасителни вноски, е породило правото на банката-кредитор с едностранно волеизявление да уведоми задълженото по договора лице, че губи преимуществото на срока и дължи изпълнение на цялото задължение.

Волеизявлението на банката - кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора, за да породи действието си, следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.

60, ал. 1 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В случая, уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането е редовно връчено на кредитополучателя, което означава, че задължението по договора е станало предсрочно изискуемо на 09.01.2024 г..

За нуждите на настоящото производство от значение е до длъжника да е достигнало едностранното изявление на кредитора за предсрочна изискуемост, поради което непогасената към твърдяната от „БАНКА ДСК” АД дата главница в размер на 2140 лева е с настъпила изискуемост и не се установява да е погасена чрез плащане или друг способ. Това обуславя извод, че ищецът е носител на изискуемо и неудовлетворено право на вземане за сумата 2140 лева, представляващо общ размер на падежиралата до 09.01.2024 г. и на предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит от 20.04.2023 г. и предявеният иск за установяване и принудително осъществяване на това материално право на вземане, дължимо от ответника, е основателен и следва да бъде уважен.

Приетата за дължима от ответника главница следва да бъде заплатена заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по повод на което е било образувано частно гр. дело № 644/2024 г. на ГРС – 18.04.2024 год. до окончателното й погасяване – аргумент от чл.

Разпечатката съдържа 28 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/895bdd14-17f8-4328-bc8a-0a40d2039ba0