Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 384 от 23.05.2026, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Частно наказателно дело 429/2026
Вид
Определение № 384
Подписан
23.05.2026
В сила
05.06.2026
Състав
МИНКА КИРЧЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 384 гр. Добрич, 23.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИНКА КИРЧЕВА като разгледа докладваното от МИНКА КИРЧЕВА Частно наказателно дело № 20263230200429 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 243 ал. 4 от НПК, по жалба от С. Х. С., ЕГН: ********** срещу Постановление от 02.04.2026г. на ДРП, ТО Каварна за прекратяване на наказателното производство д.п. № 116/2024г. по описа на С „ ПИП „ ОДМВР гр. Добрич, образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК срещу собствеността му, с предмет 20 000лв. Изразява се несъгласие с правните и фактически изводи на ДРП, основаващи се на неизяснена фактическа обстановка. Формулира се искане за извършване на допълнителни следствени действия за разкриване обективната истина.

Жалбата, като депозирана в срока по чл. 243 ал. 4 от НПК от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения:

На 22.08.2024г. е образувано д.п. № 116/2024г. по описа на С „ ПИП „ при ОДМВР гр. Добрич за това, че през периода 12.01.2024г. – 16.01.2024г. в гр. Добрич при условията на продължавано престъпление , с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила у С. Х. С. от гр. Добрич заблуждение, че ще му върне взетата на заем сума, с което му причинила имотна вреда на обща стойност 20 000лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

През 2023г. св. Ш. С. Я. – И. проявила интерес към обява за работа в търговско предприятие с фирма „ Бого 07 „ ЕООД, гр. Добрич, представлявано от св. С. Х. С.. След като се явила за позицията „ служител за 1 разнос на храна по домовете“, била назначена. За кратко време спечелила доверието на колектива. Започнала изключително убедително да споделя за възникнали проблеми в семейството си и необходимостта да закупи апартамент, в който да отглежда двете си деца, след като се раздели със съпруга си. Не след дълго поискала от св. С. С. да й помогне, като и даде заем в размер на 20 000лв. Св. С. се съгласил. С оглед размера на сумата, на 12.01.2024г. свидетелите С. и Ш. И. сключили Договор за паричен заем, обективиращ датите на предаването на заемната сума, срокът за връщането й и правата и задълженията на страните по договора, който бил надлежно подписан. Св. Ш. И. подписала и Запис на заповед, платима до 30.06.2024г. без протест и разноски, с която се задължила да върне на св. С. получената сума от 20 000лв., предмет на Договора за паричен заем от 12.01.2024г. Заявила, че парите за връщането на заема ще получи от баща си, който бил международен шофьор и имал добри доходи, като брат й също щял да помогне.

Св. С. не познавал св. Ш. И. - съпруг на св. И.. Бил го виждал единствено, когато идвал при св. И. в заведението, което стопанисвал, посредством търговското си предприятие. Когато го видял отново, св. С. заговорил за предоставения на св. Ш. И. заем в размер на 20 000лв. и разбрал, че св. И. не бил запознат с този факт. Впоследствие случайно разбрал, че св.

Ш. И. прехвърлила дял от апартамента, в който живеела със семейството си на св. Н. И. - майката на св. Ш. И.. Получената информация събудила съмнение, че св. Ш. И. няма да му върне парите. Същевременно разбрал, че и св. С.Ж. заел на св. Ш. И. сумата от 20 000лв., което го мотивирало на 18.04.2024г. да депозира в ДРП Жалба към която приложил заверени за вярност копия от Договор за паричен заем от 12.01.2024г. и Запис на заповед от 12.01.2024г.

В хода на образуваното наказателно производство били разпитани в качеството на свидетели: С. Х. С., С. Д. Ж., В. Г. А., Д.а П.Б., чрез показанията на които се потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Посредством показанията на свидетелите Ш. О. И. и Н. Х. И. се установява, че св. Ш. И. задлъжняла към различни физически и юридически лица, поради което е била наложена възбрана на част от апартамента, в който живеела със семейството си. В показанията си свидетелите С. С. и Б. М. – И. заявяват, че св. Ш. И.през процесния период е искала и от тях заеми в размер съответно на 20 000лв и 40 000лв., каквито не й били предоставени. Св. И. И. й дал 1000лв., които не му били върнати. Същевременно св. С. Х. Я. – майка на св. Ш. И. заявява, че не е запозната дъщеря й да е имала финансови проблеми.

Видно е от заключението на изготвената Графическа експертиза, че подписите в графа „ Заемополучател „ в Договор за паричен заем и в графата „ Издател „ в Запис на заповед от 12.01.2024г. са изпълнени от лицето Ш. И..

С Постановление от 02.04.2026г. ДРП, ТО Каварна прекратява наказателното производство по досъдебното производство. Приема, че при проведеното разследване не са се събрали достатъчно доказателства от субективна страна за наличието на пряк умисъл за измама при сключване на 2 договора и подписването на документите за получените заеми, поради което се касае за гражданскоправни отношения.

Не се споделя от настоящият съдебен състав становището, че се касае за гражданскоправни отношения, свързани с неизпълнение на договорни задължения. Вярно е, че не всяко неизпълнение на договорености следва да бъде квалифицирано като измама, но е вярно също, че договорните отношения могат да бъдат използвани като способ за измама. Наличието на користна цел - получаване на материална облага, наред с липсата на намерение за изпълнение на поети договорености, отграничава измамата от възникнала, например, впоследствие обективна невъзможност за връщане, престиране и пр. или от виновно договорно неизпълнение като аномалия в гражданския оборот. Когато договорни отношения се ползват при осъществяване на измамата, деецът няма намерение да се задължи по тях, а те са само средството за поддържане на възбуденото заблуждение у пострадалия, за да извърши съответно имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки безвъзмезден и невъзстановим разход. В тази връзка следва да се отбележи, че в обжалваното постановление не са анализирани приложените доказателства, установяващи или не възможността на св. Ш. И. да върне получения от св. С. заем от 20 000лв. в уговорения срок, нито са били събрани такива, установяващи трудовата ангажираност, респективно размера на възнаграждението на баща й и брат й, предвид показанията на пострадалия. Не са събрани доказателства и за трудовата ангажираност на св. Ш. И., респективно размера на трудовото й възнаграждение през инкриминирания период, нито за размера на финансовите средства в банковите й сметки, в посочените от св. Ш. И. банки.

Друга съществена разлика между гражданската измама и тази, съставляваща престъпление по смисъла на НК е че при гражданската измама неверните представи касаят определени елементи на дадена правна сделка, при която тя ще се изпълнява. При нея се цели и постига преди всичко основание за сключване на договора и по–благоприятни за дееца условия за изпълнението му. Т. е. нейният пряк резултат е сключеният договор с което гражданската измама е довършена, тъй като ЗЗД не изисква да е започнало изпълнението на поетите от страните задължения. Не е необходимо също така да е осъществен акт на имуществено разпореждане, а още повече да е настъпила и имотна вреда.

От субективна страна при гражданската измама деецът цели единствено сключване на договора, докато за измамата по смисъла на НК деецът действа с пряк умисъл и користна цел – да набави за себе си имотна облага, като с въвеждането и поддържането на заблуждение у пострадалия се достига до имуществено разпореждане от негова страна, с което му се причинява имотна вреда.

Гореизложеното мотивира съдът да приеме, че процесното Постановление за прекратяване на наказателно производство, като 3 необосновано следва да бъде отменено, а делото върнато на прокурора за изпълнение на дадените указания в настоящият съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл. 243 ал. 6, т. 3 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 02.04.2026г. на ДРП, ТО Каварна за прекратяване на наказателното производство д.п. № 116/2024г. по описа на С „ ПИП „ ОДМВР гр. Добрич, поради липса на престъпление.

ВРЪЩА делото на прокурора, с оглед посоченото в обстоятелствената част.

Определението подлежи на обжалване или протест в 7 дневен срок от съобщаването на страните пред Добрички окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4