Решение № 665 от 15.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. Стара Загора, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20245530101554 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.

Ищецът „КРЕДИТ ИНС” АД, чрез пълномощника си адв. Р. Д., твърди в исковата си молба, че е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции.

Основната му дейност е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не били набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключвал във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

Ответницата кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg., като предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответницата данни, негов служител се свързал с нея на посочения телефон, като ответницата потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от него при условията на дружеството, 1 кредит в размер на 4000.00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответницата бил изпратен на посочената от нея електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние.

Същата потвърдила, с избиране на изпратения й от „КРЕДИТ ИНС” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” №..................... г. и желаната сума била преведена чрез системата Е-рау и получена от същата на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от ответницата лична карта.

Съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлявало електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Електронното изявление било представено в цифрова форма словесно изявление, което можело да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ).

Същото се считало за подписано при условията на чл. 13, an. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се считала всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурирала информация, която логически била свързана само и единствено с Ж., която лично предоставила на дружеството при кандидатстването.

Следователно ответницата с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следвало да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придавал значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който бил добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допускал страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се считало всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързвала с издателя й, какъвто бил настоящия случай. Когато посочените предпоставки били налице, бил създаден подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила била такава, каквато законът признавал на подписаният писмен документ, ако се касаело за частен документ, той се ползвал с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). В настоящия случай ищецът представял договора сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променяло характеристиките му.

Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представял по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът бил годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответницата в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът имал значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, 2 документи. Съгласно чл. 180 ГПК те се ползвали с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка било и постановеното съдебно решение №70 от 19.02.2014 г. на ВКС.

Съгласно разпоредбите на ЗПК, на длъжника била предоставена преддоговорна информация, като същият се запознал и приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него email адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения Договор, ищцовото дружество поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението било платимо ведно с главницата на равни месечни вноски с посочени падежи.

Към дата 07.11.2023 г. кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които били настъпили на съответните дати.

Служители на ищцовото дружество неколкократно осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани били SMS-и и били осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но ответницата не осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

Предвид разпоредбата на т.6 от договора сключен между страните, кредитодателят имал право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички дължими и изискуеми суми по вноските с настъпил падеж.

Съгласно чл. 86 ЗЗД ответницата дължала на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлизала на 316.80 лв.

Ищецът потърсил начин да защити интересите си, като на 07.11.2023 г. подал на основание чл. 410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. PC Стара Загора образувал ч.гр.дело № 4492/2023 г. и по същото дело издал заповед за изпълнение, срещу която било подадено възражение от страна на ответницата в законоустановения срок.

Общата стойност на непогасения паричен дълг на ответницата, към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, било в размер на: 5996.80 лв., от които 4000.00 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № ..................... г., 1680.00 лв. договорна лихва за периода 24.09.2022 г. - 24.10.2023 г., и 316.80 лв. законна лихва за забава за периода 25.09.2022 г. - 07.11.2023 г.

Към задължението били направени допълнителни разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК, в размер на 1319.94 лв., както и разноски за образуване на настоящото производство, в размер на 3

1319.94 лв., и допълнително предстоящите разноски по настоящото производство.

Искането до съда е да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо и да признае за установено по отношение на ответницата А. З. Ж., че дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД: сумата от 4000.00 лв. – главница, на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № ..................... г.; сумата от 1680.00 лв. - договорна лихва за периода 24.09.2022 г. - 24.10.2023 г.; сумата от 316.80 лв. - законна лихва за забава за периода 25.09.2022 г. - 07.11.2023 г.; законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

В условията на евентуалност: при условие, че не се установи в хода на производството при пълно и главно доказване, че ответницата има сключено валидно облигационно отношение, а именно Договор за потребителски кредит „Екстра” № ..................... г. с ищцовото дружество и съда отхвърли иска по чл.

422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК като неоснователен, предявява иск на основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

С оглед изложеното, моли след като съдът се убеди в основателността на изложените твърдения във връзка с получаването на процесната сума от страна на ответницата, да постанови решение, с което да осъди А. З. Ж. да заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД: сумата от 4000.00 лв. като получена без основание и законна лихва за забава върху нея, считано от датата на получаване до окончателното й заплащане.

Моли да бъдат присъдени в тежест на ответницата и всички разноски, направени в заповедното и настоящото производството. Сочи банкова сметка за плащане на присъдените суми.

Ответницата А. З. Ж., чрез пълномощника си адв. П. Н., в срока по чл.131 ГПК, е депозирала писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на исковата молба.

Счита, че процесният договор не отговаря на задължителните законови изисквания и се явява недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, предвид което ответницата дължи само главницата по кредита, но не и лихви и други разходи. Счита, че съгласно чл.9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Счита, че доколкото договор за потребителски кредит „Екстра” № ......................, е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване била посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД - нищожност. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД било налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен 4 чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практиката на ВКС. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Тъй като в конкретния случай ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип бил чл. 289 ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правел от съда във всеки конкретен случай, за да се дадял отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнявало добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Счита, че в настоящия случай е налице именно накърняване на добрите нрави и в този смисъл договорът бил недействителен на осн. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Оспорва твърдението на ищеца, че тя е имала възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението или да бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателя имал сключен договор. Горното не отговаряло на действителната фактическа обстановка, поради което оспорвал твърдението на дружеството. Предвидено било, че в случай, че кредитополучателя не успее или не желае да предостави посочено обезпечение, кредитодателя може да предостави на кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено от страните дружество гарант. В този случай кредитодателя се задължавал да събира дължимите гаранционни такси от името на избраното от кредитополучателя дружество гарант.