Решение № 327 от 08.12.2017, Окръжен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 327 08.12.2017 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На шести ноември 2017 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГОВА

Секретар:Билсер

Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от председателя въззивно гражданско дело

№ 388 по описа за 2017 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е за въззивното обжалване на решение №29 /21.02.2017 год. по гр.д.№347 /2014 год. на Районен съд,гр.Г.Т.,с което е уважена претенция по чл.124 ал.1 от ГПК на А.Р.Б., ЕГН ********** и М.Д.Б., ЕГН **********,*** за установяване правото им на собственост върху земеделска земя с площ 200.004 дка, **І категория при неполивни условия, находяща се в землището на с.***, общ.Г.Т., ЕКАТТЕ ***, местност “***”, съставляваща част от имот № *** по КВС, образуван чрез обединяването на имот № *** и № *** при граници имоти: № ***, № *** и № ***.

Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадена въззивна жалба от част от ответниците ,а именно:1./К.Т.В., ЕГН ********** ***;2./С.К.С., ЕГН ********** ***;3./Н.Р.З., ЕГН ********** ***9;4./Н.Р.С., ЕГН

********** ***;5./А.А.К., ЕГН ********** ***;6./Н.К.Д., ЕГН ********** *** и 7./Е.К.У., ЕГН ********** ***.

С доводи,че първоинстанционния съдебен акт е постановен в отклонение от процесуалния и материалния закон,в противоречие с установената съдебна практика и при несъобразяване на всички събрани по делото доказателства, се настоява за обезсилването му и прекратяване на производството по делото,а в условията на евентуалност за отмяната му,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за цялостно отхвърляне на исковата претенция.

Установителната претенция за право на собственост върху земеделски имот била заявена на дата

19.08.2014 год. и по време на висящността на гр.д.№ 3749/2015 год. на ДРС в първата фаза по извършване съдебна делба на същия имот с предмет установяване принадлежността на правото на собственост и правата на съсобствениците.Иска за делба бил заявен първоначално пред ГТРС с молба рег.№ 809/15.03.2011 год. Първото решение по спора било отменено от ВКС и делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция,която от своя страна поради неучастие на съделител постановила повторното разглеждане на спора от ГТРС,а поради отвод на съдията,делото било изпратено за разглеждане от друг съд-ДРС.Налице била идентичност на страни , предмет,заявени оспорвания и наведени възражения по по-ранно заведеното гр.д.№ 3749/2015 год. на ДРС и настоящото гр.д.№ 347/2014 год. на ГТРС.С оглед на горното,предявяването на иска по чл.124 ал.1 от ГПК било лишено от правен интерес,а сочения обективен и субективен идентитет на двете дела и момента на образуването им

,определяли иска като недопустим.За да уважи претенцията за принадлежност на право на собственост,първоинстанционният съд зачел транслативния ефект на разпоредителна сделка от 2001 год. и конститутивното действие на последващо сключен договор за доброволна делба като се позовал единствено и само на решението по в.гр.д.№ 2/2013 год. на ДОС,което обаче не било влязло в сила поради отмяната му от ВКС.С постановеното от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК решение било указано,че решението на ОСЗ ,издадено по реда на чл. 14 ал.7 от ЗСПЗЗ , въз основа на съдебно решение по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ легитимира посочените в него наследници/ответници по делото/ като собственици на земеделския имот.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивниците решение им е връчено на дата 06.03.2017 год.,жалба рег.№ 906/09.03.2017 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .

Въззиваемите страни А.Р.Б. и М.Д.Б.,считат жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана,което свое становище са изразили в подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 1755/18.05.2017 год.Доводите за недопустимост на исковата претенция били вече заявявани ,като постановеното от ГТРС прекратяване на производството било отменено с влязло в сила определение на ДОС и въпросът не подлежал на пререшаване.Влязъл в сила съдебен акт по делото за делба не бил постановяван ,за да бъде съобразяван и зачитан в настоящото производство,нещо повече производството било спряно понастоящем.Към датата на предявяване на иска по чл.124 ал.1 от ГПК ,М.Б. не била конституирана като страна по делбеното дело,поради което допустимо било да заяви правата си в отделно производство.Именно установителната претенция за собственост на третите лица имала обуславящо значение за изхода на съдебната делба ,съобразно посоченото в определението на

ДОС.Собствеността върху земеделския имот била придобита от ищците от лице,легитимиращо се към датата на валидното сключване на договора като негов собственик.Всички граждански дела срещу праводателя им били заведени след осъществяване на сделката,приобретателите не били конституирани по тях ,поради което и постановените съдебни актове не можело да им бъдат противопоставени.Уважаването на иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ не дерогирало автоматично решението на ОСЗ.Такъв ефект можело да има само друго решение на ОСЗ ,постановено по реда на чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ,а за наличието на такова ,данни по делото липсвали.Вън от горното,последваща отмяна на влязъл в сила административен акт не засягала правата,придобити от трети добросъвестни лица-така действащия към този момент чл. 32 ал.5 от Закона за административното производство.

Претенцията е заявена първоначално само от А.Р.Б. с искова молба рег.№ 5408/19.08.2014 год.

,въз основа на което е било образувано гр.д.№ 575/2014 год. по описа на Добричкия окръжен съд.С определение № 733/10.10.2014 год.,производството по делото е било прекратено и делото изпратено по подсъдност за разглеждането му от Герал Тошевски районен съд,където е било образувано под № 347/2014 год.Нередовности на исковата молба са били отстранени с молба рег.№ 3494/15.12.2014 год.,с която претенцията относно имот,обект на СИО е била заявена и от М.Д.Б. .С определение № 75/16.03.2015 год. по гр.д.№ 347/2014 год.,ГТРС е оставил без разглеждане като недопустими,заявените с искова молба рег.№ 5408/19.08.2014 год. искове,като производството по делото е било прекратено,а исковата молба върната.Определението е било отменено с определение № 559/24.06.2015 год. по ч.гр.д.№ 3**/2015 год. на Добричкия окръжен съд.В мотивите си ,окръжният съд е констатирал,че установителните искове за собственост са заявени по време на висящност на производство по допускане на делба по гр.д.№390/2014 год. на ГТРС.Посочил,че съобразно трайната съдебна практика (решение № 66/16.06.2014 год. по гр.д.№ 5605/2013 год. на ВКС, I г.о., решение № 120/13.06.2014 год. по гр.д.№ 6714/2013 год. на ВКС, I г.о.),съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права, едно от които е споровете за собствеността. Предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване,поради което при пропускането на срока по чл. 3** ГПК, може да се предяви извън делбеното производство установителен иск за собственост на основанието по чл. 124 ал. 1 ГПК.

С определение № 211/06.07.2015год. производството по гр.д.№ 347/2014год. по описа на Районен съд гр.Г.Т.е било спряно на осн.чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключването на преюдициалното гр.д.№ 390/2014 год. на ГТРС за делба на спорния земеделски имот .Определението за спиране е било отменено с определение № 967/09.11.2015 год. по в.ч.гр.д.№ 692/2015 год. на Добричкия окръжен съд и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предявените от А.Р.Б., ЕГН ********** и М.Д.Б., ЕГН **********,*** срещу 1./В.К.М., ЕГН ********** *** административен център В.;2./ К.Т.В., ЕГН ********** *** административен център В.;3./ В. И. С., ЕГН **********,***;4./ О.К.С., ЕГН ********** ***;5./ С.К.С.,

ЕГН ********** ***;6./ Н.Р.З., ЕГН ********** ***9;7./Н.Р.С., ЕГН ********** ***;8./

А.А.К., ЕГН ********** ***;9./ Н.К.Д.,

ЕГН ********** ***./ Е.К.У., ЕГН ********** *** ; 11./ Ю.П.Р.-Г., ЕГН **********

***/ Г.Н.Н. ЕГН ********** ***;13./ Й.Б.Н. ЕГН ********** *** и 14./ А.Б.Н. ЕГН ********** *** искове са установяване правото им на собственост върху земеделска земя с площ 200.004 дка, **І категория при неполивни условия, находяща се в землището на с.***, общ.Г.Т., ЕКАТТЕ ***, местност „***”, която по действащата КВС на селото е включена в имот № ***, образуван чрез обединяването на имот № *** и № *** при граници имоти: № ***, № *** и № ***.

Изложени са обстоятелства,че по силата на сключен на дата 26.04.2001 год. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и договор за доброволна делба от дата 06.06.2002 год.,ищците придобили в режим на съпружеска имуществена общност собствеността на недвижим имот:земеделска земя с площ от 200.004 дка,трета категория,съставляващ имот № *** по КВС на с.***,общ.Г.Т..Понастоящем имотът бил обединен с имот № *** и съставлявал част от новообразувания имот № *** по КВС на същото населено място.Първоначално ,считано от 16.06.1994 год.,владение върху имота осъществявал праводателят им Ю.Г. ,а впоследствие несмущавано и по силата на посочените по-горе договори , владението й било продължено от ищците,чрез трети лица на които те предоставяли ползването на имота по договори за наем и аренда. Правото им на собственост се оспорвало от ответниците, които не зачитали правата им , претендирали,те да са притежатели на самостоятелно правно основание,във връзка с която заявили правата си пред органите на поземлената собственост и водели помежду си дело за делба.

Горното обуславяло правния им интерес да искат ,правото им на собственост ,придобито на договорно основание да бъде съдебно установено,а в условията на евентуалност и като придобито по силата на изтекла 5 годишна придобивна давност за периода от датата на сключване на договорите,респективно изтекла 10 годишна придобивна давност и при присъединяване владението на праводателя им,установено с въвода в имота на дата 16.06.1994 год.

Ответниците,подали въззивна жалба са оспорили с подаден в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор рег.№ 258/03.02.2015 год. допустимостта и основателността на вещната претенция с доводи,идентични на излаганите и във въззивната жалба.

Ответницата

Ю.П.Р.-Г. -праводател на ищците, с подаден в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор рег.№ 326/10.02.2015 год. е изразила становище за допустимост и основателност на заявената претенция.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищците по делото са съпрузи,сключили граждански брак на дата 08.10.1994 год. Всички ответници по делото са наследници по закон на Т. Р. Й.. Т. Р. Й. е починала на дата 23.04.1957 год. и е била наследена от децата си П. Р. Й.,Н.Р. Т.,Й. Р. Д. и В.Р. Ц..Нейният син П. Р. Й. е починал на дата 11.11.1968 год. ,като е оставил за наследници по закон низходящи от първа степен : Ю.П.Р.-Г. и Т.П.Р..

Спора по делото е относно притежанието на земеделски имот,собствеността върху който е била реституирана както следва:

С решение № **от 16.06.1994 год. на П.К.в гр.Г.Т.за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с.*** ,на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ,влезлия в сила план за земеразделяне и протокол № **/02.11.1992 год. за определяне категориите на земеделските земи по преписка № ***/10.09.1991 год. по заявление на Ю.П.Б. е възстановено правото на собственост на наследниците на П. Р. Й. върху нива от 250.003 дка, ** категория,находяща се в землището на с.***,общ.Г.Т., местност”***”,имот номер *** по плана за земеразделяне.

Въз основа на решение № **от 16.06.1994 год. на П.К.в гр.Г.Т.и на основание чл. 483 от ГПК на дата 24.12.1998 год. ,ответницата Г. се е снабдила с н.а.№ ** т.** д.№ ***/1998 год. за собственост върху земеделската земя.