Решение № 207 от 12.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100505250 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20079577 от 16.02.2023 г. по гр.д. № 64071/2019 г. Софийският районен съд е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи - МВР да заплати на Б.

Г. Д. на основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 1401,29 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г., формиран като разлика между положен от ищеца като държавен служител в СДВР при МВР нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 06.11.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата 158,46 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2017 г. до 01.11.2019 г., като е отхвърлил исковете за главница и лихви за горниците над тези суми до пълните им предявени размери. Осъдил е ответника Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на ищеца Б. Г. Д. разноските за адвокатско възнаграждение, както и в полза на съда дължимата държавна такса и разноски за експертиза съобразно уважената част от исковете, а ищеца – да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част.

Решението е обжалвано от ответника Столична дирекция на вътрешните работи 1 като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излага възражение срещу извода на районния съд за наличие на нормативна празнота, налагаща приложение на разпоредбите на чл. 9, ал. 2 и чл. 18, ал. 3 от НСОРЗ.

Поддържа, че не е налице празнота в уредбата и приложение в случая намира действащата през исковия период разпоредба на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, както и Наредба№ 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., в които не е предвидено преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143.

Въззиваемият не е подал отговор на въззивната жалба. С молба до възивния съд е отравил искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК, вр. чл. 631, ал.1, изр. 1, вр. чл. 633 от ГПК, което искане е оставено без уважение с протоколно определение от 13.11.2023 г.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Ищецът Б. Г. Д. твърди в исковата молба, че в периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г. е полагал труд като младши инспектор в 07 РУ-СДВР, и е бил със статут на държавен служител. Твърди, че в този период е работил на смени всяка с продължителност 12 часа, като е полагал месечно по 7 или 8 нощни смени. В исковата молба са цитирани действалите в предходни периоди нормативните разпоредби, регламентиращи заплащането на заплащането на полагания от служителите на МВР нощен труд, според които при сумирано отчитане на работното време, общият брой часове положен нощен труд за времето между 22,00 ч. и 06,00 ч. се умножава по 1,143.

Ищецът сочи, че в действащата в процесния период нормативна уредба липсва изрична такава разпоредба, но това не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Счита, че при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР за преизчисляване на нощния труд в дневен, следва субсидиарно за се приложи чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Твърди, че общо за периода е положил 1728 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 часа към дневен труд, възлизал на 1975 часа. Сочи, че преизчисляването на нощния към дневния труд води до извънреден труд от 247 часа, който ответникът не му е заплатил.

При изчисляване на база месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, всеки положен извънреден час труд следвало да бъде компенсиран по 6,47 лв., при което общото задължение на ответника към ищеца за целия период възлизало на сумата 1598 лв. Отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 1798 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 247 часа за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г., 2 получен в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата 200 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимите суми за всяко тримесечие, считано от първото число следващ месеца на дължимото плащане, до 01.11.2019 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Излага възражения срещу доводите на въззивника за субсидиарно приложение на НСОРЗ по отношение на предвиденото в чл. 9, ал. 2 превръщане на нощните часове в дневни коефициент 1,143, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Сочи, че в действащите към процесния период наредби, издадени на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, като липсата на такава уредба следва да се тълкува като липса на възможност и правомощие на съответния административен орган преизчислява нощния труд в дневен. Счита, че държавните служители в МВР е неприложима разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ, тъй като не са налице предвидените в нея предпоставки. Поддържа, че е недопустимо и несъобразено със ЗНА използване на аналогия на закона чрез норми, въведени с подзаконов нормативен акт, какъвто е НСОРЗ. Ответникът твърди, че положения от нощен труд през процесния период са му били заплатени всички дължими възнаграждения. Излага възражения и за погасяване по давност на претендираните вземания.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР / ред. ДВ, бр. 81/2016 г./.

Страните не спорят, че в исковия период ищецът е бил служител на МВР, работещ на основание чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по служебно правоотношение с ответната СДВР, като е заемал длъжността „инспектор” към 07 РУ-СДВР, както и че в същия период той е полагал нощен труд.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза в процесния период ищецът е работил на смени по 12 часа, при сумирано отчитане на работното време за тримесечен период, като положеният от него извънреден труд е начисляван и заплащан към възнаграждението за месеца, следващ съответното тримесечие. За процесния период общо положените часове по заповед за полагане на труд извън установеното работно време е в размер на 314 часа /279 часа дневни и 35 часа нощни/, които са платени в пълен размер на ищеца съобразно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР – с увеличение от 50 на сто върху основната заплата, без извършване на преизчислението на нощните часове в дневни съгласно методиката на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Положените нощни 3 часове за времето отработено по график са в размер на 1760 часа, които след преизчисляването им в дневни с коефициент 1,143, стават 2012 часа. След приспадане на изплатените часове преди преизчисляването, неизплатеният извънреден труд е в размер на 192 часа, възнаграждението за което е 1401,29 лева.

Спорният въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв. Следователно, спорът между страните е по приложимото право – дали по отношение служителите на МВР са приложими правилата на КТ, респ. на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ, относно заплащането на нощния труд.

Отговор на този въпрос е даден с Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на ТР е прието, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ на служителите, работещи в системата на МВР, което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото възнаграждение, и в него няма препращаща норма, която да даде основание за субсидиарно прилагане на разпоредбите на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. Прието е, че в ЗМВР няма празнота относно продължителността на работното време на служителите на МВР, изразено в брой на часовете, извод за което се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР.

Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР с чл. 140 от КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР поголяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите на МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР.

Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя възнаграждението и размера на положен нощен труд. Липсата в издадените наредби на правило като това на чл. 9, ал.

2 от НСОРЗ е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Посочено е, че прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения не би обезпечило постигането на законовата цел за 4 реализиране на служебното правоотношение за осъществяване на държавната власт.

Методите за регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – „8 часа дневно”, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми. Посочено е, че това разрешение съответства и на правото на ЕС.

С оглед дадените с горепосоченото тълкувателно решене задължителни за съдилищата разяснения, следва да се приеме, че не е налице основание положените от ищеца в процесния период часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен такъв с коефициент 1,143, както се претендира от ищеца. С оглед на това предявеният иск по чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за заплащане на исковата сума, претендирана като възнаграждение за извънреден труд в процесния период в размер на 247 часа, формиран като разлика между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, е изцяло неоснователен, респективно неоснователен е и акцесорният иск за обезщетение за забава.

С оглед на горното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваните му осъдителни части и вместо него постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове в тези им части. При този изход на делото решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден за разноски.