Решение № 278 от 12.04.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Б., 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120200190 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , образувано въз основа на жалба от И.

Р. Т. -К. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***************** против Наказателно постановление № 23-0769-002603/07.11.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Б., Сектор "Пътна полиция" -Б., с което за нарушение по чл. 104а ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на жалбоподателката е наложено наказание – "Глоба" в размер на 50 лева, както и за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 ЗДвП и на основание 183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 10 лв.

Със жалбата се посочва, че издадено наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Излага се пространна фактология, която значително надхвърля предмета на настоящия въззивен контрол, относно факти и обстоятелства в рамките на проведените проверовъчни действия от полицейския екип на С-р ПП,относно стечението на събитията и интензивността им на въздействие върху нагласите на жалбоподателката. В контекста на възраженията,концентрирани в предмета на доказателствено изследване, се изтъква противопоставяне по фактите, а именно, че достъпа до паркинга на С.Ц.,в който работи жалбоподателката се активира чрез отваряне на мобилния телефон, което действие било погрешно интерпретирано от контролните органи. Поддържа се бланкетно възражение за опороченост на процедурата по съставяне и връчване на АУАН.

В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото - жалбоподателката, редовно призована, не се явява.Представлява се от адв.Ж. М., която в подробно изложение извършва доказателствен разбор и доразвива доводите в жалбата, настоявайки за цялостна отмяна на НП. Претендира присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, надлежно призован се представлява от гл.юрк.Ж., която изразява позиция за частична основателност на искането за отмяна на НП в частта относно нарушението по чл.100,ал.1, т.1 ЗДвП, поддържайки становището си за потвърждаване на НП в останалата му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 8 /гръб/ – НП е връчено на жалбоподателя на 22.12.2023 г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН, с поставен върху нея щемпел – 04.12.2023 г.- 1 л.9). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 15.06.2023 г., св. Д. М. Г. - мл. автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Б., съставил АУАН бл.№285258 на жалбоподателката за това, че на 15.06.2023 г. около 11.00 ч. в гр.Б., по ул. „Т.“ в посока кръгово кръстовище с бул. „С.С.“ до С.Ц. управлява л.а. „М.“ *** с рег.

№*******, собственост на Р.В.Т. с ЕГН ********** като използва мобилен телефон по време на управление на МПС. В АУАН е фиксирана и фактическата констатация, че жалбоподателката не представя по време на проверката контролен талон към СУМПС.

Гореописаните обстоятелства били субсумирани като нарушения съответно на чл.104а ЗДвП и чл.100,ал.1, т.1 ЗДвП.Отказът на нарушителя да подпише съставения АУАН бил удостоверен с подписа на свидетеля Д. А. А..

Въз основа на АУАН, на 07.11.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което при цялостна тъждественост била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка наказващият орган достигнал до еднородни правни изводи- за допуснати нарушения по см. на чл.104а ЗДвП и на чл.100,ал.1, т.1 ЗДвП, като във формалнонормативно съотношение наложил на основание чл.183,ал.4, т.6 ЗДвП на жалбоподателката глоба в размер на 50 лв. и на основание чл.183,ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП й наложил глоба в размер на 10 лв.

В проведеното съдебно следствие,съдът събра и приобщи гласните доказателствени средства чрез разпитите на свидетелите Д. М. Г. и Х. И. Х., както и на свидетелите Р.Т. и Д. А..

Съдът като съобразени информативността на изложението на свидетелите Д. М. Г. и Х. И. Х. , последователността на твърденията им, тяхната логическа завършеност, вътрешната им непротиворечивост и съответствието им с останалите писмени доказателства, намира че свидетелите възпроизвеждат пълно и достоверно визуалните си възприятия за картината на събитието и отделните фрагменти,релевантни към съставомерното поведение на жалбоподателката. В тази насока съдът съобрази характера на представената чрез тези показания информация,-същите са оригинерно доказателствено средство, нейния произходот длъжностни лица с неутрална свидетелска нагласа, връзката й със събитието на нарушението, намира,че преценката за тяхната достоверност е извън всяко съмнение. От техните показания по безспорен начин се установява, че на процесната дата и час са се намирали в непосредствена близост до автомобила на жалбоподателката и са успели ясно да възприемат всички релевантни факти, относими към нейната административнонаказателна отговорност – това, че същата е управлявала МПС и че е използвала мобилен телефон без устройство "свободни ръце".

Свидетелят Х. уточнява, че на 15.06.23г. около 11:00 часа при патрул по ул. „Т.“, малко преди С.Ц.а, водачката К. управлявала л.а „М.“, държейки с ръка на нивото на лицето си мобилно устройство, неотчитайки и неизразявайки съподчинение на разпорежданията на контролните органи в опита им да я спрат за проверка чрез последователно подадени сигнали със стоп-палка и звуков и светлинен сигнал, тъй като зрителното й внимание било изцяло фокусирано в мобилния телефон. Тези показания предоставят надеждна и изчерпателна информационна основа по фактите, относно авторството на деянието и строгата конкретика на обстоятелствата, при които то е извършено. Свидетелят отчетливо очертава местонахождението на водача – нарушител към момента на констатиране на употребата на телефона, съпровождаща управление на МПС, на ул. „Т.“ след кръговото с ул. „Д. Д.в“, около 20-30 м преди отбивката за С.Ц.а, както и релевантни обстоятелства, относими към съставянето на АУАН, който не бил връчен поради отказ на жалбоподателя да го подпише, удостоверен с подписа на св.Д.А..Тези показания са изцяло взаимодопълващи се и вътрешно съгласувани по информационно-съдържателни страни с показанията на св.Д. Г..

Съдът кредитира изцяло и показанията на св. Т., който заявява, че след пристигане на място и по време на проверката от контролните органи е възприел,че контролният талон на дъщеря му е в ръцете на проверяващите, доколкото това обстоятелство е в синхрон с обективираното в приобщения по делото АУАН с бл. № 285410,съставен на същата дата във вр.с установено нарушение по чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП. Тези два доказателствени източника, са в тясно логическо 2 единство и обосновават устойчиво в доказателствен план контрааргументативно средство по отношение на констатацията за извършено нарушение по чл.100,ал.1,т.1 ЗДвП.

Правноирелевантна е и интерпретацията в показанията на св.Х.,че жалбоподателката при проверката е предоставила контролния си талон за кратко, след което си го прибрала, а впоследствие същият бил иззет и приложен към съставения й втори АУАН, доколкото тази интерпретация не влияе върху факта на изземването , респ. предоставянето на контролния талон при и по време на проверката.

Посочените фактически данни, послужили за аргументиране на съставомерността на нарушението по чл. 104а ЗДвП , съдът извежда от съвкупната и индивидуална интерпретация на писмените и гласни доказателства, като за установяване на частичните несъответствия в тях съдът използва установените способи в процесуални механизми при извършения доказателствен разбор.Общият преглед на доказателствените материали обуславя несъмнения извод за съставомерността и авторството на нарушението по чл. 104а ЗДвП. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП регламентира, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. В настоящия случай, такова обективно противопоставимо по своята процесуална стойност обратно доказване не бе проведено.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен да осъществи цялостен съдебен контрол при стриктно следване на очертания от процесуалните норми и правилата на формалната логика път при издирване на обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група в ОДМВР Б., С-р Пътна полиция Б., който е бил оправомощен да издава НП, видно от т.3.11 на приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е овластен по арг. на т.1.3.2 от Заповед Рег. № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите по своето съдържание отговарят на предписания от законодателя съдържателен минимум от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушенията факти и обстоятелства са описани изчерпателно,достъпно и точно,с нужната фактическа и юридическа прецизност,относно темпорални, пространствени и предметни предели на нарушенията, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити.

По отношение на приложимия материален закон съдът намира следното:

По отношение на деянието по т. 1 от НП.

Съгласно чл. 104а от ЗДвП , на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Съответно в нормата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП , е предвидено, че се наказва с глоба от 50 лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. В конкретния случай свидетелите Д.Г. и Хр.Х. по убедителен и еднопосочен начин заявяват, че са видели водачът да употребява телефона по време на движение, като го държал в ръката си и пред лицето си. Това поведение на жалбоподателката недвусмислено сочи, че независимо от целевата употреба на телефона и дали 3 същата е била в рамките на предназначението му – за да инициира или приеме телефонно повикване, или за да използва други негови функции, същото е обусловило дисфункционалност по отношение на нейното внимание и реакции, в управлението и въздействието върху приборите и системите на МПС по време на движение,за което свидетелства липсата на реакция по отношение двукратно манифестираните разпореждания на контролните органи за спиране – чрез звукова и светлинна сигнализация и стоп-палка. Ето защо и издаденото НП следва да се потвърди в тази му част. Наложеното наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 50 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.