Определение № 1919 от 18.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1919 гр. София, 18.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501364 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.

С Разпореждане № 6662/13.03.2025г. по гр.д. №2265/2025г. на СГС е върната на осн. чл. 130 от ГПК исковата молба на Е. Д. Г. срещу „Юробанк България“ АД, с която са предявени искове за признаване за установено, че са нищожни клаузи от сключени между страните договори за кредит и допълнителни споразумения; да се признае, че ищецът не дължи на ответника сумата от 16 740евро и да се прихване същата от негово задължение към банката по процесния договор за рефинансиране на жилищен кредит от 02.02.2011г.

В ЧЖ е възразено, че атакуваният акт противоречи на практиката на СЕС по подобни казуси и е анализирана същата. С оглед на нея и засилената защита на потребителите жалбоподателят счита, че длъжникът може винаги да се позове на нищожност на договорна клаузи, поради това, че е неравноправна и така да постигне връщане на правното и фактическо положение, в което би се намирал при липса на тази клауза. Ето защо по подробно изложените в жалбата си доводи моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да се върне делото на първоинстнционния съд с указания за продължаване на производството.

Съдът констатира, че ЧЖ е редовна и допустима, но неоснователна.

Съображения :

1

В Разпореждане № 6662/13.03.2025г. по гр.д. №2265/2025г. СГС е заключил, че ако се приеме тезата на ищеца, че всеки потребител, въпреки влязлата в сила заповед по чл. 410 или 417 от ГПК, може неограничено във времето да предяви иск, това би обезсмислило института на заповедното производство и би довело до правен дуализъм (заповедното производство би било разцепено темпорално от исковото), а от там и до практическа невъзможност за кредиторите да събират вземанията си, тъй като образуваните изпълнителните производства биха били постоянно заплашени от възможността да бъдат спрени, поради обезпечение на непредвидими във времето установителни искове.

Обосновал се е с обстоятелството, че процесната заповед по чл. 417 от ГПК е издадена на 21.10.2020г., към който момент законодателят изрично е вменил на съда с чл. 7, ал. 3 (нова – ДВ, бр. 100/2019г.) от ГПК, респ. – на заповедния съд – с чл. 411, ал. 2, т. 3 (нова – ДВ, бр. 100/2019г.) от ГПК, служебното задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Ето защо е счел, че решаващият орган, още във фазата на заповедното производство, а и след това (в исковото), би могъл служебно да констатира неравноправни клаузи и по този начин е гарантирано спазването на принципа на ефективност в заповедното производство, съгласно Директива 93/13.

Въззивният състав възприема горните изводи на СГС, тъй като от фактическа страна е безспорно, че след издаване на процесната заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 21.10.2020г. длъжникът Е. Г. е получил лично на 12.04.2021г. препис от същата, ведно с ПДИ на задълженията по издадения въз основа на нея ИЛ от връчител на ЧСИ с рег. №*** – М. Б.. В предоставения му срок длъжникът не е депозирал възражение срещу ЗНИ.

При така настъпилите факти, съдът приема, че заповедният съд е извършил преценка за това налице ли са неравноправни клаузи в правнообвързващите страните договори са банков кредит и като не е установил такива е издал процесната заповед. Тази констатация се съдържа имплицитно в заповедта за незабано изпълнение, тъй като неконстатирането на неравноправни клаузи е условие за издаване на такава и обратно, наличието на неравноправни клаузи има са последица постановяване на акт, с който се отхвърля заявлението за издаване на ЗНИ.

2

В настоящия случай заповедният съд – СРС, не е констатирал наличие на неравноправни клаузи, защото е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Като е процедирал по изложения начин, той е спазил закона – чл. 411, ал.

2, т. 3 от ГПК и се е съобразил с практиката на СЕС и ВКС, постановена във връзка с приложението на принципа на ефективност още на етапа на заповедното производство, цитирана в обжалваното разпореждане и от ищеца Г..

Правораздаването е законосъобразна дейност по дефиниция и да се твърди, че един акт е незаконосъобразен – постановен в нарушение на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, защото е неблагоприятен за една от страните(почти винаги съдебните актове са неблагоприятни за една от страните, респ. благоприятни за насрещната страна) е несъстоятелно.

Предвид изложените съображения, ЧЖ с вх. №56281/09.05.2025г. (по описа на СГС) срещу

Разпореждане № 6662/13.03.2025г. по гр.д.

№2265/2025г. на СГС следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЧЖ с вх. №56281/09.05.2025г.(по описа на СГС), депозирана от Е. Д. Г. срещу Разпореждане № 6662/13.03.2025г. по гр.д.

№2265/2025г. на СГС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба, в 1 – седмичен срок от връчването му на страната, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3