Решение № 129 от 01.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Пловдив, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000049 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №132/27.10.2023г., постановено по търг.д. №147/2022г. по описа на окръжен съд Пазарджик, ЗД „БИ“ АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на В. С. Т. ЕГН **********, сумата от 96 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие телесни увреждания в резултат на ПТП от 15.06.2020г., виновно причинено от ИБА като водач на л.а. „К 3“, с рег.№ С *** **, със сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество - полица №ВG/********** със срок на валидност от 03.12.2019г. до 02.12.2020г. и сумата 207,52лв.-обезщетение за имуществени вреди в резултат от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.11.2022г. до окончателното изплащане на сумите като присъдените обезщетения са определени при 20% съпричиняване от страна на ищцата.

ОТХВЪРЕН е искът на В. С. Т. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 96 000лв. до претендираните от ищцата 140 000лв. - частичен иск от такъв в размер на 150 000лв., за 1 обезщетение за имуществени вреди над 207,52лв. до претендираните 259,40лв. и искът по чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.497 от КЗ за осъждане на ответника да заплати лихва за забава за периода от 22.06.2020г. до 02.11.2022г.

ЗД „БИ“ АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати ДТ в размер на 3 848,30лв., деловодни разноски в полза на Пазарджишкия окръжен съд в размер на 978,13лв. и адвокатско възнаграждение в полза на адв.П. К. - САК, за оказана на ищцата безплатна адвокатска защита при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. в размер на 4 339,48лв.

В. С. Т. ЕГН********** е осъдена да заплати деловодни разноски в полза на ответника ЗД „БИ“ АД, ЕИК ******* в размер на 1 846,76лв.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – В. С. Т.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 96 000лв. до претендираните 140 000лв. и искът за имуществени вреди е отхвърлен за сумата над 207,52лв. до претендираните 259,40лв. и искът по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати лихва за забава е отхвърлен за периода от 22.06.2020г. до 02.11.2022г. Наведени са подробно оплаквания и доводи, че размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е изключително занижен и не съответства на принципите на справедливостта. Твърди се, че първоинстанционният съд само формално е маркирал част от критериите по чл.52 от ЗЗД – не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти, както и вида и характера на нанесените телесни увреждания; не е съобразена съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип, както и лимитите на гражданската отговорност. Коментирани са депозираните по делото гласни доказателства и заключението от съдебномедицинската експертиза. По отношение лимитите на гражданската отговорност се твърди, че съдът не е съобразил същественото изменение на правната рамка по отношение застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите предвид промяната на общественоикономическите и социални условия /цитирана е съдебна практика/. Изразено е несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата. Въведено е оплакване, че мотивите на съда относно приетото съпричиняване не почиват 2 на съвкупен и системен анализ на всички доказателства по делото, като част от изводите се основават на преположения и хипотези на вещите лица.

Твърди се, че изводите в тази насока не почиват на база експертен анализ и адекватно обсъждане на доказателствата, а на догадки – дали и в каква степен биха настъпили уврежданията, ако пострадалата е била с обезопасителен колан. Позовава се на установения по задължителен за гражданския съд ред механизъм на ПТП, както и противоправността и причинната връзка на деянието на застрахования деликвент и настъпилите увреждания.

Коментирани са заключенията от допуснатите при първоинстанционното разглеждане на делото съдебноавтотехнически експертизи, като са наведени доводи за неустановеност на движението на тялото на пострадалата при посочения от експертизите механизъм на ПТП. Наведени са и твърдения, че е възможно обезопасителният колан да е бил поставен, но да не е бил задействан, с оглед описаното от вещите лица плавно завъртане на автомобила. Въведено е и оплакване, че определената от съда степен на съпричиняване от 20% е завишена, както и доводи в тази насока, че дори и да е налице принос от страна на пострадалата, то той е незначителен и не следва да се отчита при определяне размера на обезщетението. Жалбоподателят се позовава и на последиците на възприето от съда съпричиняване при определен размер на обезщетението – по-висок от претендирания с исковата молба, цитирайки съдебна практика - Решение №166/13.01.2012г. на ВКС по т. д. №43/2011г., I т.о., ТК. По отношение на определения начален момент за присъждане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди се твърди, че съдът неправилно е определил този начален момента от датата на депозиране на исковата молба – 02.11.2020г., като жалбоподателят се позовава на нормата на чл.429 ал.3 от КЗ. Наведени са доводи, че тъй като за деликвента е установен 7-дневен срок да уведоми застрахователя от датата на настъпване на застрахователното събитие, то за застрахователя възниква задължение за заплащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, за каквато дата се сочи 22.06.2020г. Твърди се, че застахователят е уведомен от самата пострадала на 09.06.20220г., която е найкъсната дата, от която се дължи законната лихва. На следващо място се твърди, че неправилно съдът е приел, че ответникът не е бил в забава, тъй като лихва следвало да се изчислява от представянето на всички необходими документи пред застрахователя. Иска се отмяна на решението в обжалваната 3 част и постановяване на друго, с което да се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 44 000лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 51,88лв., ведно със законната лихва, считано от 20.06.2020г., както и да се присъди законната лихва върху присъдените с порвъинстанционното решение обезщетения, считано от 22.06.22020г. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. С въззивната жалба е заявено доказателствено искане – за приемане на нововъзникнало писмено доказателство /медицински документ от дата 29.09.2023г./ и искане по чл.195 от ГПК – за допускане на нова съдебномедицинска експертиза с формулирана задача, като последното доказателствено искане не е уважено от въззивния съд, поради липса на основанията по чл.266 от ГПК.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна ЗД „БИ“ АД се оспорва подадената от В. Т. въззивна жалба, като предимно са въведени доводи за неправилност на решението по отношение на определения размер обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 100 000лв., както и по отношение на определената степен на съпричиняване от 20%. С постъпилия отговор от ЗД „БИ“ АД по чл.263 ал.1 от ГПК не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.

Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство – ЗД „БИ“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата над 70 000лв. до 96 000лв. Жалбоподателят счита, че определеният размер обезщетение за неимуществени вреди от 120 000лв. е силно завишен, несъобразен с критериите, визирани в чл.52 от ЗЗД, както и със съдебната практика при определяне обезщетения при сходни случаи, със социалноикономическата обстановка в страната и с момента на настъпилото застрахователно събитие. Изразено е несъгласие с определената степен на съпричиняване от страна на пострадалата – 20%, като жалбоподателят счита, че приносът на пострадалата за настъпилия вредоносен резултат се изразява в 30%. В тази насока е коментирано заключението от съдебноавтотехническата експертиза. Жалбоподателят счита, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е сумата от 100 000лв. и при съпричиняване – поне 30% - 70 000лв. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени 4 вреди да бъде отхвърлен над сумата от 70 000лв. С тази въззивна жалба не са заявени доказателствени искания. Жалбоподателят претендира сторените по делото разноски. /С молба от 21.11.2023, в изпълнение на указания за обездвижване на въззивната жалба е представен документ за внесена държавна такса – 520лв., като е заявено искане тази молба да се счита за списък по чл.80 от ГПК./

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна В. С. Т., с който подадената от ЗД „БИ“ АД въззивна жалба се оспорва изцяло.

Претендират се разноски по чл.38 от ЗА. В отговора на въззивната жалба се съдържа възражение за недължимост на претендирано адвокатско възнаграждение, без да са изложени съображения за това.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

Ищецът в първоинстанционното производство – В. С. Т., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 15.06.2020г.между 20:30ч.и 21:30ч.на АМ „Т.“, км ****+***, в посока гр. Пловдив, при управление на л.а. „К 3“,с рег.№ С *** **, управляван от виновния водач ИБА, нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил със скорост, несъобразена с атмосферните условия, дъжд, мокра настилка и надлъжен наклон на пътното платно за движение, отклонил се, блъснал се в мантинелата, завъртял се, след което се насочил в друга посока на движение, преобърнал се и паднал в крайпътна канавка. В резултат на това настъпва ПТП, вследствие на което са причинени телесни увреждания на ищцата, която пътувала в автомобила. Твърдените телесни 5 увреждания са следните: Компресионна нестабилна фрактура на тялото на Тн12 със спинална компресия, компресионни амиелични фрактури на телата Тн8 и Тн11 без дислокация; Контузионен бял дроб; Мозъчно сътресение; психически стрес; множество наранявания по глава, тяло и крайници. Ищцата била приета в УМБАЛ „С А С, клиника по неврохирургия, в увредено общо състояние и с оплаквания от главоболие, затруднено дишане, гадене, повръщане, силни болки в гърдите, много силни болки в областта на гърба и кръста, без ясен спомен за момента на травмата. Проведени са параклинични изследвания, консултативни прегледи и диагностични и терапевтични процедури. Установено е, че има фрактура на предна колона на тялото на Тн11; фрактура на предна и средна колона на тялото на Тн8; фрактура на предна, средна и задна колона на тялото на Тн12 с проминиране на фрагмент към медуларния канал, като последният е стеснен; двустранно в дорзалните сегменти на двата бели дроба /повече в ляво/ се скенира средно петнисто засенчване. На 17.06.2020г. е извършена операция за декомпресивна ламнектомия на Тн12, задна метална остеосинтеза на нива: Тн11-Л1-Л2 с 6 титаниеви винта и две плаки. Проведени са още инвазивни диагностични и терапевтични процедури с поставяне на уринарен катетър и ендотрахеална интубация. На 20.06.2020г. ищцата е изписана с препоръки за спазване на лечебно - охранителен двигателен режим; диетичен режим; продължаващо лечение в домашна обстановка с лекарствени средства; за контролни прегледи; да продължи лечение от невролог и хирург; рехабилитация; да носи имобилизиращ корсет. Седмица след изписването на 26.06.2020г. са премахнати конците от оперативната рана. Поради продължаващата, на моменти много силна и остра болка, ищцата многократно е ходила на контролни прегледи, като сочи Амб. лист №2213; №568; №586; №130;