Решение № 84 от 26.02.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Плевен, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20244400500015 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1498 от 24.10.2023година, постановено по гр.д. № 1159/2023г. Плевенският районен съд е отхвърлил предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД гр.Плевен, представлявано от Й. В. В. против ответницата В. П. К. от гр. Плевен, иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, с цена на иска 212.03лв., за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на Топлофикация –Плевен АД посочената сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в гр.

Плевен, ж.к. ***: главница в размер на 212,03лв., за периода 01.03.2021г. 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на последното плащане по делото – 02.02.2023г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.дело № 5922/2022г. по описа на Районен съд - гр. Плевен и за разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от 1 ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД гр.Плевен, представлявано от Й. В. В., чрез пълномощникът му юрисконсулт С. С.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е допустимо, но неправилно и необосновано. Жалбоподателят счита, че районният съд е постановил решението си без да съобрази и обсъди фактическите данни, установени по делото, поради което моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което да се уважи предявения иск. Съображенията са изложени подробно в жалбата.

Въззиваемата страна В. П. К., чрез служебния адвокат М. Д., е взела становище, че жалбата е неоснователна, тъй като решението на районният съд е правилно, обосновано и законосъобразно.Моли то да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на В. П. К. от гр.Плевен, че дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД сумата сумата 212.03лв., представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2021г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на последното плащане по делото – 02.02.2023г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 5922/2022г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, както и за направени деловодни разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства. Вземането произтича от обстоятелствата, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответницата е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатни станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в 2 областта на енергетиката.Твърдението е, че ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през исковия период и не е погасила задължението си да заплати цената

. Ответницата е взела становище в отговора на исковата молба, депозиран чрез особен представител, че иска е неоснователен. С молба от 11.09.2023г. е заявила с оглед цената на иска, че не оспорва счетоводните записвания при ищеца относно задължението и техническата част, поради което не е необходимо да се назначават исканите от ищеца експертизи – ССчЕ и СТЕ, които разноски при уважаване на иска, неоправдано биха увеличили дълга.

Искът по чл.422 от ГПК е допустим, като предявен в 1-месечния срок от съобщението до кредитора за постъпилото възражение на длъжника.

Безспорно е, а се установява и от приложеното ч.гр.д.№ 5922/2022год. по описа на Плевенски РС, че ищецът е подал заявление на 15.11.2022г. по реда на чл.410 ГПК срещу ответницата за следните суми: 285.11лв., представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2021г. - 30.04.2022г., мораторна лихва в размер на 19.92лв. - за периода 07.05.2021г. до 02.11.2022г.; както и законната лихва върху главницата от 285.11лв. от датата на депозиране на заявление, считано от 15.11.2022год. до изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски за ДТ 25лв. и юрисконсултско възнаграждение-50лв.Заявлението е уважено и е издадена Заповед за изпълнение № 3227/15.11.2022г. за претендираните вземания. На 02.02.2023г. ответницата е заплатила сумата 100лв. с което е погасила задължението си по издадената заповед :за мораторна лихва в размер на 19.92лв.; законна лихва в размер на 7лв. и за главница/частично/ от 73.08лв.

Спорно е дължи ли ответницата исковата сума 212.03лв. за топлоенергия за посочения в исковата молба период, представляваща разликата между сумата на главницата по издадената заповед за изпълнение срещу нея и частично заплатената сума от 73.08лв.

От събраните пред първата инстанция писмени доказателства се установява, че ответницата В. П. КОДЖЯГЯУРОВА е ПОТРЕБИТЕЛ на топлинна енергия № 17893, съгл. неоспорените счетоводни записания при ищцовото дружество. Същата е получавала доставената и топлоенергия до посочения в препис – извлечението от сметката и/на л.6 от делото/ топлофициран недвижим имот. Собствеността върху този недвижим имот3 апартамент № 1, находящ се в топлоснабдена сграда на в гр.Плевен, ж.к.***, е била прехвърлена на 23.12.1997г. с прил. на л.18 от делото на РС н.акт 45/97г., чрез дарение от В. К., със съгласието на съпруга и С. П. К. на сина и Л. Л. Г., при условие, че дарителката и съпруга и ще ползват безвъзмездно и пожизнено имота.В случая нито се твърди, нито се установява, те да са починали или да са се отказали от учреденото им с нот. акт право на ползване/обитаване/ на имота. Разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация- Плевен” ЕАД на потребители в гр.

Плевен са публикувани в броя на вестник „Нощен труд” от 13-14.12.2007 год. и същите обвързват ответницата като ползвател на процесния топлоснабден имот. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Общите условия месечните дължими суми за топлинна енергия следва да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия член/.

Съгласно чл.153 от ЗЕ от 17.07.2012г., ответницата е клиент на топлинна енергия, като ползвател на имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, в която има абонатна станция и се доставя топлоенергия.

Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на Общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно, в чл.151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент, възниква по силата на закона /ex lege/ с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на договор или откриване на партида на топлоснабдения имот.

Следва да се отбележи, че става дума за масов тип дела по спорове за доставка на комунално-битови услуги, при които се касае за типизирани правоотношения, които са нормативно регулирани почти изцяло и общите условия на доставчиците минават през контрол на две институции- 4

Комисията за енергийно и водно регулиране и Комисията за защита на потребителите, а случаят не бележи някаква специфика. Видно от приложените в делото фактури и препис-извлечение от сметката на потребител № 17893, на адрес гр.Плевен, ж.к.***, ап.1, за исковия период е начислена, но не е заплатена обща сума в размер на 285.11лв., от която сума за отопление без ИРУ- в размер на 118.99лв., сума за ТЕ отдадена от сградната инсталация в размер на 159.27лв. и сума за БГВ 2.91лв, както и сумата 29.67лв. за услугата дялово разпределение. Видно от заключението на назначената от Плевенски РС съдебно-техническа експертиза, която като компетентна и обективна се възприема от съда, до имота на ответницата е доставена топлинна енергия, като разпределението и между отделните абонати обслужвани от една абонатна станция е извършвано от „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ“ЕООД, съгласно действащата нормативните изисквания, в т.ч. и Наредба за топлоснабдяването № 16- 334 от 06.04.2007год. В изготвеното заключение вещото лице инж. Й. Й.ов аргументирано и изчерпателно е отговорило на всички поставени му въпроси от значение за изясняване на спора, като няма основание професионалната компетентност и обективността му да бъдат поставени под съмнение, освен че не се оспорват от ответницата.

От заключението на ССчЕ, изготвена от ВЛ В. В. се установява, че незаплатеното задължение към „Топлофикация Плевен ЕАД гр.Плевен на аб.№ 17893, с потребител В. К., е в размер на 285.11лв. към датата на подаване на заявлението от 15.11.2022г., а след приспадане на извършеното плащане на 02.02.2023г. на сумата 100лв., към датата на завеждане на делото, респ. към датата на заключението е останала дължима само част от главницата в размер на исковата сума 212.03лв. и мораторна лихва в размер на 2.37лв.

Поради изложеното, съдът намира, че установителният иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК е изцяло основателен и следва да бъде уважен в размер на поисканото, което е по-малко от установеното от ВЛ В., т.е за главница в размер на 212.03лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за исковия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2023г. до изплащане на вземането.

Като е достигнал до различни правни изводи, възприемайки изцяло становището на ответницата, Плевенски районен съд е постановил 5 едно неправилно решението, което следва да бъде отменено, а иска – уважен изцяло.Следва да бъде осъдена ответницата пред Плевенски РС да заплати направените от ищеца деловодни разноски: за ДТ 25лв. и юрисконсултско възнаграждение-50лв. в заповедното производство, както и направените такива в исковото производство пред първоинстанционния съд в размер на 25лв. за ДТ, 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, 400лв. за експертизи и 400лв. за възнаграждение за особен представител. Следва да бъдат присъдени разноски и за настоящата инстанция, в полза на възивника в размер на 125лв., от които 25лв. внесена държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. съобразно списъка с разноските.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1498 на Плевенския районен съд, постановено на 24.10.2023г. по гр.д. № 1159/2023г. по описа на съда, като вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на ответницата В. П. К., с ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.к.***, ап.1, че дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК 114005624, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявано от Й. В. В., сумата 212,03лв. – главница, представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода

01.03.2021г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 212.03лв., считано от 02.02.2023год. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 20224430105922 по описа на Районен съд - гр. Плевен.