Определение № 3393 от 19.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3393 гр. София, 19.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20258002103254 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба от Х. С. М., Л. А. М. и А. Х. С., подадена чрез пълномощника им адвокат Н. Д., срещу въззивно решение № 359/12.05.2025 г. по в. гр. дело № 578/2022 г. на Окръжен съд – Бургас.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се решението да бъде отменено и да бъде отхвърлен предявеният от И. С. М. срещу касаторите иск.

Ответникът по касационната жалба –ищец в производството И. С. М., чрез процесуалния си представител адвокат Д. И., оспорва жалбата с писмен отговор, възразява за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, евентуално по същество за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, като взе предвид касационната жалба и данните по делото, намира следното:

Делото е за втори път пред касационната инстанция. С решение № 32 от 13.04.2022 г. по гр.д.№ 4015/2021 г. на ВКС, Второ г.о. е отменено първото въззивно решение № III-40 от 21.05.2021 г. по гр. дело № 278/2021 г. на Окръжен съд-Бургас, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С отменителното решение на ВКС са дадени задължителни указания за попълване на делото с фактически твърдения и доказателства за останалия неизяснения факт чия собственост е бил имот пл. № *, който участва заедно с имот пл. № * в образуването на съсобствения УПИ *-*,* по действащия регулационен план от 1989 г. и да представят доказателства, включително нотариалният акт на наследодателя от 1

1972 г. и след това, ако е необходимо, да се назначи техническа експертиза, която да изясни положението на имотите, участващи в съсобствения парцел към момента на създаване на регулацията; границите по кадастралния план, предшестващ регулационния; наличието на доказателства за уреждане на отношенията между съсобствениците и с оглед на това положението на имотите понастоящем, след прекратяване отчуждителното действие на регулацията. Указано е, че едва след изясняване на всички тези обстоятелства съдът ще може да се определи какви са дяловете в съсобствеността и дали те са различни за двата имота, участващи в съсобствения УПИ, предвид дарението, отнасящо се само за единия имот- за пл.

№ *.

При новото разглеждане на делото въззивният съд е отменил първоинстанциноното решение № 153 от 23.12.2020 г. по гр.д.№ 618/2020 г. на Районен съд-Айтос и вместо това е постановил следното : А) Приел е за установено по отношение на Х. С. М., Л. А. М. и А. Х.

С., че И. С. М. е собственик на : 1/ 5692,27/26600 кв.м. ид.ч. /равняващи се на 21,40 %/ от дворно място с площ от 1330 кв.м., находящо се в [населено място], [община], съставляващо УПИ *-*, * в кв.37 по действащия план на [населено място], при посочени граници, 2/ 5692,27/26600 кв.м. ид.ч. /равняващи се на 21,40 % / от построените в дворното място едноетажна масивна жилищна сграда с площ 138,63 кв.м. и едноетажна масивна сграда лятна кухня със застроена площ от 42,58 кв.м.; и 3/ 2500,15/26600 кв.м. ид.ч. /равняващи се на 9,39%/ от едноетажна паянтова сграда- второстепенна постройка със застроена площ от 36 кв.м.;

Б) Отхвърлил е иска на И. С. М. против Х. С. М., Л. А. М. и А. Х. С. да бъде установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищеца върху процесните имоти за разликата над размерите, до които искът е уважен до предявените размери по отношение на 7/20 идеалните части от : дворно място с площ от 1330 кв.м., от едноетажната масивна жилищна сграда с площ 138,63 кв.м., от едноетажната масивна сграда-лятна кухня със застроена площ от 42,58 кв.м. и от едноетажната паянтова сграда - второстепенна постройка със застроена площ от 36 кв.м., както и е отхвърлил изцяло иска по отношение признаване на установено правото на собственост на ищеца върху 7/20 ид.ч. от едноетажна сграда навес с оградни стени с площ от 12 кв.м.;

В) Отменил е издадените в полза на ответника Х. М. Констативен нотариален акт № 196 от 21.05.2020 г., том първи, рег.№ 2076, дело №167 от 2020 г. на нотариус Б. Д., за придобиване на право на собственост по давностно владение на 4/5 ид.ч. от дворно място от 1330 кв.м., представляващо УПИ *,* в кв.37 по действащия план на [населено място], ведно с 4/5 идеални части от построените в него: едноетажна масивна жилищна сграда с площ 138,63 кв.м., едноетажна масивна сграда- лятна кухня със застроена площ от 42,58 кв.м. и едноетажна паянтова сграда - второстепенна постройка със застроена площ от 36 кв.м., както и Констативен нотариален акт № 197 от 21.05.2020 г., том първи, рег.№2077, дело №168 от 2020 г. на нотариус Б. Д. за придобиване на право на собственост по дарение и давностно владение на дворно място от 1330 кв.м., представляващо УПИ *,* в кв.37 по действащия план на [населено място], ведно със същите построени в него сгради като тези, описани в предходния констативен нотариален акт, до размерите /идеалните части/, за които 2 е уважил предявените от И. С. М. установителни искове за собственост спрямо всеки едни от посочените в тези нотариални актове дворно място и постройки в него.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и тези при новото разглеждане на делото, въззивният съд е приел за установено следното : Безспорно е, а и се установява от приложените писмени доказателства /смъртен акт и удостоверение за наследници на А. М. и удостоверение за наследници на С. М. М., удостоверения за идентичност на лица с различни имена, запис в разписен лист/, че ищецът И. С. М. /М. С.

М./ и ответникът Х. С. М. /Х. С. М./, са синове на С. М. М. /С. М. М./ и А. Х. М. /А. Х. М./.

Последните имат още две дъщери – Х. Т. и С. Х., които не са страни по делото. Ответницата Л. М. е съпруга на ответника Х. М. от 1981 г., а ответникът А. С. е техен син. Не се спори, че през 1989 г. родителите и четирите им деца заминали за Република Турция. С. М. /С. М./ починал в Турция на 12.12.1989 г., а съпругата му А. М. /А. М./ починала в Турция на 21.06.1998 г. Не се спори, че ищецът, както и двете му сестри, живеят в Република Турция.

Една година след заминаването си за Турция ответникът Х. се върнал в България /така св.Д., разпитан във въззивното производство/. Всички водени от ответниците свидетели сочат, че от 30 години семейството на ответниците Х. и Л. живее в процесната къща. Не се спори, а и видно от нотариален акт № 188, т.I, дело № 346 на нотариуса при РС- Айтос, че преди да заминат за Турция, на 17.05.1989 г. съпрузите С. и А. М. са дарили на синовете си М. /И./ и Х. /Х./ общо 2/5 ид.ч. от дворно място от 745/1330 кв.м. ид.ч., представляващо парцел *-* и * в квартал № 37 по плана на [населено място], Б. о., представляващ имот планоснимачен № * при граници на целия парцел: улица, парцели *-*, *- *, * и парцел извън регулацията, ведно с 2/5 ид.ч. от жилищната сграда и прикрепената към нея лятна кухня, находящи се в този парцел в имот пл.№ *.

В изпълнение указанията на ВКС за изясняване правата на собственост върху процесния имот преди договора за дарение от 17.05.1989 г., е установено от приетия нотариален акт № 110, т. II, дело №732 от 26.09.197 2г. на Айтоски районен съдия, че С. М. М. от [населено място] е признат за собственик по давностно владение на 900/1500 ид.ч. от празно дворно място, находящо се в [населено място], цялото представляващо парцел *-* в кв.57 по плана на селото, с пространство на парцела урегулирано от 1500 кв.м., а неурегулирано-1103 кв.м., при граници: улица, Х. М. М., Х. М. и М. М.. Видно от нотариален акт № 130, т. II, дело № 688 от 28.02.1975 г. на Айтоски районен съдия, М. М. Х. /М. М. М./ от [населено място] е признат за собственик по давностно владение на следните недвижими имоти: 1/ дворно място от 600 кв.м., като идеална част от парцел *-* в кв.57 по плана на селото, цялото от 1500 кв.м., с неуредени регулационни сметки от 397 кв.м., при граници: улица, Ю. М., М. М. и Х. М., заедно с построената в южната част на парцела жилищна сграда, 2/ празно дворно място, съставляващо парцел * пл.№ *, в кв.57, цялото с площ 1600 кв.м., с неуредени регулационни сметки от 34 кв.м., при граници: улица, М. Х., Ю. М., общинско място, Е. М.; и 3/ празно дворно място от 830 кв.м., съставляващо парцел *-* в кв.57 по плана на селото, с неуредени регулационни сметки от 257 кв.м. при граници: улица, общинско място, М. Х. и Е.

М..

След повторното образуване на въззивно производство е приета и съдебно-техническа 3 експертиза, изпълнена от в.л.И. Б., която не е оспорена от страните и е кредитирана от въззивния съд като обективна и безпристрастна. От нея е установено, че първият кадастрален и регулационен план на [населено място], общ.Р., е одобрен със заповед № 9069 от 26.10.1945 г. В разписния списък имот № * е записан на братя Ю. и М. М., както и на С.

М. М. /бащата на ищеца и първия ответник/. Видно от приложената към заключението скица - извадка от плана от 1945 г., за този имот са били отредени три парцела: *-*; *-* и *-* в кв.57. При действието на този план бащата на ищеца и на първият ответник е признат за собственик по давност на 900/1500 ид.ч. от празно дворно място, представляващо парцел ** в кв.57. Следващият и действащ понастоящем кадастрален и регулационен план на [населено място] е одобрен със заповед №21/30.01.1989 г. С одобряването му, площта на бившия парцел *-* в бившия кв.57 е намалена на 1330 кв.м., като за нея е отреден УПИ *-*,*, кв.37, който включва целия имот пл.№ * с площ от 745 кв.м. и част от имот пл.№ * с площ от 585 кв.м. Останалата му площ до 1500 кв.м. е извън регулацията и е част от имот пл.№ *.

Експертът е посочил, че имот пл.№ *, за който е отреден УПИ *-*, * /последното число в червен цвят/ кв.37 е записан в разписния списък към плана на С. М. Х. - нотариален акт №110/72 г. и на А. Х. С.- н.а.49/2020 г. Имот пл.№ *, включен в УПИ *-*, * в кв.37 е записан в разписния списък към плана от 45 г. на М. М. М.-нотариален акт №130/75 г.; А. Х. С. н.а.49/2020 г.; Х. С. М. /зачеркнат/ и Х. С. М. - н.а. №137/2020 г. В разписния списък към действащия план от 1989 г. не е отразена собствеността, прехвърлена с дарението в полза на ищеца и първия ответник от 1989 г. Предвид горните констатации вещото лице е посочило, че УПИ *- *,*, кв.37 по действащия ПУП на [населено място] представлява част от бивш УПИ *-* в кв.57 по отменения план на селото, поради което двата парцела не са идентични.

Експертът е посочил още, че с одобряването на действащия кадастрален и регулационен план през 1989 г. е отреден процесния УПИ *-*,* в кв.3, като между имотите от който няма придаваеми части. В този смисъл е и отразеното на скицата от 22.05.1989 г., в която е посочено, че регулационните сметки са уредени и че парцелът е идентичен с този по нотариални актове 110/72 г. и 130/75 г., като разликата в квадратурата се дължи на новия регулационен план, одобрен през 1989 г. От тази скица е видно, че в имот пл.№ * с площ от 745 кв.м. са били изградени масивна жилищна сграда и долепена към нея масивна стопанска сграда, а в имот пл.№ * с площ от 585 кв.м. са отразени паянтова стопанска сграда и полуразрушена постройка на границата между двата имота. Видно от актуалната скица на процесния имот на л.30 от делото на АРС, последната сграда не е отбелязана, а част от свидетелите сочат, че същата е пред срутване. Предвид констатациите на експертизата и скицата от 1989 г., както и данните от констативните нотариални актове от 1972 г. и от 1975 г., въззивният съд е извел извод, че с влизане в сила на действащия регулационен план от 1989 г. процесният УПИ *-*,* в кв.37 вече е бил съсобствен между бащата на ищеца И. и ответника Х. от една страна, и наследниците на М. М. М. от друга. Т.е., приема се, че съсобствеността върху процесния УПИ не е възникнала на основание чл.29, ал.3 ЗТСУ /отм./ във връзка с чл.30, т.3 ЗТСУ/отм./, а тази съсобственост е възникнала на основание регулацията от 1945 г. още при действието на ЗБНМ от 1941 г. /отм./, като квотите в съсобствеността към 1975 г. са определени с констативните нотариални актове от 1972 г. и от 4