Решение № 250 от 12.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Пловдив, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225300601621 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 21/09.05.2022г., постановена по НЧХД № 664/2021г., РС – А., 2 н. с. е признал подсъдимата С. Н. Б. за виновна в извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, освободил я е от наказателна отговорност по реда на чл. 78, ал. 1 от НК и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е присъдил в тежест на подсъдимата С. Н. Б. направените от ч.т. И. Т. Б. разноски по делото в размер на 1012 лева.

Присъдата е обжалвана от подсъдимата С. Н. Б. чрез защитника й – адв. М. П.. Твърди се, че присъдата на РС – А. е постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АРС.

Алтернативно се иска отмяна на първоинстанционната присъда и 1 постановяване на нова, с която подсъдимата С. Н. Б. да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.

В допълнение към въззивната жалба другият защитник на подсъдимата С. Н. Б. – адв. К. П. развива доводи за недоказаност на обвинението и несъставомерност на деянието и иска постановяване на оправдателна присъда.

С жалбата не е направено искане за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

Частният тъжител И. Т. Б. не е взел становище по въззивната жалба.

В съдебно заседание, подсъдимата С. Н. Б. не се явява. За нея се явява защитникът й – адв. К. П., който поддържа жалбата. Иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава. Според защитника подсъдимата не е извършила деянието от субективна страна и при липса на пряк умисъл за извършване на престъплението, същото е несъставомерно.

Посочва се, че впоследствие ОС – П. е постановил родителските права спрямо двете малолетни деца да бъдат упражнявани от майката. Претендират се разноски за защитник.

Въззиваемата страна – частният тъжител И. Т. Б. не се явява.

Повереникът му – адв. Н. К. иска присъдата да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимата да бъде оставена без уважение. Изразява се становище за доказаност на обвинението и правилност на първоинстанционния съдебен акт.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата С. Н. Б. е родена на ***** г., в гр. П., ******* , с ЕГН **********.

Подсъдимата С. Н. Б. и частният тъжител И. Т. Б. сключили граждански брак на **** г.,като заживели в гр. П. По време на брака им се родили две деца – И. И. Б., родена на *****г. и Н. И. Б., родена на ***г. През 2020 г. отношенията между съпрузите се влошили и на ***г. подсъдимата С. Б.

2 напуснала семейното жилище заедно с децата и се установили да живеят в гр.

А. при нов съжител. На 20.06.2020г. подсъдимата Б. подала молба за развод като било образувано гр.дело № 2597/2020 г. по описа на Плевенския районен съд. С исковата молба ищцата С. Б. подала и искане за постановяване на привременни мерки по отношение на двете малолетни деца. Тъжителят И. Б. също предявил претенции за предоставянето на родителските права върху двете деца. Развилото се производство по чл. 323 от ГПК приключило с определение № 2512 от 21.07.2020 г. с което било постановено до влизане в сила на решението по гр. дело № 2597/2020 г. упражняването на родителските права по отношение на децата И. Б. и Н. Б. било предоставено на бащата – тъжителя И. Б.. Със същия съдебен акт на майката – подсъдимата С. Б. бил определен режим на лични отношения, с конкретни параметри фиксирани в определението. В резултат на постановените от съда привременни мерки, двете деца заживели при бащата И. Б. в гр. П., където по-голямото било записано на училище, а помалкото посещавало детска градина. Тъжителят И.

Б. полагал грижи за отглеждането и възпитанието на децата с помощта на родителите си и упражнявал родителските права. Подсъдимата С. Б. поддържала лични отношения с децата, като ги посещавала и взимала, когато пожелае в рамките на определеното от съда, както и при желание преспивала в жилището им, за което не била възпрепятствана от тъжителя И. Б.. С решение от 28.01.2021 г. на Районен съд – Плевен по делото бракът между съпрузите И. Б. и С. Б. бил прекратен с развод. По въззивна жалба на тъжителя Б. срещу съдебното решение на Районен съд – Плевен било образувано в. гр. дело № 316/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, по което съдът се произнесъл и по особеното искане на подсъдимата С. Б. във връзка с привременните мерки по отношение на упражняването на родителските права, като го отхвърлил като неоснователно. Въззивното производство приключило с решение № 151 от 25.06.2021 г., с което било потвърдено първоинстанционното решение в обжалвана част, като по отношение на привременните мерки по реда на чл. 323 ал.1 от ГПК съдът постановил същите да бъдат действащи до влизане на решението по гр. дело № 2597/2020 г. по описа на РС – Плевен в сила. В частта му по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, включващи упражняването на родителските права върху двете малолетни деца Решението било обжалвано с касационна жалба от тъжителя И. Б. и в тази му част то не било влязло в сила. След постановяване 3 на въззивното решение на 27.08.2021 г. подсъдимата С. Б. се сдобила с изпълнителен лист по в.гр. дело № 316/2021г. във връзка с упражняването на родителските права върху двете деца. На базата на издадения изпълнителен лист, било образувано ИД пред ЧСИ П. П., по което на *** г. била изпратена покана за доброволно изпълнение на тъжителя И. Б.. След възражение от него против принудителното изпълнение с аргумент действащите в негова полза привременни мерки и представени доказателства, принудителното изпълнение по предаването на децата на майката не било проведено.

Впоследствие с определение на Великотърновския апелативен съд е отменено Разпореждането на Окръжен съд – Плевен за издаване на изпълнителен лист, а издадения такъв е бил обезсилен.

При така развиващите се неприязнени отношения и усложнени съдебни дела между С. Б. и И. Б. във връзка с протеклия развод между тях и споровете за упражняването на родителските права, към датата 06.11.2021 г. двете деца И. Б. и Н. Б. живеели при бащата И. Б. в гр. П., който упражнявал родителските права на базата на действащите привременни мерки. На **** г.

/****/ подсъдимата С. Б. отишла в гр. П. за да вземе децата за лични контакти. Съгласно привременните мерки по отношение на същата действал режим на лични контакти, като майката можела да взема децата при себе си всяка седмица с преспИ.е от петък до неделя, като в неделя следвало да ги върне в дома на бащата. Тоест, в конкретния случай, същата следвало да върне и предаде децата на бащата в 17.00 часа на следващия ден неделя ***** г. Към този момент, тъй като децата живеели в гр. П. при бащата, по-голямото дете посещавало училище в гр. П., а по-малкото било записано на детска градина също в гр. П. При вземането на децата подсъдимата С. Б. обяснила, че ще ги върне още същия ден и че те ще нощуват в гр. П., затова и личните вещи на децата и повечето дрехи и учебници останали в дома на бащата.

Вместо това, след като взела децата, С. Б. ги откарала в дома си в гр. А. Покъсно същата вечер, тъжителят Б. направил неколкократни опити да се чуе с децата или със С. Б. по телефона, но никой не му отговарял. Все пак осъществил един разговор със С. Б., която го уведомила, че децата са при нея в А. и вече ще живеят при нея. На следващия ден **** г. подсъдимата Б. не върнала децата в дома на бащата И. Б. в гр. П., а ги задържала при себе си в дома си в гр. А. На ***г. подсъдимата подала документи в ОУ “В. Л.“ – гр. П. за преместване на по–голямото дете И. Б. в училище в ОУ „Х. Б.“ – в гр. А.

4

През тези дни, тъжителят И. Б. правил многократни опити да се свърже по телефона със С. Б., но тя като цяло отказвала комуникация с него. Станало ясно обаче, че тя няма да върне децата в гр. П. и да му ги предаде за да упражнява той родителските права, но ще може да ги вижда когато пожелае.

Затова на *** г. частният тъжител И. Б. придружен от неговия приятел – свидетеля И. Д. пристигнал в А. и подал жалба в РУ – А. относно действията на С. Б., по която започнала проверка. Сигнализирал и АЗД при ДСП – А. относно ситуацията, където съобразно компетенциите на органа също започнала проверка. По-късно на същия ден тъжителят отишъл на известния му адрес на подсъдимата Б. в гр. А. ******, за да се срещне със С. Б., както и да види децата – И. и Н., но на адреса не успял да намери никой, а по телефона не му отговаряла нито С., нито някое от децата. От съседи разбрал, че С. Б. се е преместила с децата в друг вход на същия блок, който адрес тъжителят също посетил, като отново никой не му отворил и не могъл да се срещне с бившата си съпруга и до вечерта никой не отговорил и на телефонните му повиквания. На **** частният тъжител И. Б. заедно с майка си – свидетелката С. Б. отново пристигнал от гр. П. в гр. А. за да види децата и да ги отведе в гр. П., където следвало да живеят съгласно постановените привременни мерки. Преди да отиде на адреса, разговарял с голямата си дъщеря И. по телефона и разбрал, че те са в къщи и си играят. Когато пристигнали пред блока около **** ч., след като позвънил неколкократно на вратата, не му отворил никой, а многократните опити да се свърже със С. по телефона или отново с някое от децата останали безрезултатни, тъй като никой не му вдигал. Б. отишъл до РУ – А. и поискал съдействие като подал допълнение към жалбата, но от там му казали, че трябва да изчака развитието на проверката. Малко по-късно подсъдимата Б. изключила телефона си, а тъжителят останал пред блока до около *** ч., но не могъл да се срещне със С., както и да види децата, след което се прибрал в гр. П. След това, въпреки многократните опити за комуникация и изявеното желание от негова страна, подсъдимата С. Б. така и не му позволила да се види повече с децата си през следващите месеци, като до приключване на настоящото производство същата е препятствала възможността изобщо той да се срещне с тях и да упражнява родителските права, както и изобщо да има лични контакти с тях.

На ***г. по протичащата полицейска проверка е съставен протокол за предупреждение на подсъдимата Б. по чл. 65 от ЗМВР, включително и по 5 отношение на осуетяването на изпълнението на съдебно решение относно упражняването на родителските права и лични контакти. На ***г. подсъдимата С. Б. подала молба срещу тъжителя Б. по ЗЗСДН, като първоначално по образуваното гр. дело № 2507/2021 г. била издадена заповед за незабавна защита срещу Б. от същата дата. Молбата съдържала твърдения за извършено домашно насилие през периода от 06.11.2021 г. до 18.11.2021 г., изразяващо с в многократно обаждане по телефона и отправяне на закани и заплахи по отношение на нея и на двете деца. Впоследствие с решение от 25.02.2022 г. на РС – А. молбата на С. Б. за издаване на заповед за защита от домашно насилие била отхвърлена като неоснователна.

РС – А. е приел, че гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства: показанията на свидетелите С. Б., И. Д. и Л. В., а също и от обясненията на подсъдимата С. Б., от приобщените писмени доказателства – материалите по приложената прокурорска преписка № 13770/2021г. на РППловдив, служебни бележки за преместване на децата, социални доклади, съдебни решения и справки по цитираните по-горе съдебни дела и изпълнително дело, протокол и справка за съдимост.