Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 215 от 12.06.2024, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 1354/2024
Вид
Решение № 215
Подписан
12.06.2024
В сила
04.09.2024
Състав
Тодор Минов

Цитирани разпоредби

  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Стара Загора, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20245530201354 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 24-1228-000607 от 20.03.2024 година на Началник Група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция – Стара Загора /упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР/, с което на К. Х. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, както и са отнети петнадесет контролни точки, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се моли съда същото да бъде отменено.

Въззиваемият, в представено по делото писмено становище и в открито съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена от правоимащо лице, но разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното наказателно постановление е прието, че на 07.03.2024 г., около 14.50 часа в гр. Стара Загора, на ул. „Промишлена“ №2, на изхода на сектор „Пътна Полиция“, в посока север-юг К. К. e управлявал собственият си лек автомобил Шкода, с рег. № ****, като е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARBA-0158. Отказът е извършен в сградата на Сектор „Пътна полиция“. Бил е издаден талон за изследване №294326 и 7 броя холограмни стикери с номер, отговарящ на талона за изследване. Жалбоподателят не е дал кръв за изследване.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателя, като водач на лек автомобил е бил проверен от контролните органи при управление на лекия си автомобил на 07.03.2024 година в 14.50 часа. Проверяващите служители на „Пътна полиция” – Стара Загора са пристъпили към проверка на водача за употреба на алкохол. От показанията на актосъставителя Д. и свидетеля А. се установява по един безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателя К., категорично е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол. Тези показания на служителите на полицията не се опровергаха по никакъв начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Така възприетата фактическа обстановка се подкрепя и от представения по делото Талон за изследване №294326, издаден на основание чл. 3, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози на Министъра на здравеопазването.

Върху съшият талон е посочено че проверяваното лице отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест. Не се установиха протокол по чл. 24, ал. 2 и протокол по чл. 14, ал. 2 от същата Наредба, което обстоятелство е в подкрепа на твърдението на АНО, че жалбоподателят не е дал кръв за изследване.

Предвид на това съдът намира, за безспорно по делото, че водачът и жалбоподател К. К. е отказал извършването на проверка за употреба на алкохол. С оглед отказа е издаден талон за медицинско изследване от същата дата, връчен на жалбоподателя, като последния не е дал кръвна проба за 2 установяване наличието на алкохол. Тези действия на жалбоподателя са дали основание на контролните органи да съставят акт за установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното в последствие наказателно постановление. Други доказателства по делото не се събраха.

Така възприетото от съда се приема за безспорно установено, въз основа на представения по делото АУАН, както и от показанията на свидетелите – актосъставителят К. Д. и свидетелят по акта, Ж. А..

Административното нарушение по чл.174, ал. 3от ЗДвП визира в себе си водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за медицинско изследване за това, се наказва със съответното административно наказание. В разглеждания случай, за съда несъмнено жалбоподателя е осъществил изпълнителното деяние на визираното административно нарушение. Несъмнено се установи и, че жалбоподателят е имал качеството, изисквано от разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, а именно – водач на МПС. Нарушението е такова на просто извършване – не е необходимо настъпването на конкретен обществено опасен резултат за осъществяване на фактическия му състав. Нарушението е извършено при форма и вид на вина – пряк умисъл.

От друга страна съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, точно и ясно е описано административното нарушение, правилно е приложен материалния закон, разяснена е административно-наказателната отговорност на нарушителя, той е бил запознат с фактите по административно наказателната преписка, посочено е конкретното място и дата на извършване на административното нарушение, както и правната норма, нарушена с действията на жалбоподателката. Следователно съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.57 от ЗАНН при реализиране на административно-наказателната отговорност. Неоснователни са доводите в жалбата, че при реализиране на административно-наказателната отговорност са допуснати процесуални нарушение досежно компетентността и ангажирането на наказателната отговорност спрямо жалбоподателя, тъй като тези обстоятелства бяха безспорно установени в хода на съдебното следствие, както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от представената Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на 3 вътрешните работи.

Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, обществена значимост, вероятността за възникване на тежки обществено опасни последици от извършването му, както и това че, в последно време е често срещано, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона размер. Отделно от това – предвидените размери на административни наказания „глоба“ и „лишаване от право на управление на МПС“ са абсолютно определени в разпоредбата на чл.

174, ал.3 ЗДвП и последващото им обсъждане се явява безпредметно.

С оглед изложеното съдът, намира че наказателното постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 63д ЗАНН, следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на административно-наказващия орган направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1228-000607 от 20.03.2024 година на Началник Група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция – Стара Загора /упълномощен със Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР/, с което на К. Х. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, както и са отнети петнадесет контролни точки, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА К. Х. К., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, ул.

„*****“ №9, ет.6 да заплати на ОД на МВР – Стара Загора сумата в размер на 100,00 лева представляващи сторени по делото разноски за юрисконсултско 4 възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5