Решение № 166 от 20.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. П., 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария П. Петрова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Румяна Ив. ПА.йотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20235000500359 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №675 от 19.05.2023г., постановено по гр.дело №664/2022г. по описа на Окръжен съд-П., е признато за установено, че сключеният на 28.06.2016г. между Е. П. П. с ЕГН:**********, от гр.С., ул. СК. Б. № *******, от една стрА. и от друга Р. Г. Г. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.

К.***********, и А. Б. Г.а с ЕГН:**********, починала на 08.10.2017г., чиито наследници по закон са дъщеря й Е. П. П. и съпругът й Р. Г. Г., договор във формата на Нотариален акт №****************. по описа на Н. Х.-С.а – Нотариус рег.№*** по регистъра на Нотариалната камара, посредством който А. Б. Г.а и Р. Г. Г. са продали на Е. П. П. следния свой собствен недвижим имот, придобит и притежаван като СИО, а именно: 1/4 ид.част от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр.П., 1 одобрени със Заповед №********. на ИД на АГКК, с адрес на имота: в гр.П., район „*********, с площ: 318кв.м.; с трайно предназначение на територията: урбА.зирА.; с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/; с номер по предходен план: поземлен имот №***********; при съседи:

*************************, ведно с построената в имота сграда с идентификатор: *******.1, със застроена площ 82кв.м.; брой етажи: 2; с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна /по данни от КККР/, който имот съответства по документи за собственост и извършено разширение и преустройство на: дворно място, цялото с площ от 330кв.м., съставляващо парцел имот с пл.№***, включен в парцел I-първи хотелски комплекс, кв.*** по плА. на С. г. ч. на гр.П. от 1971г., впоследствие парцел ******* по плА. С. г. ч.-П., одобрен със Заповед №О-**********., находящ се в гр.П., ул.“П., №***, с грА.ци и съседи: от юг и от изток – улица, от север – имот пл.№***, и от запад – имот пл.№***, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 78,50кв.м. с входно антре, сА.тарен възел, лятна дневна с кухненски бокс и кабинет; втори етаж със застроена площ от 94кв.м. с входно антре, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, две спални; обитаем таван със застроена площ от 55,70кв.м. с таванска стая, сА.тарен възел и тераса и прилежащо към жилищната сграда складово помещение – изба, под нивото на двора с входа от ул.“П.“ със застроена площ 36,00кв.м., за сумата от 9900лв., е нищожен, тъй като е привиден и прикрива дарение, като на основА.е чл.17,ал.1 от ЗЗД, е обявен прикрития договор за дарение, оформен в Нотариален акт №****************. по описа на Н. Х.-С.а – Нотариус рег.№*** по регистъра на Нотариалната камара, за действителен между същите стрА. и за същия имот, и Р. Г. Г. с ЕГН:**********, от гр.П., ул. К.***********, е осъден да заплати на Е. П. П. с ЕГН:**********, от гр.С., ул. СК. Б. № *******, сумата от 1859,98лв. разноски по производството, като решението е постановено при участието на И. С. К. с ЕГН:**********, от грС., ул. Н. ******, като трето лице-помагач на стрА.та на ответника Р. Г. Г..

Недоволен от така постановеното решение е остА.л жалбоподателят И.

С. К., който чрез пълномощника си адв.К. А. го обжалва изцяло като недопустимо поради постановяването му по недопустими искове при липса на правен интерес от предявяването им, за което са изложени конкретни съображения и се претендира за неговото обезсилване и прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят поддържа доводи и за 2 неправилност на решението, според които то се основава на свидетелски показА.я, за събирането на каквито не е приложима разпоредбата на чл.165,ал.2 от ГПК, съобразно която свидетелски показА.я са допустими единствено за да бъде установена сделката по отношение на стрА. по нея, но не и спрямо трето на правоотношението лице, и то ако е налице начало на писмено доказателство, каквото представените от П. и Г. по гр.дело №2490/2019г. на ПОС декларации не са, а и показА.ята на свВ. не са преценени правилно и посредством тях по същество не се установяват обстоятелства, навеждащи на привидност на договора за покупко-продажба и наличие на прикрито дарение. Жалбоподателят счита искът по чл.17,ал.1 от ЗЗД да е неоснователен и поради липса на материалноправна легитимация на ответника, тъй като същият към датата на сключване на спорната сделка не е бил собственик на прехвърления имот, изключителен собственик на който е била единствено А. Г.а, поради което той не е притежавал права, които да прехвърли, а относно титулярството на правото на собственост съдът следи служебно и не може да узаконява сключена от несобственик прехвърлителна сделка. По подробно изложените съображения претендира за отмяна на решението и отхвърляне на исковете. В съдебно заседА.е заявява възражение за нищожност на атакуваното решение като постановено в привиден процес.

Въззиваемата стрА. Е. П. П. е депозирала чрез пълномощника адв.П. Д. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, според които за нея е налице правен интерес от предявяване на исковете и решението е допустимо, както и правилно, тъй като са налице предпоставките на чл.165,ал.2 от ГПК за събиране на гласни доказателства и посредством показА.ята на свВ. и остА.лите събрА. доказателства може да се направи категоричен извод за нищожност на договора за покупко-продажба като привиден и, че същият прикрива дарение. По подробно изложените съображения претендира за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.

Въззиваемата стрА. Р. Г. Г. е подал чрез пълномощника си адв.В. З. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност в подкрепа на приетото с първоинстанционното решение, за чието потвърждаване претендира, както и за присъждане на разноски за въззивното производство.

3

Съдът, след преценка на събрА.те в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Ищецът Е. П. П. е предявила против ответника Р. Г. Г. искове с правна квалификация чл.26,ал.2,изр.1,предл.5 и чл.17,ал.1 от ЗЗД за признаване за нищожен като привиден на сключения на 28.06.2016г. между нея като купувач и майка й А. Б. Г.а /починала на 08.10.2017г./ и нейния съпругответника като продавачи договор за покупко-продажба на 1/4 ид.част от ПИ с идентификатор ******* и от построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *******.1 в гр.П., ул.“П., №***, надлежно индивидуализирА. с уточняваща молба вх.№6810/14.03.2022г., който договор е оформен с Нотариален акт №****************. по описа на Н. Х.-С.а – Нотариус рег.№*** по регистъра на Нотариалната камара, и за обявяване на прикрития с него договор за дарение за действителен. Исковете се основават на твърдения действителната воля на стрА.те по сделката да е била за дарение на имота, но от съображения за евентуални претенции и оспорвА.я от стрА. на наследниците на втория съпруг на майката на ищеца, те прикрили дарението под формата на привидна покупко-продажба. В подкрепа на това се изтъкват обстоятелствата за извършено през 2001г. прехвърляне на 3/4 ид.части от имота именно чрез дарение в полза на И. К.-първи братовчед на майката А. Г.а, за определяне на продажната цена в размер на 9900лв. при данъчна оценка от близо 40000лв. за избягване на излишно фиктивно разплащане по банков път, за оставено от А. Г.а в полза на дъщеря й ищеца Е.

П. завещА.е, за наличие на нотариално заверени декларации от стрА.те, съдържащи техни изявления относно действителната им воля.

С отговора на исковата молба ответникът Р. Г. Г. е признал обстоятелствата, на които се основават предявените искове, касаещи процесната сделка и действителната воля на стрА.те по нея, и е претендирал за уважаването им.

По молба вх.№9256/06.04.2022г. на третото лице И. С. К. за встъпване в процеса, същият с Определение №909 от 07.04.2022г. е конституиран като подпомагаща ответника стрА., с оглед твърденията му и представените във връзка с тях доказателства той да е ищец, а стрА.те ответници по гр.дело 4

№2490/2019г. на Окръжен съд-П., чийто предмет е предявен от него против тях иск по чл.33,ал.2 от ЗС за изкупуване на прехвърлената с процесния договор 1/4 ид.част от недвижимия имот, в производството по който ответниците да са заявили възражение за симулативност на договора като прикриващ дарение, прието за неоснователно с постановеното решение, с което искът е уважен, като производството пред въззивната инстанция по образуваното в.гр.дело №637/2021г. на Апелативен съд-П. е спряно на основА.е чл.***,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на това по настоящото дело като преюдициално по отношение на правото му на изкупуване.

С молба вх.№18910/14.07.2022г. третото лице-помагач е заявило възражения за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес от предявяването им, доколкото не се твърди ответникът да оспорва правото на собственост на ищеца, нито да е налице необходимост от противопоставяне на правния резултат на ответника, при което да не е налице защитимо материално право, засегнато от правния спор, какъвто между стрА.те въобще да не е възникнал, а и при уважаване на иска би се постигнал резултат, който стрА.те по сделката са целели да избегнат. Твърди причината за завеждане на делото да е увреждането на неговите законни права и интереси, което да представлява злоупотреба с право и упражняване на процесуални права в разрез с добрите нрави, тъй като единствената цел е правният резултат да се противопостави на него във връзка с висящото производство по в.гр.дело №637/2021г. на Апелативен съд-П., а не за да бъдат уредени други настоящи и бъдещи спорове на стрА.те, основА. на процесния договор. Настоява за недопустимост на иска и поради това, че въпросът за нищожността на сделката е бил въведен като част от предмета на гр.дело №2490/2019г. на ПОС, по който съдът се е произнесъл в решението си при решаване на спора по същество. Позовава се и на разрешенията по ТР №1 от 27.04.2022г. по тълк.дело №1/2020г. на ОСГТК на ВКС и по ТР №5 от 14.11.2012г. по тълк.дело №5/2012г. на ВКС. Оспорва исковете и като неоснователни.

Ищецът Е. П. е депозирала писмено становище по възраженията на третото лице-помагач, в което е развила съображения, че доводите му относно висящото производство по предявения от него иск не сочат на липса на правен интерес от предявяване на настоящите, а, напротив, обосновават 5 такъв за защита на правото на собственост върху процесния имот, тъй като уважаването им би довело до отхвърляне на същия. Счита, че, доколкото симулативността на процесната сделка е била наведена във висящото производство по чл.33,ал.2 от ЗС чрез възражение, а не с насрещен иск, въпросът не е решен нито окончателно нито със сила на пресъдено нещо.

В първото по делото открито съдебно заседА.е на 25.10.2022г., след като ищецът е заявила правният й интерес да е в запазване на собствеността й върху процесния имот, който е предмет на изкупуване по висящото дело, първоинстанционният съд е приел, че, тъй като нищожността на процесния договор е предявена чрез възражение като част от предмета на спора по висящото производство по гр.дело №2490/2019г. на ПОС по предявения от третото лице-помагач иск по чл.33,ал.2 от ЗС срещу главните стрА. по настоящото дело, между които последни не е налице правен спор относно действителността на договора, то липсва правен интерес от повторното разглеждане на този въпрос, поради което исковете са недопустими, по които решаващи съображения е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Това определение е отменено с Определение №447 от 30.11.2022г. по в.ч.гр.дело №561/2022г. на Апелативен съд-П. по съображения, че, когато ответникът е релевирал по предявен срещу него иск възражение за нищожност, не съществува процесуална пречка да предяви нищожността чрез иск в отделно производство, правният интерес от който се извлича от възможността да бъде формирА. сила на пресъдено нещо, при което за ищеца П., независимо от направеното от нея възражение в производството по чл.33,ал.2 от ЗС за относителна недействителност на договора за покупкопродажба като прикриващ дарение, да е налице правен интерес от предявяване на нищожността чрез иск, решението по което да противопостави на съсобственика-изкупвач К..