Решение № 167 от 15.07.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Елин Пелин, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Тодорка Евст. Г. като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20231820101201 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.240, ал.1 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК ...... със съдебен адрес: гр.София, ул. „.....“ № 29, ет.3 за признаване за установено между страните, че ответникът А. С.

И., ЕГН ********** дължи на ищцовото дружество сумата от 600,00 лева – главница по договор за кредит „.....“ с № ..... от 15.04.2022 г., сключен с „.....“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.08.2023 г., сумата 41,44 лева – възнаградителна лихва за периода от 10.05.2022 г. до 06.07.2022 г. и сумата 74,26 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.07.2022 г. до 22.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 932/2023 г. на РС Елин Пелин.

Ищецът излага твърдения, че между „.....“ ООД и ответника е сключен договор за кредит „.....“ с №..... от 15.04.2022 г., по силата на който кредиторът 1 е предоставил на ответника револвиращ кредит в максимален размер от 600,00 лева под формата на разрешен кредитен лимит, а кредитополучателят е поел задължение да го ползва и върне съгласно условията на договора. Заедно с подписване на договора за кредит кредиторът е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта, издадена от „......“ АД, ведно със запечатан плик съдържащ ПИН код за ползване на картата като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора, което съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заемната сума. Ответникът е усвоил цялата сума в размер на 600,00 лева, като за периода от първата транзакция – 10.05.2022 г. до 06.07.2022 г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост му е начислена възнаградителна лихва в размер на 41,44 лева съгласно уговореното в договора. През целия срок на договора кредитополучателят се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за предходния месец, но преустановил плащанията, поради което кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем на основание чл.22, ал.1 от договора.

Алтернативно поддържа, ако предсрочната изксуемост не е надлежно обявена на длъжника следва исковите му претенции да бъдат уважени до размера на сумите, за които е настъпил падежа позовавайки се на ТР № 8 от 02.04.2019 г. на ОСТК на ВКС, тъй като вземанията са възникнали на едно и също основание, а именно договора за кредит. Заявява, че вследствие на неизпълнение по договора на ответника е начислена лихва за забава за периода от 07.07.2022 г. до 22.08.2023 г. в размер на 74,26 лева.

Твърди, че по силата на сключен на 11.11.2016 г. рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ и Приложение № 1 към него, подписано на 24.11.2022 г., вземанията по договора са цедирани на ищеца.

Прилага към исковата молба копие на уведомление за извършена цесия от името на „.....“ АД чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, което моли да бъде връчено на ответника заедно с исковата молба.

Претендира присъждането на разноски по делото.

В хода на производството ответникът А. С. И. е починал, като на негово място са конституирани наследниците му Н. С. М., ЕГН **********, С.

А. И., ЕГН ********** и Я. А. И., ЕГН **********. След смъртта на 2 ответника А. С. И., ищецът претендира от новоконституираните ответници следните суми:

- главницата в общ размер от 600.00 лева: за Н. С. М. – 102,26 евро, за С. А. И. - 102,26 евро и за Я. А. И. – 102,26 евро.

-Договорната лихва в общ размер на 41,44 лева: за Н. С. М. – 7,06 евро, за С. А. И. - 7,06 евро и за Я. А. И. – 7,06 евро.

Законната лихва в общ размер на 74,26 лева: за Н. С. М. – 12,65 евро, за С. А. И. - 12,65 евро и за Я. А. И. –12,65 евро. ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 28.08.2023 г. до окончателното й изплащане

В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Н. С. М. и С. А. И.. Ответникът Я. А. И. чрез назначения му особен представител адв.А. Н. – САК оспорва иска като неоснователен и недоказан. Моли да бъде отхвърлен.

Съдът след като се запозна с представените по делото доказателства и становищата на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от ч.гр.д. № 932/2023 г. по описа на РС Елин Пелин е, че е постановена Заповед за изпълнение на задължение въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 595/30.08.2023 г. против длъжника А. С. И.. Присъдени са следните суми произтичащи от Договор за кредит от 15.04.2021 г. „.....“ сключен между ответника и „.....“ ООД - сумата от 600,00 лева - главница, сумата 41,44 лева – възнаградителна лихва за периода от 10.05.2022 г. до 06.07.2022 г. и сумата 74,26 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.07.2022 г. до 22.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на 3 заявлението на 28.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

Длъжникът А. С. И. е уведомен за издадената заповедта за изпълнение, като същата е редовно връчена на 13.09.2023 г.. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът е подал възражение на 26.09.2023 г., поради което на основание чл.415, ал.1 от ГПК, на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването.

Разпореждането е съобщено на заявителя на 01.11.2023 г., като същия е предявил настоящия иск на 13.11.2023 г., като съдът го намира за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи процесните суми на ищеца, поради което ищецът е легитимиран да предяви искането си.

По делото са представени Договор за кредит ..... 15.04.2022 г. сключен между ответника и „.....“ ООД, Приложение към Договор за кредит .....; Общи условия към договора; Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г. и приложение № 1 към него;

Потвърждение за извършена цесия; уведомление за цесия; пълномощно за уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземанията; покана за доброволно изпълнение.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че усвоените от А. С. И. суми по Договор за кредит ..... от 15.04.2022 г. са както следва: 10.05.2022 г. – 400.00 лева и 10.05.2022 г. – 200.00 лева, всичко 600.00 лева. Ответникът А. И. не е извършвал плащания за погасяване на усвоените суми по договора. Към момента на депозиране на заявлението по реда на чл.410 от ГПК задълженията възлизат в общ размер на 1031,69 лева, от които 600.00 лева главница; 41,04 договорна лихва за периода от 10.06.2022 г. до 05.07.2022 г.; 120.00 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл.20; 120.00 лева такса разход за дейност служител; 75,65 лева законна лихва за забава за периода от 06.08.2022 г. до 21.08.2023 г.. Експертизата сочи, че главницата от 600.00 лева има равностойност от 306,78 евро, от които за Н. С. М. – 102,26 евро, С. А. И. 102,26 евро и за Я. А. И. – 102,26 евро. Договорната лихва в общ размер на 41,04 лева има равностойност от 20,98 евро, от които за Н. С. М. – 6,99 евро, за С. А. И. - 6,99 евро и за Я. А. И. – 6,99 евро. Законната лихва за забава е в общ размер на 75,55 лева с равностойност 38,68 евро, от които за Н. С. М. – 12,89 4 евро, за С. А. И. - 12,89 евро и за Я. А. И. – 12,89 евро.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявените искове за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 от ГПК са подадени в законоустановения месечен срок, поради което са процесуално допустими. Налице е правен интерес от установяване съществуването на вземането на ищеца, тъй като длъжникът е оспорил издадената заповед за изпълнение в срока по чл.414 от ГПК.

Предмет на установителния иск по чл.422 от ГПК е установяване съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение, а успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Това предполага установяване от страна на ищеца наличието на валидно облигационно правоотношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесните суми, че тези вземания са били изискуеми към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и че са надлежно прехвърлени на ищеца от стария кредитор, за което ответникът е надлежно уведомен.

С оглед изложените твърдения в исковата молба отнасящи се до възникването на спорното право, същото се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: валидно възникнали облигационни правоотношения по Договор за кредит ..... от 15.04.2022 г. сключен между ответника и „.....“ ООД, реално предаване на сумата по Договора за кредит на ответника, валидно сключен договор за цесия; надлежно уведомяване на длъжника за цесията; установяване на период и размер на мораторната лихва.

Съгласно разпределяне на доказателствената тежест тези факти следва да бъдат установени от ищеца.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че ищецът е легитимиран да търси установяване дължимостта на вземанията по процесния Договор за кредит ..... от 15.04.2022 г., тъй като същите са му валидно прехвърлени по реда на чл.99 от ЗЗД от кредитора по заемното правоотношение по силата на сключения между тях рамков договор за цесия от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него. В случая, макар по делото да не се ангажират доказателства, удостоверяващи, че ответникът не е уведомен за 5 цесията преди образуване на настоящото производство, съдът намира, че последният е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне, с редовното получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея. Този факт следа да бъде съобразен в съответствие с чл.235, ал.3 от ГПК, в каквато насока е трайната и непротиворечИ. съдебна практика между която Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. 12/2009 г., Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ІІІ г.о., ВКС на ВКС и други. Съгласно нея длъжникът може да бъде известен за цесията и от изрично упълномощения за това цесионер, действащ като представител на цедента, като уведомяването може да се извърши дори и чрез връчване на препис от исковата молба. В тази насока по делото е представено надлежно пълномощно, с което кредиторът цедент „.....“ ООД е упълномощил цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с правомощията по чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Безспорно се установява по делото, че прехвърлените вземания, произтичат от сключения между неучастващо по делото лице "....." ООД и ответника А. С. И. Договор за кредит ..... от 15.04.2022 г., който има за предмет предоставянето на револвиращ кредит на ответника в максимален размер на 600.00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който да се усвоява посредством международна кредитна ...... Претендира се с исковата молба, че ответникът е усвоил сума в размер на 600.00 лева от предоставения му кредитен лимит, а това е породило задължението му да погасява текущото си задължение до второ число на съответния месец, което същият не е сторил, поради което на 07.07.2022 г. се осъществили предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост в чл.22, ал.1 от договора.

При така установената фактическа обстановка и като взе предвид, че от представените по делото писмени доказателства се установява наличието на сключен между наследодателя на ответниците и „.....“ ООД Договор за кредит ..... от 15.04.2022 г. за сумата от 600.00 лева предоставен заем под формата на револвиращ потребителски кредит, както и че сумата е реално усвоена от ответника, с което е възникнало задължението да върне уговоР.те погасителни вноски, както и с оглед заключението на изготвената и приета от съда като компетентно дадена съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че ответникът А. И. не е погасил процесните вземания, настоящият състав намира предявените искове за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени в пълните им предявени размери.