Решение № 3577 от 19.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3577 гр. София, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100504379 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение № 1792 от 01.02.2024 г. на СРС , ГО, 66 състав по гр. д. № 6432/2023 г. , са уважени предявените искове с правно основание чл. 394, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , предявени от Т. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. София, ж.к. ****, действаща чрез процесуалния си представител адв. Г. Б. Х. от САК, със съдебен адрес: гр. София, район „Слатина“, ул. **** срещу „Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. ****, като ответникът е осъден да заплати на ищцата сумите както следва : сумата от 7132, 60 лева, представляваща застрахователно обезщетение за "трайна неработоспособност" по договор групова застраховка "Злополука", обективирана в Договор за обществена поръчка № ВСС14770/06.11.2017 г., вследствие на настъпило застрахователно събитие, констатирано на 02. 2020 г. и издадено експертно решение на ТЕЛК № 0776/05.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 03.02.2023 г. до заплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1320, 98 лева мораторна лихва за забава за периода 12.04.2021 г. до 02.02.2023 г. Ответникът е осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца сумата от 2158, 81 лв., представляваща направени разноски пред СРС.

В установения в закона двуседмичен срок за обжалване на първоинстанционното решение по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба е подадена от ответника „Д.З.“ АД, с която обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, немотивирано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва изводът на съда, че покритият 1 застрахователен риск е настъпил в срока на действие на застрахователния договор, като препраща към уговорките в последния за да аргументира, че към датата на първоначално установяване на заболяването и датата на инвалидизиране не е налице действащ застрахователен договор. Оспорва извода за момента, към който следва да се прецени настъпване на застрахователното събитие, като препраща към разпоредбите на Общите условия и сключения застрахователен договор, където са дефинирани процесния застрахователен риск и началният момент, от който същия се установява. Счита, че неправилно съдът не е обсъдил Договора за обществена поръчка при преценка на доказателствения материал по делото. Оспорва съдебната практика, на която се е позовал съдът за да аргументира крайните си изводи. Оспорва като неоснователен и акцесорния иск за лихви. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като постанови ново, с което да отхвърли претенциите на ответника. Претендира разноски.

В срок ответникът подава и частна жалба срещу Определение № 9240 от 29.02.2024 год. по описа на СРС, 66 състав по гр.д. №6432/2023 год., с която е отхвърлена молбата на „Д.З.“ АД, подадена по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските. С частната жалба счита, че съдът неправилно е отказал да намали на основание чл.78,ал.5 от ГПК възнаграждението на процесуалния представител на ищцата като прекомерно, като не е съобразил размера на претенцията, респ. минималното възнаграждение по действащата и приложима наредба. Счита, че присъдения размер на възнаграждението не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от процесуалния представител действия по делото. Моли съда да отмени обжалваното определение, като постанови ново, с което намали възнаграждението на адвоката на ищцата.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ответницата Т. Г. С. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва последната като неоснователна и необоснована, счита, че въззивникът не е доказал възраженията си. Смята, че съдът правилно е приел, че решението на ТЕЛК не е правопораждащ факт за настъпилата инвалидизация, което подкрепя и с аргументи от самото съдържание на решението на ТЕЛК и използваните в него думи и изрази. Правилно, според въззиваемата, компетентния орган при постановяване на експертното решение е посочил, че въпросната дата 05.03.2021 год. е дата на освидетелстване, а не датата, на която се е проявило заболяването и от която е възникнала необходимостта за по – нататъшно лечение. Препраща към заключението на вещото лице за да аргументира, че споделя изводите на първоинстанционния съд относно началния момент на заболяването. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално 2 допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявени от Т. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, действаща чрез процесуалния си представител адв. Г.

Б. Х. от САК, със съдебен адрес: гр. София, район „Слатина“, ул. **** против „Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** искове с правно основание чл. 394, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сумата от 7 357, 60 лв. - застрахователно обезщетение по Застраховка на живота и трудоспособността чрез групова застраховка Злополука във връзка със застрахователно събитие трайна загуба на работоспособност, настъпила вследствие на заболяване на 03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба в съда - 06.02.2023 г., до окончателното погасяване на сумата; сумата от 1 362, 66 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 12.04.2021 г. до 02.02.2023 г.

Ищецът твърди, че считано от 2003 г. работи като деловодител в СГС и като такъв за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г. е бил бенефициер по Застраховка на живота и трудоспособността чрез групова застраховка Злополука. Сочи, че на 03.02.2020 г. е постъпила в болница, където й е отстранен карцином от дясната гърда. В периода 03.02.2020 г. – 27.01.2021 г. била в отпуск по болест, във връзка с което по застраховката са й заплатени 2 242, 40 лв. за настъпил покрит риск – отпуск по болест /2210 лв. / и дневни пари за престой /32, 40 лв. /. Сочи, че с решение № 0776/044 от 05.03.2021 г. на ТЕЛК са й признати 80 процента трайно намалена работоспособност с диагноза "карцином на дясната млечна жлеза", но ответникът – застраховател отказал да изплати обезщетение по т. 6, 2, раздел четвърти за покрит риск "трайна загуба на работоспособност" по мотивите, че датата, посочена в решението на ТЕЛК, не попада в периода на покритие. Ищецът излага в тази връзка, че определящ е моментът на откриване на заболяването – 03.02.2020 г. и следваща се от него намалена работоспособност, поради което счита отказът за неоснователен.

Претендира сумата от 7 357, 60 лв., равняваща се на 9 600 лв. минус заплатените 2 242, 40 лв. Претендира разноски.

В съдебно заседание проведено на 16.10.2023 г. ищецът намалява размера на предявената претенцията, на основание чл. 214 от ГПК, относно дължимото застрахователно обезщетение за трайна неработоспособност, от първоначално предявения размер от 7357. 60 лева, до сумата в размер на 7132. 60 лева, като намалява размера и на акцесорния иск по чл.

86 от ЗЗД, от сумата в размер на 1362. 66 лева до сума в размер 1320. 98 лева.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК представя отговор, в който не спори да е налице валиден договор за застраховка, по който ищцата да е бенефициер. Не оспорва ищцата да е 3 диагностицирана с рак на гърдата, както и да е с трайно намалена работоспособност. Сочи, че е заплатил на ищцата 2 242, 40 лв. за настъпил покрит риск – отпуск по болест /2210 лв. / и дневни пари за престой /32, 40 лв. /, както и 225 лв. –медицински разноски. Ответникът сочи, че определящо е проявлението на риска, което е от 05.03.2021 г. и е извън срока на покритие. Според т. 99 ОУ диагностицирането на заболяването за пръв път и началото на трайно намалената работоспособност са меродавни. Оспорва да е изплащал писмо от 25.01.2022 г. Оспорва иска и по размер поради заплатените суми. Ответникът не спори, че между страните е налице валиден договор за застраховка на живота и трудоспособността чрез групова застраховка Злополука, като ищцата е бенефициер като работеща в съдебната система с период на покритие 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г. Не оспорва че по принцип покрити рискове са временна неработоспособност, настъпила вследствие на злополука или заболяване, трайна загуба на работоспособност, настъпила вследствие на злополука или заболяване, хирургическо лечение, дневни пари за болничен престой, сторване на медицински разходи. Не спори и че на 03.02.2020 г. ищцата е постъпила в болница, където й е отстранен карцином от дясната гърда, както и че във връзка с това в периода 03.02.2020 г.

– 27.01.2021 г. ищцата била в отпуск по болест. Не спори, във връзка с раковото заболяване, че ищцата е с признати 80 процента трайно намалена работоспособност. Претендира присъждане на разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Основателността на предявения иск по чл. 394 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1 наличие на валиден и действащ към датата на процесния осъществен застрахователен риск договор за групова застраховка "Злополука", сключен между застраховащия и ответника в качеството му на застраховащ; 2 валидно трудово правоотношение на ищеца със Софийски градски съд към момента на осъществяване на застрахователния риск, което го поставя в определяемия кръг от застраховани лица по силата на същия договор; 3 настъпило застрахователно събитие по време на действие на договора.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения иск е за ищеца. В тежест на ответника е да докаже възраженията си. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните не спорят, а и от събрания по делото доказателствен материал се установява, че по силата на сключен трудов договор № 278 от 30.05.2003 г. ищцата изпълнява длъжността "съдебен деловодител" в СГС, както и че е сключен Договор за обществена поръчка № ВСС-14770 /06.11.2017 г. между ВСС и ответното дружество, по силата на който 4 е бил застрахован животът и трудоспособността на всички съдебни служители, в това число и на ищеца през периода 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г.; че между страните е налице валиден договор за застраховка на живота и трудоспособността чрез групова застраховка Злополука, като ищцата е бенефициер като работеща в съдебната система с период на покритие 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г.; че по принцип покрити рискове са временна неработоспособност, настъпила вследствие на злополука или заболяване, трайна загуба на работоспособност, настъпила вследствие на злополука или заболяване, хирургическо лечение, дневни пари за болничен престой, сторване на медицински разходи; не спори и че на 03.02.2020 г. ищцата е постъпила в болница, където й е отстранен карцином от дясната гърда; че във връзка с това в периода ищцата 03.02.2020 г. – 27.01.2021 г. била в отпуск по болест; че във връзка с раковото заболяване ищцата е с признати 80 процента трайно намалена работоспособност; че по преписката на ищцата са й заплатени 2 242, 40 лв. за настъпил покрит риск – отпуск по болест /2210 лв. / и дневни пари за престой /32, 40 лв. /.

Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89511532-9fb3-4357-a5d0-449188c11c66