Решение № 29 от 28.03.2025, Районен съд - Асеновград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Асеновград, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200071 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 10107564 на ОДМВР Пловдив на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал.2 т. 6 от ЗДвП на Т. Т. Т. ЕГН:********** с адрес: ** –законен представител на фирма ** ООД е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш е останал Т. Т. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок. В жалбата и чрез депозирано писмено становище от пълномощника адв. К. се излагат конкретни доводи за отмяната му. Навеждат се твърдения, че ЕФ е издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила, както и при неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект, доколкото електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството му на законен представител на дружеството ** ООД - собственик на МПС и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 08.12.2024 г., на път ІІ-86, км.22.200 посока на движение на контролираните МПС от север към юг било позиционирано автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № 120ссd7, временно разположено на участък от пътя. В 11.49 часа системата заснела лек автомобил "Фолксваген Транспортер " с рег. № ** да се движи със скорост от 148 км/ч. при 1 разрешената максимална скорост за участъка 90 км/ч.въведена с пътен знак.

Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу управителя на юридическото лице собственик на автомобила – Т. Т. за нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с ал.1от ЗДвП и с който на основание чл.182 ал. 2 т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна, както и че не е установен по несъмнен начин факта на нарушението.

На първо място, в ЕФ липсва основен елемент, касаещ задължителното му съдържание. Нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП изброително посочва минимално необходимите реквизити на ЕФ и сред тях са мястото на извършване на нарушението и описание на нарушението. Без ясното и недвусмислено посочване на тези обстоятелства, които индивидуализират нарушението и на практика структурират неговия състав, се нарушава правото на защита на нарушителя срещу електронния фиш и възможността той да го упражни в пълен обем, тъй като не е ясно какво точно нарушение му се вменява във вина, включително и неговите пространствени и обективни характеристики. В процесния ЕФ не е посочено мястото на извършване на нарушението, като само е посочено, че то е извършено на път ІІ-86 км. 22.000.

В съдебната практика обаче, под място на извършване на нарушението се приема конкретното населено място и най-близко отстоящия административния адрес, посочен като улица и номер, а когато нарушението е извършено извън населено място, освен номера на пътя и километричното отстояние следва да се посочи задължително и Общината на територията на която е извършено нарушението, както и участъка от пътя, ограничен от наименованията на двете най-близки населени места. Това посочване е задължително не само за да е наясно жалбоподателя за кое точно нарушение следва да организира защитата си, но и същото определя компетентния съд по правилата на местната подсъдност за разглеждане на жалбата срещу ЕФ.

На второ място, в ЕФ липсва пълно описание на нарушението, така че да е възможна проверката, дали правилно е съотнесено същото към относимата санкционна разпоредба, тъй като по никакъв начин не е посочено, дали то е извършено в населено място или извън населено място. От гледна точка на този критерий при нарушенията за скорост в ЗДвП са предвидени различни санкции, като видно от възможните санкционни разпоредби съответно чл. 189 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, санкциите за нарушения за скорост в населено място по принцип са завишени. Тъй като са предвидени различни санкции, на практика става въпрос за различни състави на нарушения, като разграничителния елемент от обективния състав на тези нарушения е дали е извършено в населено място или извън населено място и същият следва да бъде изрично посочен в ЕФ.

В ЕФ не е индивидуализирано по категоричен начин и АТСС, с което е установено нарушението, тъй като е посочен само неговият фабричен номер, но не и неговия вид, обозначен като марка и модел, а именно преносима система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1 с № 120ссd7.

Това се явява по-нататък пречка пред съда при проверката, дали същото е от 2 одобрен тип и дали е преминало на първоначален и последващ метрологичен контрол.

На трето място, и най-съществения проблем в случая е, че от събраните доказателства не може да се направи обоснован извод за несъмнена доказаност на нарушението, съобразно описаните в него обективни характеристики. От приложения снимков материал е видно, че процесният автомобил, с който се твърди, че е извършено нарушението за скорост е товарен инкасо автомобил на фирма ** ООД, за който са изложени твърдения, че на същия ,както и на всички служебни автомобили на фирмата технически е ограничена максималната скорост до 120 км. ч и автомобила технологично не е в състояние да развие по-висока скорост. Допълнително се сочат данни, че всички служебни автомобили, включително и процесния са снабдени със ДжПиЕС система за позициониране, като тя автоматично следи и записва скоростта на автомобила във всеки един момент на движение на всеки 4 секунди. Тези данни се потвърждават от представената Декларация за вярност, подписана от 7 служители на дружеството, както и от приложената разпечатка за движението на процесния автомобил към момента на извършване и засичане на нарушението, от която е видно, че същият се е движил със скорост 74 км. ч. Действително тези данни не са самостоятелно годно доказателство, което достоверно да може да установи действителната скорост на процесния автомобил към момента на заснемането му от АТС.

Същите обаче се потвърждават категорично от показанията на свидетеля В. З., който е бил водач на процесното МПС към момента на извършване на нарушението, като същият категорично заявява, че не е надвишавал скоростта от 74 км./ч., както и, че при приближаването към камерата, която той много добре забелязал вдясно от пътното платно, е бил изпреварен с много висока скорост от друго МПС, а именно лек автомобил марка „Мерцедес“, червен на цвят, като твърди, че засечената скорост от 148 км. ч. е именно на изпреварващия го автомобил. При така наведеното съмнение и за проверка на достоверността на показанията на свидетеля, беше изискан допълнителен снимков материал, като бяха приложени общо пет броя статични изображения, които в динамична последователност възпроизвеждат ситуацията при заснемане на нарушението. Анализът на статичните изображения в тяхната времева последователност показва, че действително освен процесния автомобил Фолксваген Транспортер е фиксиран и лек автомобил Мерцедес, който се намира в лявата пътна лента спрямо него и очевидно се движи с много по-висока скорост от процесния автомобил ,като е в процес на изпреварване. Доказателство за това е, че само в рамките на 3 милисекунди, какъвто е времевия диапазон от първото до петото заснемане, същият значително скъсява разстоянието до изпреварвания лек автомобил Фолксваген, като на всяко следващо изображение се подава все повече зад него и очевидно го изпреварва. Изключително краткия период от време, който е фиксиран в последователните статични изображения само от 3 хилядни от секундата, съпоставени с ъгъла на заснемане, разстоянието от 187 метра до автомобилите и значителното изместване напред на лекия автомобил Мерцедес за това време водят да единствения възможен извод, че същият се е движил с изключително висока скорост, много по-висока от тази на лекия автомобил Фолксваген Транспортер. Този извод е в пълен синхрон с 3 показанията на свидетеля В. З., в частта им в която твърди, че е бил изпреварен с много висока скорост от лек автомобил марка „Мерцедес“, когато е бил в обхвата на камерата и обуславя с много висока степен на вероятност извода, че вероятно засечената превишена скорост е именно на лекия автомобил марка Мерцедес. Този извод се потвърждава и от показанията на полицейския служител Д. З., привел АТСС в работен режим и изготвил Протокола по чл. 10 ал.1 от Наредбата, който свидетелствува, че конкретната система работи с две камери и технически е възможно да се получи такова неточно отчитане на резултата, като се фиксира и отчете по-високата скорост, която в случая е на лекия автомобил марка Мерцедес. Съдът намира за достоверно това предположение, тъй като в контролното поле на камерата действително попадат два автомобила, чиито контури частично се припокриват в динамично съотношение, като втория излиза все по-напред и очевидно се движи с много по-висока скорост от по-близко стоящия в момента на заснемането. При това положение, съдът на базата на събраните гласни доказателства и приложените писмени и веществени доказателства и след техния анализ, намира че извършването на нарушението на скоростните режими с процесния автомобил „Фолксваген Транспортер“ не е установено по несъмнен и категоричен начин, което води до извод за недоказаност на административното обвинение и необоснованост на атакувания ЕФ, което е и отделно и самостоятелно достатъчно основание за неговата безусловна отмяна.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.

По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само на жалбоподателя.

Жалбоподателят претендира присъждане на направените в производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 400 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят разноски в размер на 400 лв.

От изложените съображения следва, че ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, поради което и на основание чл. 63 ал.1 и ал.2 т.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 10107564 на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал.2 т. 6 от ЗДвП на Т. Т. Т.

ЕГН: ********** с адрес: ** –законен представител на фирма ** ООД е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 лв. за 4 нарушение на чл. 21 ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя Т. Т. Т.

ЕГН:********** сумата от 400 лева, представляващи направени разноски по водене на делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съдПловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 5