Решение № 2659 от 08.06.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 2659

Стара Загора, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VI състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МИХАИЛ РУСЕВ

При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ административно дело № 20257240701103 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от П. К. П. от [населено място] против Химикотехнологичен и металургичен университет гр. София за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 10 000.00 лв. и неимуществени вреди в размер на 1.00 лв. от отменен като незаконосъобразен акт - решение за недопускане до конкурс, обективирано в протокол №151/07.02.2025 год. на комисията за разглеждане на документите и допускане на кандидатите в конкурса за заемане на академично длъжност „главен асистент“ в професионално направление 5.10 Химични технологии по научна специалност „Процес и апарати в химичната и биохимичната технология“. Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 11 000.00 лв. представляващи пропуснати заплати, осигуровки, полагаема годишна отпуска, участия в проекти срещу допълнително заплащане, участия в научни конференции, дължими за периода 15.03.2025 год. до 31.10.2025 год. Претендират се и неимуществени вреди в размер на 1.00 лв., изразяващи се в уронване престижа на национален доктор по химически науки с индекс 6 в SCORPUS, присмех от познати приятели, че е с прекалено висок индекс за да спечели конкурс, трябвало да е с по-нисък индекс, иначе нямало да спечели конкурс. Периода на претендираните вреди е 15.03.2025 год. – 31.10.2025 год.

Ответникът - Химикотехнологичен и металургичен университет гр. София, в подаден писмен отговор счита исковата претенция за неоснователна и нищожна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

С Протокол №22/ 20.11.2024 год. от заседание на Академичния съвет на Химикотехнологичен и металургичен университет гр. София, във връзка с постъпил доклад от ръководителя на катедра „Инженерна химия“ Академичният съвет на университета е взел единодушно решение за обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ за нуждите на катедрата „Инженерна химия“, в област на висше образование 5.Технически науки, в професионално направление 5.10 „Химични технологии“, научна специалност „Процеси и апарати в химичната и биохимичната технология“, със срок на конкурса два месеца.

Конкурсът е обявен в Държавен вестник, бр. 102 от 2024 год. (стр. 59 от неофициалния раздел), съобразно изискването на чл.50, ал.2 от Закона за висшето образование.

От ректора на ХТМУ гр. София е издадена Заповед №Р-ОХ-101/ 05.02.2025 год., с която е назначена Комисия за разглеждане на документите и допускане на кандидатите до участие в конкурс за заемане на академичната длъжност „главен асистент“ в професионално направление 5.10“Химични технологии“, научна специалност „Процеси и апарати в химичната и биохимичната технология“. В заповедта е определено заседанието на комисията да се проведе на 07.02.2025 год. от 10:00 ч. в кабинет 303, сграда „А“ на ХТМУ.

На 30.01.2025 год. жалбоподателят П. К. П., е подал заявление с вх. №25-Ж-127/30.01.2025 год. за участие в конкурса за заемане на академична длъжност „главен асистент“ в професионално направление в професионално направление 5.10“Химични технологии“, научна специалност „Процеси и апарати в химичната и биохимичната технология“ в ХТМУ гр. София. Към заявлението е приложил автобиография, копие от лична карта и списък на публикувани научни трудове, като е посочено, че пълният текст на публикациите е на флашка. Приложена е и диплома за висше образование, от която се установява, че П. П. притежава образователно – квалификационна степен магистър, специалност „Химия“ с професионална квалификация „Химик“. Приложена е още диплома, издадена от Университета по хранителни технологии – Пловдив, от която е видно, че П. притежава научна степен „доктор“ по 4. Природни науки, математика и информатика; 4.2. Химически науки. Към заявлението е приложен TEFL сертификат. Жалбоподателят е посочил в заявлението, че е здрав и не е осъждан.

На 07.02.2025 год. Комисията, назначена със Заповед №Р-ОХ-101/07.02.2025 год. на ректора на ХТМУ, е разгледала постъпилите документи по обявения в ДВ, бр.102/03.12.2024 год. конкурс за заемане на академичната длъжност „гл. асистент“ в професионално направление 5.10“Химични технологии“, научна специалност „Процеси и апарати в химичната и биохимичната технология“.

В Протокол №151/ 07.02.2025 год. е обективирано решението на Комисията да не допусне кандидата д-р П. К. П. до участие в конкурса за заемане академичната длъжност „главен асистент“ в професионално направление 5.10. Химични технологии по научна специалност „Процеси и апарати в химичната и биохимичната технология“, обявен в ДВ, бр.102 от 03.12.2024 год. От фактическа страна взетото решение е обосновано с непълни документи, а от правна страна се основава на разпоредбите на чл.36, ал.2, т.1 и т.2, и чл.37, ал.1 и ал.2 от ППНСЗАД на ХТМУ, и чл.48, ал.2 от ППЗРАСРБ.

Така обективирания отказ ищеца да бъде допуснат до конкурса е бил предмет на съдебен контрол и с решение №3124/14.07.2025 год., постановено по адм. дело №479/2025 год. по описа на Административен съд Стара Загора, е обявено за нищожно решение за недопускането на П. П. до участие в конкурса, а административната преписка е изпратена на научното жури за постановяване на изричен акт по чл.21, ал.2 от ЗРАСРБ. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 13.08.2025 год.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Предявената искова претенция на П. П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната по съответния ред на административния акт, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията /чл.204, ал.1 от АПК/.

Разгледан по същество, искът за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Понеже процесът за претендиране на обезщетение по ЗОДОВ е исков процес, в тежест на ищеца е възложено пълното и пряко доказване както на основанието, така и на размера на предявената претенция.

В конкретния случай отговорността на ответника Химикотехнологичния и металургичен университет гр. София, респективно увреждането на ищеца, се основава на незаконосъобразен административен акт - решението на Комисията, обективирано в Протокол №151/ 07.02.2025 год. да не допусне кандидата д-р П. К. П. до участие в конкурса за заемане академичната длъжност „главен асистент“ в професионално направление 5.10. Химични технологии по научна специалност „Процеси и апарати в химичната и биохимичната технология“, обявен в ДВ, бр.102 от 03.12.2024 год., който е отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение.

Решението е постановено при или по повод изпълнение на административна дейност, във връзка с обявения конкурс за заемане на академична длъжност. Следователно е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен акт, което обстоятелство не е спорно между страните.

В случая обаче не е налице вторият елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, а именно наличието на вредоносен резултат, респективно претърпените имуществени и неимуществени вреди.

Всъщност самото недопускане до конкурса, не може да обоснове наличието на настъпили имуществени вреди. Отмяната му, респективно П. П. да бъде допуснат до участие в конкурса, не означава, че същият ще спечели конкурса, респективно ще му бъде предложено сключването на трудов договор. За да бъде назначено което и да е било лице на академична длъжност, предполага провеждането на съответния конкурс, представляващ сложен фактически състав, включващ няколко волеизявления на научното жури, за да се обяви съответното лице за спечелил конкурса. Дори и това да стане, решението на научното жури не обвързва факултетния съвет да приеме положително решение за назначаването на спечелилия конкурса на академичната длъжност. В един такъв конкурс се проверяват не само научните познания на участника, но и неговите морални качества, личностно отношение към колеги, студенти и т.н.

Следва да се има също така в предвид, че отмяната на един административен акт не предполага автоматично настъпването на каквито и да е вреди. Същите подлежат на доказване във всеки един случай на предявен иска по реда на ЗОДОВ, като тежестта на доказване е на ищеца.

В случая, ищеца не доказа настъпването на претендираните вреди. Не бе посочено нито предполагаемото възнаграждение, нито участие в кои научни конференции е пропуснато, участие в кои проекти срещу допълнително заплащане и т.н. Не бяха ангажирани никакви доказателства, че е университета е участвал в такива проекти, респективно научни конференции по специалността на конкурса за заемането на академична длъжност. Следователно не е доказано по безспорен начин настъпването на претендираните имуществени вреди.

Не е доказано също така и настъпването на неимуществени вреди в размер на 1.00 лв. Останаха голословни твърденията за уронването на престижа на ищеца, както и твърдения присмех от познати и приятели.

Неоснователно е и посочения исков период с начална дата 15.03.2025 год. и крайна дата 31.10.2025 год. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №3 от 2004 год., ОСГК на ВКС, постановено по тълк. гр. дело №3/2004 год., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В случая това е съдебното решение, с което е отменено решението за отстраняването на ищеца от конкурса – 15.08.2025 год. Именно от този момент започва да тече давността за предявяването на исковата претенция и това е началния момент от който може да се търси съответното обезщетение. В случая не е ясно защо е посочен като начален момент датата 15.03.2025 год. Това не е датата нито на отстраняването му /станало с протокола от 07.02.2025 год./, нито на отмяната на това отстраняване по съдебен ред. Що се отнася до крайната дата на исковия период, то доколкото исковата молба е депозирана на 01.11.2025 год., то съдът намира, че същата зависи от волята на ищеца и не съществува законова пречка да бъде приета от съда.

Според изхода на делото и на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ и при прилагане на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100.00 евро.

Разпечатката съдържа 34 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89508637-1d09-4eb2-a3c3-ed896193e412