Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4959 от 21.04.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 533/2026
Вид
Определение № 4959
Подписан
21.04.2026
В сила
05.05.2026
Състав
Веселина Чолакова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 159, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28, ал. 2 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 33 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 38 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 40 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл. 76, ал. 1, т. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4959

Варна, 21.04.2026 г.

Административният съд - Варна - II състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

Като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20267050700533 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба, подадена от С. П. С., с [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас – ЗОЗТ „Дебелт“, срещу отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх.№ МЗ-02-36#4/13.03.2025 г. обективиран в писмо рег.№ 30-03-280/20.03.2025 г. на главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място].

С жалбата се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен, издаден в нарушение на административнопроизводствените правила. Направено е искане за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.

Ответникът- главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] чрез процесуален представител изразява становище за недопустимост на жалбата, а в условие на евентуалност за нейната неоснователност. Сочи се, че оспореният акт не обективира отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, както и че не представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК. Сочи също, че обжалваното писмо не представлява отказ, а акт по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 33 от ЗДОИ.

След запознаване с жалбата и приложените доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№ МЗ-02-36#4/13.03.2025 г. жалбоподателят е поискал от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му предостави информация относно капацитета на килии 105 и 302 в ЗОЗТ „Дебелт“ и броя на настанените в тях лишени от свобода в периода 01.04.2024 г. до 10.04.2024 г.

С оспореното писмо рег.№ 30-03-280/20.03.2025 г. главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е отговорил на С. С., че поисканата информация не е събирана, не е създавана и съхранявана от органа, поради което не покрива характеристиката нито на официална обществена информация, нито на служебна обществена информация по смисъла на ЗДОИ и за органа не е налице задължение за нейното предоставяне. Посочено е, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ като държавен орган и за да е възможно съставянето на собствено мнение по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, информацията трябва да е налична, т. е. актът, съдържащ официалната обществена информация да е издаден, а служебната обществена информация вече да е събрана или създадена от задължения субект, при и по повод на неговата дейност. В тази връзка счита, че исканата със заявлението информация не попада под хипотезата „съществуващ“ /наличен/ документ, който е създаден в рамките на дейността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Сочи също, че за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не съществува нормативно задължение да събира и съхранява статистическата информация, поискана със заявлението, поради което такава не е налична.

След преценка на събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК – актът не подлежи на оспорване, като съображенията за това са следните:

На съдебен контрол за законосъобразност в производството по чл. 40 от ЗДОИ, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, подлежи решението за предоставяне на достъп до обществена информация, постановено на осн. чл. 34, във връзка с чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, както и отказът за предоставяне на обществена информация, издаден на правно основание чл. 38 от ЗДОИ.

В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ са посочени основанията за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, като те се отнасят до информация, която е налична, но която не може да бъде предоставена, поради това, че попада във визираните в разпоредбата хипотези. Отделно от това, разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ се отнася за случаите, при които органът не е нормативно задължен да създава и съхранява исканата информация. Нито един нормативен акт не вменява задължение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да поддържа статистика от рода на исканата от жалбоподателя информация. Това изискване не се съдържа и в Глава трета на ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

При тази установеност следва извода, че след като информацията не е създадена, тя не може да бъде предоставена. Липсата на информация е липса на елемент от фактическия състав, който регламентира компетентността на органа, и с оглед на това за него не е налице задължение да се произнесе с индивидуален административен акт, с който да я предостави или да откаже предоставянето й.

С оглед изложеното, процесното писмо представлява именно акт по чл. 33 от ЗДОИ, с който органът е уведомил заявителя, че не разполага с исканата информация, тъй като такава не е събирана, не е създавана и не е съхранявана. Актът по чл. 33 от ЗДОИ не представлява индивидуален административен акт, с него не се засягат права и законни интереси и не могат да произтекат неблагоприятни правни последици за адресата му, поради което не подлежи на съдебен контрол.

Подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд гр. Варна, втори състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ ХОДА ПО СЪЩЕСТВО на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от С. П. С., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас – ЗОЗТ „Дебелт“, срещу отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх.№ МЗ-02-36#4/13.03.2025 г. обективиран в писмо рег.№ 30-03-280/20.03.2025 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място].

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 533/2026г. по описа на Административен съд -[населено място].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Определението да се връчи на жалбоподателя при спазване на изискванията на чл. 78 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място].

Съдия: