Решение № 892 от 11.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 892 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.ева като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20251100513926 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. А. И. срещу Решение № 18353/13.10.2025 г., постановено по гр. дело № 15633/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 80-ти състав, в частта, в която е изменен, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, размерът на дължимата месечна издръжка от Н. А. И., определена с влязло в сила на 28.04.2023 г.

Решение № 6786/20.06.2022 г. по гр. д. № 58283/2021 г. по описа на СРС, 149 състав, в полза на Т. Н. И., действаща чрез своята майка А. Л. В., като е осъден, на основание чл. 150 вр. чл.

143, ал. 2 СК, Н. А. И. да заплаща на непълнолетната Т. Н. И., чрез нейната майка А. Л. В., месечна издръжка в размер на 450,00 лв., ведно със законна лихва, считано от 18.03.2025 г.

/датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.

Във въззивната жалба се твърди се, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, като са изложени съображения.

Моли да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно, като се постанови такова по същество, с което да се потвърди вече определената издръжка съгласно Решение № 6786/20.06.2022 г. по гр. дело № 58283/2021 г.на СРС, 149 състав, а именно, на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, Н. А. И. да заплаща на непълнолетната Т. Н. И.

1 месечна издръжка в размер на 300 лв. до настъпане на основание за изменение или прекратяване на издръжката. Претендират се разноски.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, с което се сочи, че на дата 23.11.2025 г. са получени биологични ДНК тестове за бащинство – произход на Т. Н. И., дъщеря, и баща Н. А. И., като видно от ДНК тест за бащинство № 2500136055 от „АМГЕНЛАБ“, се установява, че Н. А. И. не е биологичният баща на Т. Н. И..

Излага се, че до момента не е проведена процедура по реда на чл. 62, ал. 1 от СК, но това обстоятелство не прегражда възможността да се предяви такава.

От изложеното единствено се извежда мотив за това, че увеличената издръжка от 300 лв. на 450 лв., с решение № 18353/13.10.2025 г., постановено по гр. дело № 15633/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Г.О., 80 състав, е не само неправилна, но и е довела до значително имуществено и неимуществено увреждане на небиологичния баща.

Към допълнението на въззивната жалба се прилага резултат от ДНК тест за бащинство № 2500136055 от „АМГЕНЛАБ“, на английски език и на български език, придружаващи документи за регистрация на биологични проби, снимки на лицата, а в открито съдебно заседание, проведено на 02.02.2026 г. се представя искова молба по реда на чл. 62, ал. 1 от СК, предявена от въззивника срещу Т. Н. И. и А. Л. В..

Въззиваемата страна Т. Н. И. (непълнолетна), действаща лично и със съгласието на своята майка А. Л. В., оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение.

Процесуалният й представител претендира възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

С Решение № 18353/13.10.2025 г., постановено по гр. дело № 15633/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 80-ти състав, е изменен, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, размерът на дължимата месечна издръжка от Н. А. И., определена с влязло в сила на 28.04.2023 г. решение № 6786/20.06.2022 г. по гр. д. № 58283/2021 г. по описа на СРС, 149 състав, в полза на Т. Н. И., действаща чрез своята майка А. Л. В., като е осъден, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, Н. А. И. да заплаща на непълнолетната Т. Н. И., чрез нейната майка А. Л. В., месечна издръжка в размер на 450,00 лв., ведно със законна лихва, считано от 18.03.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 450,00 лв. до пълния предявен такъв от 500,00 лв. месечно, като неоснователен; допуснато е, на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК, предварително изпълнение на решението; осъден е Н. А. И. да заплати на адв. Л. П. К.-М., сумата от 375,00 лева, адвокатско възнаграждение за предоставена по реда чл. 38, ал. 1, т. 1 2

Закона за адвокатурата безплатна помощ и съдействие; осъдена е Т. Н. И., действаща лично и със съгласието на своята майка А. Л. В., да заплати на адв. Г. В., вписан в САК № ********, сумата от 125,00 лева, адвокатско възнаграждение за предоставена по реда чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата безплатна помощ и съдействие; осъден е Н. А. И. да заплати по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 78,60 лв., представляваща държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжката.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

Към момента на определяне на месечната издръжка от 300 лева с Решение № 6786/20.06.2022 г. по гр. д. № 58283/2021 г. по описа на СРС, 149 състав, детето Т. Н. И. е била на около 14 години, а към момента е на 17 години, като на 21.04.2026 г. ще навърши пълнолетие. От определянето на месечната издръжка от 300 лева до настоящия момент е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката.

През изминалия период от около четири години ищцата е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите й от средства за съществуване, образование и социалнокултурно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. В първоинстанционното производство са ангажирани доказателства, че въззивникът е със средномесечен начислен облагаем доход в размер на 4158.56 лв., за периода 01.08.2023 г. до 07.2025 г., няма доказателства за противопоказни условия на труд, който да полага, и е в трудоспособна възраст (на 52 години е). Тези именно обстоятелства определят по аргумент от т. 11 от ППВС № 5/70 г. материалните възможности на бащата да заплаща присъдената с обжалваното решение месечна издръжка, а не друга в по-нисък размер. Трябва да се отбележи и че дори след изплащане на увеличената издръжка на дъщеря си въззивникът да среща материални затруднения, той може и следва да ангажира цялата си деятелност, за да реализира доходи, които да му послужат както за удовлетворяването на собствените му екзистенциални нужди (включващи заплащането на месечен наем за нает жилищен имот), така и за задоволяване на увеличените потребности на детето Т.. Доводите във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че към датата на постановяване на решението въззивникът е с прекратено трудово правоотношение с НК „Железопътна инфраструктура“ АД, както и че срещу него са образувани изпълнителни дела, по които се извършват удръжки от трудовото му 3 възнаграждение, поради което реално получаваната от него сума била под минималната работна заплата и увеличаването на издръжката го поставяло в особено затруднение, настоящият съд намира за неоснователни.

От събраните по делото доказателства се установява, че въззивникът е в активна трудоспособна възраст, упражнява трудова дейност и реализира брутно трудово възнаграждение в размер на 3846,01 лв. месечно от „Метрополитен“ ЕАД (видно и от посоченото във въззивната жалба). Преценката на възможностите на родителя по смисъла на чл. 142 и чл. 150 СК се извършва въз основа на действителните му доходи и обективната му трудова и имуществена възможност да осигурява издръжка, а не според остатъка от дохода след погасяване на други негови парични задължения. Самото прекратяване на едно трудово правоотношение не обуславя извод за намалена платежоспособност, когато лицето продължава да реализира съществен доход от друга трудова дейност.

Наложените запори и задълженията по други изпълнителни дела, включително по вземане, което не е за издръжка, не могат да бъдат противопоставяни на правото на детето на издръжка. Задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е с приоритетен характер и стои пред останалите имуществено-правни ангажименти на родителя. Лични задължения, произтичащи от договори за заем, членства, както и задължения по граждански спорове, представляват резултат от индивидуалното имуществено поведение на длъжника и не могат да обосноват ограничаване на законово установеното право на детето да получава издръжка, съобразена с неговите нараснали нужди.

Обстоятелството, че след извършените удръжки въззивникът разполага с по-нисък нетен доход, не променя извода относно реалните му възможности, тъй като законът не допуска чрез натрупване на задължения или чрез последващо принудително изпълнение родителят да дерогира задължението си за издръжка. Противното би поставило удовлетворяването на потребностите на детето в зависимост от имуществената дисциплина на задълженото лице.

При реализиран доход в посочения размер и при липса на данни за здравословни или други обективни ограничения, съдът приема, че определянето на месечна издръжка в размер на 450 лв. не представлява „особено затруднение“ за въззивника по смисъла на съдебната практика, включително цитираната от него. Следователно първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице съществена промяна в нуждите на детето, която налага увеличаване на издръжката, без това да води до несъразмерна тежест за задълженото лице.

Пред настоящата инстанция въззивникът е представил резултат от ДНК изследване, изготвено от частна лаборатория, както и препис от искова молба по чл. 62, ал. 1 СК за оспорване на бащинство, като е навел твърдение, че не е биологичен баща на детето.

Настоящият състав е оставил без уважение искането за приемане на тези доказателства, тъй като същите са неотносими към предмета на спора. Производството е по чл. 150 СК и е ограничено до преценка за наличие на предпоставките за изменение размера на издръжката. В рамките на този спор въпросът за произхода на детето не подлежи на разглеждане.

4

Доколкото произходът е установен по надлежния ред и не е налице влязъл в сила съдебен акт, с който същият да е оборен, въззивникът има качеството родител по смисъла на закона и носи произтичащото от това задължение за издръжка. Представеното ДНК изследване не представлява доказателствено средство, годно да дерогира установения произход извън самостоятелно исково производство по чл. 62 и сл. СК.

Поради това ангажираните доказателства и наведените възражения относно биологичния произход излизат извън предмета на делото и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, неоснователна е претенцията на въззивника за присъждане на разноски и съдът я оставя без уважение.