Решение № 467 от 07.11.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И E

№

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.П.,………………г.

П.ски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на десети октомври през двехиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА

ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

МЕТОДИ ЗДРАВКОВ при секретаря

Анелия Докузова като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 645 по описа на П.ски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 1767/15.07.2019 г по гр. дело № 1767/2019 г по описа на РС – П. състав на същия съд е ОСЪДИЛ Областна Дирекция на МВР-П. ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., ЕГН********** на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от 3438,19лв. главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 22.03.2016-22.03.2019г., съгласно възникнало между страните служебно правоотношение ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на ИМ-22.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Срещу така постановеното решение въззивна жалба е подадена от ОД на МВР – П. , в която се възразява ,че решението на РС - П. е незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд от служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за процесния период са действали две наредби по различно време за реда на организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези наредби липсва текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен коефициент. За исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но само за 4 дни и незаконосъобразно РС – П. е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно правоотношение.Служителите от МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че положеният нощен труд е заплатен изцяло с допълнително възнаграждение от 0,25 лв на час.Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, че служителят е работил над рамките на установеното работно време по график. Възразява се, че не са обсъдени възраженията на ответната страна пред първоинстанционния съд и представени доказателства във връзка със задължителни указания на МТСП. Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят предявените искове.

Въззиваемата страна, редовно призована, не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА

СПОРНИТЕ въпроси по делото касаят наличието на условия за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв РС –

П. е приел ,че по делото не е спорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период, по силата на което ищецът е заемал длъжността“мл.инспектор ВПА“ РУ-Л.. По делото страните също не са спорили, а и от приложените от ответника писмени доказателства се установява,според РС, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22.00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

РС е приел, че съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР сочи, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.

1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.Разпоредбата на чл. 187, ал.

9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния исков период, според

РС, са издадени Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, според РС, че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.

Съдът е приел, че след отмяна на горепосочения подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.

Затова в случая РС е приел, че за исковия период е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0. 143, която е запазила действието си след постановеното решение по адм. д. № 5450/ 2016 г. ВАС до приемането на новата наредба. Този ред на преизчисляване обаче, според РС , е неприложим за времето след отмяна на Наредба

№ 8121з-407/11.08.2014г., поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Липсата на изрична норма, според РС, не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото, според РС, в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва, според РС, субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Във връзка с направеното твърдение в отговора на исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът е приел, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2

НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се установява, че за исковия период 22.03.2016 -22.03.2019г./вкл./, ищецът е работил на 12 часови смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа, общо за целия процесен период от 3654часа. При превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143, се получават общо 4176,52часа, от които вещото лице е посочило, че 522,22часа не са платени, като същите възлизат в размер на сумата от 3438,19лв.

Според РС по делото ответникът не е твърдял, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 22.03.2016г. – 22.03.2019г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, според РС и е уважена в изчисления от вещото лице размер от 3438,19лв.

Решението на

РС – П. е частично незаконосъобразно

Първоинстанционният съд е изложил мотиви за изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния съд.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).

Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.

По отношение на направеното с въззивната жалба възражение, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), същото е частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника. Посоченото писмо няма нормативна сила и разширителното му анализиране би довело до противоречиви разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл.9, ал.2 НСОРЗ.