Решение № 156 от 17.03.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Русе, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. В. при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. В. Административно наказателно дело № 20224520202142 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. А. Т. до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 22-1085-002344 / 27.09.2022г. на Началник група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, на осн. чл.175а ал.1 пр.3 от с.з. му било наложено наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуални представители, които поддържат жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.08.2022г. в гр.Русе около 22,30 ч. жалбоподателят управлявал л.а. ”БМВ 320Д“ с ДК№ Т 47 71 ТН. При излизане от автомивка, разположена на ул.“Потсдам“, рязко подал газ, което многократно поднесло автомобила вляво и вдясно. Това било възприето от возещите се в патрулен автомобил полицейски служители, които били съвсем близо до автомивката. Същите с включена светлинна и звукова сигнализация последвали автомобила на жалбоподателя и го спрели за проверка. Св.П. П. му съставил АУАН, който той отказал да подпише, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление. Бил издадена и заповед за прилагане на ПАМ по отношение на собственика на автомобила – временно спиране от движение на процесното МПС за срок от три месеца Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати 1 съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалния закон.

От показанията на актосъставителя се установява съвсем ясно и недвусмислено, че жалбоподателят с поведението е нарушил разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Нарушението произтича от това, че вместо да се включи по законосъобразен начин в движението от автомивката по ул.“Михаил Арнаудов“ в посоката към МОЛ - Русе същият е навлязъл по такъв начин, че поведението му може да се окачестви по всякакъв друг начин, но не и че е имал намерение да ползва тази улица по начина, указан в чл.104б т.2 от ЗДвП. Възприятията на св.П. като свидетел – очевидец са еднозначни – същият е възприел лично и непосредствено, че жалбоподателят при потеглянето от автомивката е поднасял автомобила наляво и надясно, с което очевидно умишлено е нарушил устойчивостта му върху пътното платно. Именно това необичайно и рисково поведение е привлякло вниманието на този свидетел, което е съвсем естествена и логична реакция и впоследствие е довело до извършване на проверка по отношение на жалбоподателя. Следва да се посочи, че пътищата, отворени за обществено ползване, са предназначени единствено за превоз на хора и товари, а не и за подобни прояви, които освен всичко друго могат да бъдат окачествени и като квалифицирано хулиганство по чл.325 ал.3 вр.ал.1 от НК. Всъщност с поведението си жалбоподателят е демонстрирал умение да управлява автомобила по начин, радикално различен от обичайния и съответно притежаването на необходимите шофьорски умения в тази насока. Това деяние би било несъставомерно, но само в случай, че тази демонстрация бе извършена на място, което не е път отворен за обществено ползване, като напр. земеделска земя, гора и др. под. по арг.чл.1 ал.1 от ЗДвП. Всъщност показанията на свидетеля П. изцяло се подкрепят и от изгледаните видеозаписи ( от камерите на кръстовището на улиците „Потсдам“ и „Михаил Арнаудов“ ) в съдебно заседание, от които ясно и недвусмислено се установяват многократните поднасяния на автомобила.

От поведението на жалбоподателя, т.е. признаците от обективна страна не оставя никакво съмнение, че деянието по чл.175а ал.1 ал.1 пр.3 от ЗДвП е извършено умишлено при форма вината пряк умисъл, най-малко защото са налице неколкократни последователни нарушавания на устойчивостта на автомобила, именно по този начин, като за съставомерността на нарушението е достатъчно в случая той да е извършил само едно такова, съчетано и с умишлено форсиране на двигателя.

Възраженията на защитата са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение: ако се възприеме възражението, че поднасянето на автомобила се е получило в резултат на това, че гумите на колата са били мокри от измиването им в автомивката това на практика означава, че напр. при дъждовно време всички водачи биха извършвали нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП. Възражението, че поднасянето се е получило и защото гумите са били намазани с вакса е до такава степен несериозно, че съдът не намира за необходимо да го коментира. Не е основателно и възражението, че издателят на заповедта за прилагане на ПАМ е „нямал субективна страна“, защото не бил изгледал видеозаписите, защото на първо място въпросът за наличие на субективна страна може да се разглежда само на плоскостта на нарушението, съответно налице е такава у нарушителя, е не и на административния орган, издаващ административният акт. Отделно от това тази заповед е потвърдена с Решение № 40 /30.11.2022г. на Адм.съд гр.Русе и от което се установява, че съдът, който го е постановил, е изгледал същите видеозаписи и е направил напълно идентични изводи с настоящият състав на съда.

С оглед изложеното законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и правилно е приложена санкционната норма на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 3000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца. Санкцията е от характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на АНО и съда.

По изложените съображения съдът намира ,че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

2

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1085-002344 / 27.09.2022г., издадено от Началник група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което на Х. А. Т. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 вр.чл.104б т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3