Определение № 1883 от 22.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1883 гр. Варна, 22.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20253100900435 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В срока за обжалване на Определение № 1383/26.09.2025 г. и от двете страни по спора са постъпили молби по чл. 248 от ГПК с искане съдът да допълни съдебния акт в частта за разноските.

Както ищецът, така и ответникът считат, че следва да получат разноски за водене на производството.

Според ищеца, разноски се следват нему, защото към завеждане на иска е съществувал правен интерес, породен от поведението на насрещната страна и последващото му отпадане, аргументирало го да оттегли ИМ, не е основание за неприсъждане на извършените разходи, които следва да се възложат в тежест на неизправната страна.

Становището на ответника е, че в негова полза трябва съдът да присъди разноски, тъй като има право на тях при прекратяване на производството и доколкото не е ставал причина за завеждане на иска.

Отделно, всяка от страните в отговора си на насрещното искане отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна и моли съдът да го редуцира, в случай че все пак бъде осъдена да заплати разноски.

Спорът по разпределението на разноските следва да се разреши в полза на ответната страна.

Съгласно чл. 78 ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството. Хипотезата на прекратяване в конкретния случай не налага корективно тълкуване на основанието за възникване на отговорност в контекста на конкретните предпоставки по прекратяването.

Касае се за предявен иск с правно основание чл. 74 от ТЗ от съдружник против дружество за отмяна на решения на ОС, които съобразно твърденията по исковата молба са взети на събрание, продевено на 07.07.2025 г. Както се установява обаче от отговора и представените към него доказателства, събрание не е проведено поради отсъствие на кворум (протокол л. 34 по делото).

Именно след получаване на препис от отговора, ищецът е заявил отпадане на правен интерес от водене на иска с изявление за десезиране на 1 съда от разглеждане на спора.

Така е очевидно, че исковото производство не е провокирано от поведението на ответника, а това, че съдружникът не е присъствал на събранието, въпреки че в ИМ твърди да е получил покана, не се е осведомил за хода на дружествените дела (право по чл. 123 от ТЗ) и не е изискал да се запознае със съдържанието на протокола от ОС, респективно взетите решения, поставя на негов риск инициирането на съдебно производство.

Следователно трябва да понесе и тежестта за разноски.

Естеството на изпълнената адвокатска работа налага редуциране на претендираното адвокатското възнаграждение като поначало всяка страна очевидно съзнава, след като възразява по уговорения размер от другата, че обема на извършените процесуални действия не предполага присъждане на размера в цялост.

Според представените доказателства за извършени разходи, уговорен е и заплатен адвокатски хонорар на проц. представител адв. Д. в размер на 1250 лева (л. 36 по делото), който е съответен на минималното възнаграждение по чл. 7, ал.1 т.10 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, но е прекомерен с оглед разпоредбата на чл. 9 ал.1 от Наредбата, според която за изготвяне на писмен отговор възнаграждението е в размер на ¾ от това по чл. 7, т.е. 937.50 лева. Доколкото възражението на ищеца по размера е съпроводено с искане да се редуцира до минималния по Наредбата, именно тази сума ще се присъди в полза на ответника.

Водим от горното и на осн. чл. 248 ал.3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА

Определение № 1383/26.09.2025 г. по т.д. №

20253100900435 по описа на съда в частта за разноските като ОСЪЖДА К. К. Т., ЕГН **********, гр. ******* да заплати на «Фъндед Трейдинг Груп» ООД, ЕИК 207865731, гр. Варна, сума в размер на 937.50 (деветстотин тридесет и седем и 0.50) лева разноски за проц. представител в производството, на осн. чл. 78 ал.4 от ГПК.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2