Решение № 425 от 26.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20258002103442 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България срещу решение № 268 от 23.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 294/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 232 от 24.02.2025 г., постановено по гр. д. № 6580/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен, VII граждански състав, с което Прокуратурата е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ да заплати на ищеца М. П. Ш. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 277а, ал. 3, предл. първо и предл. второ вр. ал.

1 НК по НОХД № 855/2022 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, по което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 400 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди във връзка с незаконното обвинение, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен искът за неимуществени вреди. Сочи се, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с 1 установените по делото обстоятелства, завишен е и е определен в противоречие с принципа на справедливостта, установен в чл. 52 ЗЗД.

В открито съдебно заседание касаторът - Прокуратура на РБ, представлявана от прокурор А., поддържа жалбата и моли присъденото обезщетение да бъде намалено.

Насрещната страна – ищецът М. П. Ш., чрез процесуалния си представител, в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че въззивното решение е правилно, а подадената жалба - неоснователна.

Решението, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение по предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди като необжалвано е влязло в сила.

С определение № 6036 от 29.12.2025 г. е допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд – Плевен, II-ри въззивен граждански състав, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения въпрос:

„Задължен ли е въззивният съд по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да извърши преценка на всички относими факти и обстоятелства, релевантни за определяне по справедливост размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди?“, за да се извърши проверка дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на приетото в ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г., както и с останалата цитирана практика на ВКС.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:

Отговорът на този въпрос е даден в задължителната (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 11 /раздел ІІ от мотивите/ от ППВС № 4/1968 г., т.

11 и 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК, а практиката на Върховния касационен съд по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ доразвива нормативното тълкуване с тях /напр. решение № 186 от 21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2017 г., III г.о., решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., ІV г. о., решение № 281 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 582/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 388 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1960/2023 г., III г. о., решение № 192 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4814/2022 г., ІV г. о., решение № 234 от 17.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 889/2023 год., ІV г. о., решение № 377 от 19.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4064/2023 год., III г. о., ГК, цитираните от касатора решения и др./ Постановлението изяснява, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица обективно проявени обстоятелства, които се намират в пряка или косвена връзка с непозволеното увреждане и се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Казуалната практика на Върховния касационен съд извежда като релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следните обстоятелства - тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техният вид и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейният вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на 2 наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му минало; разгласяване на обвинението и публичност, /като се отчита спецификата на професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица/. Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално - за всички вреди във връзка с незаконното обвинение. В мотивите на решението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът е длъжен да посочи конкретните установени обстоятелства в пряка или косвена връзка с обвинението и да изясни тяхното значение за определения по справедливост размер на обезщетението. Съдът следва да съблюдава и размерът на обезщетението да не доведе до неоснователно обогатяване на увреденото лице.

Настоящият съдебен състав изцяло възприема горните разрешения, установени в практиката на ВС и ВКС.

За да прецени основателността на жалбата по същество, настоящият касационен състав взе предвид следното:

Правилно въззивният съд е приел за доказан по основание иска с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди от обвинението на ищеца М. П. Ш. в извършване на престъпление по чл. 277а, ал. 3, предл. първо и предл. второ вр. ал. 1 НК, който в съучастие като извършител с други двама души, чрез използване на техническо средство металотърсач марка „Fisher 1266-Х“ и МПС - лек автомобил марка „Хонда ХРВ“, негова собственост, без съответно разрешение по чл. 150, ал. 1 ЗКН, търсил археологически 3 обекти, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда.

От фактическа страна въззивният съд е установил, че с присъда № 15/10.04.2023 г., постановена по НОХД № 855/2022 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, ищецът е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и е бил осъден на 11 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с тригодишен изпитателен срок. Съдът е констатирал, че осъдителната присъда е била отменена с присъда № 8/20.11.2023 г. по ВНОХД № 197/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с която подсъдимият е оправдан, която е оставена в сила от ВКС с решение № 151/07.03.2024 г., постановено по КНД № 93/2024 г. Въззивният съд е определил като спорен въпрос дали за ищеца са настъпили неимуществени вреди във връзка с незаконното обвинение и какъв е техният размер. От анализа на събраните по делото доказателства, съдът е констатирал наличието на причинно-следствена връзка между воденото наказателно преследване и претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в неудобства и ограничения, негативни емоции и притеснения с оглед изхода на делото, накърнена чест и достойнство, както и нарушения в социалното общуване. Съдът е взел предвид и установеното от свидетелските показания, събрани пред първата инстанция, според които в периода на наказателното производство ищецът много отслабнал, бил психически натоварен и ограничил социалните си контакти.

Въззивният съд е посочил, че независимо, че показанията на един от свидетелите, че ищецът е потърсил лекарска помощ във връзка с негативните преживявания, съпътстващи наказателното производство, не са потвърдени с допълнителни писмени доказателства, общото негативно отражение на наказателното преследване върху психологическото състояние на ищеца следва да се презюмира. При определянето на размера на обезщетението съдът е взел предвид и следните обстоятелства: продължителността на наказателното производство около две години и половина; взетата спрямо ищеца най-лека мярка за процесуална принуда; повдигането на обвинението е станало обществено достояние в населеното място, в което ищецът живеел, включително и е намерило медийно отражение; както и че към започването на наказателното производство ищецът е бил на 73 години и с чисто съдебно минало. Като е съобразил и съдебната практика по сходни случаи, съдът е определил, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди, които ищецът е претърпял вследствие на незаконното обвинение, възлиза на 10 000 лв. Споделил е и изводите на първоинстанционния съд относно основателността на иска за неимуществени вреди, поради което е потвърдил първоинстанционния акт като правилен.

Предвид отговора на правния въпрос, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение, намира, че оплакванията в касационната жалба на Прокуратура на Република България, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението е завишен, са основателни. Съображенията за този извод са в следния смисъл:

При определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният съд е изпълнил задължението си да посочи кои са релевантните факти, но не е преценил в достатъчна степен значението им. В резултат на това, неправилно е приложил материалният закон - чл. 52 ЗЗД, като определеният за репариране на претърпените морални вреди размер на обезщетението е 4 необосновано завишен. Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът между страните относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящия състав на ВКС /арг. чл. 293, ал. 3 ГПК/.